Решение № 89 от 09.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20221110213014 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „... СГ.Т. - С.“, ЕИК ХХХХХ, със седалище и адрес на управление в с.В., п.к.ХХХ, срещу Наказателно постановление № 16/23.09.2022 г., издадено от Изпълнителния директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), за извършено нарушение на чл. 34, ал.

8 от ЗЕВИ, вр. чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117/14.10.2011 г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 (петстотин) лева.

В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с целта на закона. Конкретно се поддържа, че при съставянето на акта за установяване на нарушението и при издаване на наказателното постановление са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36 – 46 и чл. 52 – 58 от ЗАНН. Навежда се, че в процесните АУАН и НП, липсват твърдения от страна на наказващия орган дали енергията, произведена от 1 жалбоподателя е била изкупена по някой от начините, предвидени в чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ или това не е станало; не е изследван въпросът какво е количеството произведена енергия за процесния месец, доколкото ако произведеното количество електрическа енергия е по-малко от това, за което може да бъде издадена гаранция за произход, то за този месец заявление не се подава; както и не е посочено какво точно заявление за гаранция за произход е следвало да бъде подадено от задълженото лице – жалбоподател, доколкото заявлението за гаранция може да бъде или за издаване на такава, или за издаване и прехвърляне на гаранция, или само за прехвърляне. Счита се, че гореизложените непосочени в АУАН, респ. НП съставомерни признаци на възведеното нарушение са опорочили непоправимо същите и обуславят отмяната на атакуваното НП.

По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и необосновано.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Н.Д. – САК, с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. Последният, в дадения ход по същество, пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията, развити в жалбата.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк.П., който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок и от надлежно легитимирано лице.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговото изменение или отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

2

ЕТ „Г.Т. - СГ.Т. - С.”, ЕИК ХХХХХ е със седалище и адрес на управление област В., община Б., с. В. ХХХ, кв. „С.Д.“, бил производител на енергия от възобновяем източник - слънчева енергия с обща инсталирана мощност над 30 Kw, а именно 112,8 КW, генерирана от енергиен обект ФтЕЦ„В.”, находящ се е област В., община Б., с. В., УПИ ...., кв. 18, ПИ ХХХХ и ПИ ХХХ с обща инсталирана мощност 0,1128 MW. В качеството си на производител на енергия от възобновяеми източници, ЕТ „Г.Т. - СГ.Т. С.”, ЕИК ХХХХХ следвало да подаде в предвидения срок, а именно - един календарен месец след месеца, в който енергията е произведена, заявление за издаване и прехвърляне на гаранции за произведената електрическа енергия за месец октомври 2021 г.

За така произведената електрическа енергия от възобновяеми източници едноличният търговец не подал в предвидения срок - един календарен месец след месеца, в който енергията е произведена, заявление за издаване и прехвърляне на гаранции и по този начин ЕТ не изпълнил задължението си за подаване в нормативно установения срок – най късно до 30.11.2021 г. включително, заявление за издаване /издаване и прехвърляне/ на гаранции за произход съгласно чл. 34, ал. 8 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117 от 14.10.2011г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници.

Такова заявление постъпило едва на 09.07.2022 г., когато нарушението било и установено от компетентните лица в АУЕР.

С писмо, изх. № АДП-655 от 13.07.2022 г., Г.Т. била поканена за съставяне на АУАН в сградата на АУЕР. В тази връзка и в присъствието на Г.Т. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 453/25.08.2022 г. от С. С. К., на длъжност „главен експерт“ в отдел „Контрол по възобновяемите източници на енергия“ в дирекция “Контрол и Информация” в АУЕР, оправомощен със Заповед № РД-04-172/01.04.2022г. на изпълнителния директор на АУЕР.

Срещу така съставения АУАН не постъпили писмени възражения.

В АУАН било посочено, че ЕТ е имал задължение да подаде пред АУЕР заявление за издаване и прехвърляне на гаранции за произход на енергията, произведена за месец октомври 2021 г. от енергиен обект ФтЕЦ„В.”, находящ 3 се е област В., община Б., с. В., УПИ ...., кв. 18, ПИ ХХХХ и ПИ ХХХ с обща инсталирана мощност 0,1128 MW не по-късно от 30.11.2021 г., както и че нарушението е довършено в сградата на АУЕР в гр. София, ул. “Екзарх Йосиф” № 37 на 01.12.2021 г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното наказателно постановление /НП/ № 16/23.09.2022 г. от Изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), с което на ЕТ „Г.Т. - СГ.Т. - С.”, ЕИК ХХХХХ е наложено административно наказание "имуществена санкция" на основание чл. 64, ал. 1 от ЗЕВИ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 34, ал. 8 от ЗЕВИ, вр. чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117/14.10.2011г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител С. С. К..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на св. С. К. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля К. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата 4 на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това основание.

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 69 от ЗЕВИ, като за оправомощаването на актосъставителя е представена и заповед № РД-04-172 от 01.04.2022 г.

Съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал.

3 ЗАНН. Съдът намира, че ясно и в пълнота е описано констатираното нарушение, обусловило ангажирането на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, респ. създадени са били достатъчно гаранции за правото на защита на санкционираното лице, както и за разкриването на обективната истина при обжалването на наказателното постановление пред съда. Посочена е датата на нарушението и кога то е било установено.

Налице е и редовна процедура по връчването им на представител на жалбоподателя.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЕВИ гаранция за произход се издава на 5 производител за произведено стандартно количество енергия от 1 MWh, важи за срок 12 месеца от производството на съответната единица енергия и съдържа посочената в същата алинея информация. Ал. 8 на същия член предвижда, че за изкупената електрическа енергия по чл. 31, ал. 5, т. 1 производителите заявяват издаване на гаранции за произход и ги прехвърлят на обществения доставчик, съответно на крайния снабдител.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от НАРЕДБА № РД-16-1117 от 14.10.2011 г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници, гаранции за произход на произведената енергия от възобновяеми източници се издават въз основа на заявление от производителя, независимо дали той подлежи на лицензиране по Закона за енергетиката, като ал. 3, т. 2 предвижда, че заявлението се подава в АУЕР по образец съгласно приложението, след изтичане на календарния месец, в който е произведена енергията, но не покъсно от един календарен месец след месеца, в който енергията е произведена - от производители извън тези по т. 1. Доколкото общата инсталирана мощност на електрическата централа е над 30 KW, то именно в този срок е следвало да се подаде заявлението.

От така възприетата фактическа обстановка по несъмнен начин се доказва извършването на нарушението, доколкото за произведената през месец октомври 2021 г. енергия от възобновяеми източници е следвало ЕТ да подаде заявление за издаване на гаранции или заявление за издаване и прехвърляне на гаранции в срок до 30.11.2021 г. включително. Като не е сторил това в този срок, жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е правилно ангажирана.

В тази смисъл и във връзка с възраженията, релевирани в жалбата, инициирала настоящото производство, е необходимо да бъде отбелязано следното: