Решение № 93 от 20.08.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Царево, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Янч. Николов при участието на секретаря Антония Д. Д. като разгледа докладваното от Г. Янч. Николов Гражданско дело № 20252180100587 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Г. Е. К., ЕГН:**********, с адрес гр. П. ул. „Р.“ № **, чрез пълномощника му адв. Д. В. М. от *** - П., със съдебен адрес гр. П., ул. „П. О. К.“ № **, ет.**ап.**, против „Ф. Б.“ ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Ал. М. № **, бл. **, вх. **, ет. **, ап. ***, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., с която е предявен иск, с който на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 800.00 лева, представляваща недължимо платена по недействителен“ Договор № ***от ****г., за предоставяне на финансови услуги от разстояние, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, сключен на ***г. между Г. Е. К. в качеството му на кредитополучател и „Ф. Б.“ ***като кредитодател. По силата на сключения договор дружеството - ответник се задължило да предостави на ищеца сумата от 2000.00 лева, а ищецът се задължил да върне сумата от 2460.00 лева, съгласно условията на договора при ГПР по кредита от 49.11 % и ГЛП в размер на 23.00% , при срок на кредита от 12 вноски.

Сочи се, че в чл. 5. от Договора било предвидено Г. Е. К. да сключи договор за гаранция с дружеството M. B. ***, с цел обезпечаване на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/****г. По сключения договор за гаранция ищецът е следвало да заплати сума в размер на 1900.00 лева.

1 лева.

Излага се, че ищецът заплатил на ответника сумата в размер на 800.00 Ищецът счита, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****, сключен на ****г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.

22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Релевира се, че сключеният Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, сключен на ****г. бил недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Твърди се, че в процесния Договор бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. Не било изрично посочено в него дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Сочи се, че нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване на обшият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя.

Твърди се, че процесният договор не отговарял на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Според ищецът, към Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/****г. нямало погасителен план, който да отговаря на чл. 11. ал. 1. т. 11 от ЗПК, тъй като в него липсвала задължителната информация по ЗПК. В процесния договор било предвидено дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант и същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Ответникът не бил изпълнил това свое задължение и на ищецът не е бил предоставян погасителен план, а единствено била посочена общо дължимата сума, без да ставало ясно, какво точно се съдържа в нея. Това създало невъзможност на ищеца да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти включва, как са изчислени и на каква база.

На следващо място се твърди, че процесният договор не отговарял на изискваният на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В Договора за кредит в графа ГПР било посочено само числото 49.11, без да ставало ясно дали това е процент или лева. Според ищецът в договора липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно били включени в него и как се формирал същият/. В случая не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото било предвидено дължимост на неустойка. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпявали, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включил в тях.

Излага се, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****/****г. бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, чл. 11, ал. 1, т.10, вр. с чл.

22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала чрез Договора за поръчителство в размер на 1900.00 лева не била включена в ГПР и ГЛП. В 2 договора за кредит бил посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за предоставена гаранция към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали над десет пъти, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за гаранция се заобикаляла и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Според ищецът събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите.

Релевира се, че с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№***/***., което представлявало заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди се, че към процесния договор следвало да бъде отнесена и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, според която договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, когато не са спазени изчерпателно изброените разпоредби от закона, между които и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.

С исковата молба са ангажирани писмени доказателства.

С молба вх. № ****/****. по делото ищецът е предприел на основание чл. 214 от ГПК действия по изменение на предявения осъдителен иск, като вместо първоначално претендираната сумата от 409.03 евро/800.00 лева недължимо заплатена по недействителен договор за кредит от ****. увеличава размера на 503.18 евро недължимо заплатена по недействителен договор за кредит от ****. Сумата от 503.18 евро представлявала сбор от 235.19 евро лихва и 267.99 евро такса гарант.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и приложенията по нея на ответника.

Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Отговорът е депозиран от упълномощен представител - юрисконсулт.

В отговора на исковата молба, ответникът счита предявения иск за неоснователен и моли същия да бъде отхвърлен. Сочи, че процесният договор е действителен. Оспорва се твърдението на ищеца, че поръчителството от М.

Б. (М.) е задължително условие за сключване на кредитен договор, е неоснователно. Твърди се, че кредитополучателят е можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, следователно сключването на договор за гаранция не било задължително условия за сключване на договора за заем.

На следващо място счита, исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция за недопустими, тъй като не били насочени срещу надлежен ответник - М. Б., а срещу „Ф. Б.” ***, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Ответникът твърди, че Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което 3

„Ф. Б.“ не бил страна и прогласяването му за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на М. Б..

Релевира се, че ищецът сам бил избрал М. Б. (М.) като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Ф. Б.“**** изисква поръчителство. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора.

На следващо място се твърди, че не била налице заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП, защото ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите дължими на М. Б., ако избере нея за поръчител.

Сочи се, че претенциите на ищеца не били подкрепени с убедителни доказателства. Исковата молба съдържала само общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, и към нея не били представени ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми.

С ОИМ се оспорват като неоснователни твърденията на ищеца за нарушение на чл. 143 от ЗЗП. Чл. 5 от договора ясно посочвала избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция били подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към М. Б., които ищецът е приел доброволно.

Ответникът сочи, че не било налице нарушение на чл. 19. ал. 4 от ЗПК.

Договорът за гаранция бил възмездна услуга, предоставена от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като услугата не била незадължителна. Оспорва се като неоснователно твърдението на ищеца за допълнителни разходи, тъй като обезпечението било резултат от оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. „Ф. Б.“ ****е предоставил необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право. По тези и останалите изложени в отговора на исковата молба съображения ответникът моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е налице валидна облигационна връзка по силата на сключения договор за предоставяне на потребителски кредит № ****от ****г. Представени са и Общо условия за предоставяне на потребителски кредити на „Ф. Б.“ ****. Представен е договор за гаранция (поръчителство), сключен между M. B. ****. и Г. Е. К..

Видно от договора страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 2000.00 лева, който да бъде погасен в срок до ****г. на дванадесет 4 месечни вноски. Посочен е ГПР в размер на 49,11, без посочване дали е изчислен в проценти или в лева. В чл. 5 от процесния договор е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „M. B.“ в полза на ответното дружество. Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването от ответното дружество на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

Установява се от представената от ответника справка за получени плащания по Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****от ****г., че ищецът е заплатил на „Ф. Б.“ ****общо сумата от 1525.76 евро, от която сума главница в размер на 1022.58 евро, договорна лихва в размер на 235.19 евро и такса гарант в размер на 267.99 евро.

При така установената фактическа обстановка и при съвкупната оценка на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Предявен е иск, с който на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 503.18 евро, представляваща недължимо платена по недействителен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****от ****г.