Решение № 1507 от 24.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1507 гр. Бургас, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20242120102228 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от „Топлофикация-Бургас“ АД срещу М. Т. И., искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 938,46 лева, представляваща главница за доставена и ползвана топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Б., ул. *** за периода от м. 02.2023г. – м.ноември 2023г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда – 09.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 69.93 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2023г. до 18.12.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 14/29.12.2023 г. по ч. гр. д. № 7840/2023 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че ответникът, като съсобственик на обект на потребление, находящ се в гр. Б., ул. *** не е изпълнил задълженията си за заплащане на доставена и ползвана топлинна енергия, за периода от м. 02.2023г. –м.ноември 2023г. на обща стойност 938, 46 лева, включваща сума за битово-горещо водоснабдяване, суми за отопление, суми за сградна инсталация и отчет за дялово разпределение.Твърди се, че отчитането и дяловото разпределение се извършва от ищеца като топлинен счетоводител по смисъла на чл.139а от ЗЕ, след като е бил избран с решение на ОСЕС от 10.07.2019г. Сочи, че по силата на решението на ОСЕС и сключения въз основа на него договор, ищцовото дружество е било носител на правото да извършва отчитането и дяловото разпределение на топлинна енергия в жилището на ответника през процесния период.Сочи се, че срокът за плащане е определен в чл.32 от ОУ от 2008г. и 2010г. на дружеството, в съответствие с Наредбите за топлоснабдяването, като купувача е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят, а съгласно чл.41, ал.2 от ОУ купувачът изпада в забава първия работен ден след изтичане на срока за плащане. В тази връзка се поддържа, че ответникът дължи сумата от 69, 93 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2023г. до 18.12.2023г. Предвид 1 липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като дадените на кредитора указания по чл. 415 от ГПК са обусловили правния му интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Направено е искане за уважаване на предявения иск

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си представител – адв. Р. И. е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове, като е противопоставено възражение, по делото не са представени надлежно издадени счетоводни документи, установяващи по размер и период дължимите суми, както и че същите не са предявени на ответника. Излага, че въпросните индивидуални разпределители не са описани в приложения договор, а разходваната топлинна енергия за процесния имот не е отчитана. Излага доводи за незаконосъобразност на решението на ОСЕС от 10.07.2019г., по силата на което ищецът е избран за топлинен счетоводител.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и сочи доказателства. Излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.

В съдебно заседание особеният представител на ответника – адвокат Р. И. поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Излага подробни доводи за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

По приложимия материален и процесуален закон настоящият състав приема следното:

Искът е предявен по реда на чл. 422 от ГПК и е с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:

По делото безспорно се доказва, че ищецът в настоящото производство се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7840/2023 г. по описа на БРС срещу М. Т. И. за заплащане на сумата от 938,46 лева, представляваща главница за доставена и ползвана топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Б., ул. *** за периода от м. 02.2023г. – м.ноември 2023г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда – 09.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 69.93 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2023г. до 18.12.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 14/29.12.2023 г. по ч. гр. д. № 7840/2023 г. на РС-Бургас.

Длъжникът не е открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес и заповедта по чл.410 от ГПК му е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. Заявителят е предявил в указания му срок иск за установяване на вземането си, поради което претенциите му са процесуално допустими.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на вземането си, за което се е снабдил със заповед за изпълнение. “Топлофикация Бургас” ЕАД претендира съществуване на задължение за заплащане на доставена топлинна енергия.

В случая не е спорно, че сградата е топлоснабдена, както и че за регулиране на отношенията между страните действат общи условия.

От приетия като писмено доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № 272/1998 година на нотариус К. К. при Бургаски районен съд се установява, че М. Т. И. е признат за собственик по отношение на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се на адрес: гр. Б., ул. ***.

Видно от приложените от ищеца писмени доказателства – индивидуална справка за ползвана топлинна енергия и справка за дължими суми по фактури титуляр на партидата е ответната страна М. Т. И. като в документите е посочен адрес, идентичен с адреса, посочен в 2 исковата молба. Поради изложеното настоящият състав приема, че за процесния период ответникът е бил клиент на топлинна енергия, доставяна от дружеството – ищец, по смисъла на чл.150 от ЗЕ и чл.153 ЗЕ.

По отношение на възражението на особения представител за това, че представения протокол за провеждане на общо събрание на етажната собственост относно сключване на договор с „Топлофикация - Бургас“ ЕАД за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия в етажна собственост /Протокол № 1 от 10.07.2019 година/ не отговаря на изискванията на чл.16, ал.5 ЗУЕС, предвид липсата на начина, по който са гласували етажните собственици, респ. дали е взето решението с необходимото мнозинство, съдът намира, че подобно възражение се явява преклудирано по смисъла на чл.16, ал.9 от ЗУЕС.

Същото освен това се явява напълно ирелевантно за спора, тъй като решението на общото събрание не може да бъде оспорено като незаконосъобразно след изтичане на срока по чл.40 от ЗУЕС, с оглед на което следва да се приеме, че решенията са произвели действие спрямо всички етажни собственици. Не е от значение за спора и дали ответникът е присъствал на това общо събрание, в случай, че етажните собственици са взели посоченото решение по предвидения в закона ред и в рамките на компетентността на събранието. Предвид това решение и избрания на същото общо събрание представител на етажната собственост е сключен договор с дружеството с посочения предмет, който е приет като писмено доказателство - Договор № 192/2019 година от 16.07.2019 година.

Заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, е обосновано и компетентно дадено, въз основа на проверка на документацията по делото и справки в счетоводството на ответника и топлинния счетоводител, както и въз основа на приложимите Закон за енергетиката, Наредба за топлоснобдяването, както и Общите условия на дружеството.

В заключението на вещото лице в отговор на поставени от ищеца въпроси е посочено следното:

Посочено е, че през процесния период, потреблението на топла вода се е отчитало през уреда за търговско измерване – водомер за топла вода, а потреблението на топлоенергия е измерено чрез топломер на абонатната станция за постъпилото общо количество в сградата, а разпределението за процесния период по наредба. Начислявана е такса партида, според договора с топлинния счетоводител. Задълженията на абоната са изчислени по компоненти и са посочени в приложената към заключението таблица, по пера, както следва: за БГВ – 87.39 лв., отопление – 750.01 лв., отчет дялово разпределението – 6.54 лв., сградна инсталация – 94.52 лв. и лихви – 69.93 лв., като общо дължимата сума за периода от 09.03.2023г. до 11.12.2023г. се равнява на 1008.39 лв.

Констатирано е, че свидетелството за проверка на топломера е от 08.11.2022г., което сочи, че същият е бил годен в процесния период. Софтуерът, с който е било извършено разпределението е проверен и лицензиран от КЕВР, извършвани са периодични проверки от комисията за неговото приложение, за да има гаранции, че разпределението на топлоенергия се извършва съгласно действащите нормативни разпоредби и правнила, както и утвърдените от КЕВР цени на топлинна енергия. Вещото лице, след запознаване с приложените документи, отчетите на топломер и водомер за абонатната станция в сградата, извършени в присъствие на представителите на етажната солстбеност е констатирало, че същата е била действаща към процесния период. Посочило е, че няма достъп до процесния имот, поради което не може да извърши проверка относно наличните отоплителни тела с посочените от ищеца на основание на коите извършено разпределението на топлоенергията.

Размерът на мораторната лихва за забава по фактурите, предмет на настоящото производство, е правилно изчислена и е посочена в таблицата за дължими суми по месеци за процесния период

При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието 3

„битов клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на дружеството. От обсъдения по-горе нотариален акт може да се направи извода, че собственик на процесния имот е ответникът М. Т. И.. Ето защо съдът приема, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по иска.

Предвид беспорния между страните факти, че ответникът е собственик на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб. № **** и който се намира в топлоснабдена сграса, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Съвкупния анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответникът. Безспорно е и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда била топлофицирана.

Ответникът е собственик на апартамент № 5 във вх.1 на сградата и поради това има качеството на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.