Решение № 5837 от 31.07.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е №….

Гр. София, 31.07.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира

Кордоловска

Мл. съдия : Боряна Петрова при секретаря Поля Г., като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 9993/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на 258 и сл. ГПК.

С решение № 380905/10.04.2018 г. на СГС, 26 с-в, по гр. д. № 33794/2016 г. са отхвърлени предявените от С.Р.Д., ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“

АД искове за установяване нищожност на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от Договор за кредит от 10.09.2008 г. и за заплащане на сумата от 7 163, 73 евро, платена през периода 18.07.2011 г. - 19.04.2016 г., представляваща недължимо платена сума, вследствие на изчисляване на вноските по кредита, въз основа на нищожни клаузи от договора, в швейцарски франкове и промяната на курса на тази валута спрямо еврото, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 22.06.2016 г. до окончателното плащане и ищцата е осъдена за заплащане на разноски.

Недоволна от решението е останала ищцата С.Р.Д., която в срока по чл. 259 ГПК го оспорва с доводи, че е постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Поддържа, че решението е постановено в пряко противоречие с Решение от 20.09.2017 г. на СЕС по дело № С – 186/2016 г., в което са формулирани критерии, по които националните съдилище следва да извършат преценка за неравноправност на клаузите на договори за банков кредит, които предвиждат погасяване в швейцарски франкове. В противоречие с доказателствата СРС е приел, че страните са договорили кредит в швейцарски франкове и на месечни вноски във франкове. Твърди се, че не са представени доказателства при сключване на договора да е уговорена конкретна стойност на кредита и на месечните вноски в швейцарски франкове, като по делото не е представено Приложение № 1 към договора. В чл. 1, ал. 1 от договора е уговорен кредитен лимит от 46 000 евро, като никъде не е посочено на колко швейцарски франка се равнява тази стойност. Размерът на кредита и месечните вноски за погасяване по него е едностранно и произволно определен от банката. Според ищцата, след като не е писмено уговорено, за кредитополучателят не е възвикнало задължение да плаща задължението в швейцарски франкове. Не е обсъдено възражението, че банката е определила произволно и едностранно курса на кредита в размер на 46 000 евро в швейцарски франкове, без да е обвързана от обективните пазарни курсове извън банката. Едностранната промяна в предмета на договора противоречи на материалния закон чл. 430 ТЗ, а клаузите които го допускат са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП - в ущърб на потребителя водят до съществено неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Позовава се на нарушения на чл. 143, т. 9 и 10 ЗЗП – за поемане на задължение, с което потребителят не се е запознал предварително и едностранна промяна на условията по договора. Поддържа се, че мотивите на СРС относно валутата, в която е отпуснат кредита са неясни и противоречиви. Съдът е установил, че банката е отпуснала сумата в евро. Установено е, че кредитополучателят не е могъл да ползва или да се разпорежда със сумата във франкове. Излагат се доводи, че след като кредита е получен в евро, това е валутата, която следва да се върне по договора. Неправилен е крайния извод на СРС, че клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл.

23, ал. 1 и 2 от договора не са неравноправни. Съдът не съобразил факта, че различните валути на насрещните престации в договора противоречат на изискването за добросъвестност, като върху потребителя, който е по - неинформираната страна по договора, се възлага целия валутен риск и всички неблагоприятни последици от промяната в курса на швейцарския франк. Ищцата се е нуждаела от кредит в евро за покупка на недвижим имот с цена определена в евро, затова не може да се приеме тезата, че би се съгласила да погасява кредита в швейцарски франкове, ако е била запозната от банката с възможността от устойчиво нарастване на задължението по кредита, с процент, който в пъти да надвишава процентите на кредитите в лева и евро. Съдът не е съобразил факта, че клаузите на договора не отговорят на изискванията за прозрачност, поради което е налице явна проява на недобросъвестност от страна на банката. Излага се още, че информацията съдържаща се в чл. 23 от договора - относно превалутирането на кредита е недостатъчно ясна, за да се приеме, че банката е спазила изискванията за добросъвестност, съгласно чл. 143 ЗЗП. На потребителя не е предоставена никаква информация за тежестта на последиците за него от възможните промени във валутните курсове. Неравноправността на клаузите по чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от договора, според ищцата, обосновават и основателност на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 7 163, 73 евро, платена за периода 18.07.2011 г. – 19.04.2016 г. при начална липса на основание банката да индексира месечните вноски спрямо курса на швейцарския франк и да получи платените суми под формата на валутни разлики. Моли да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Не възразява по разноските но ответника.

Ответникът „Ю.Б.“ АД, чрез представителя си, оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е постановено в правилно приложение на материалния закон и при съобразяване със събраните доказателства в тяхната цялост. Неоснователно е възражението в жалбата, че в чл. 1 от договора страните не са уговорили конкретната стойност на кредита и на месечните погасителни вноски. Страните ясно са се договорили, че ще се отпусне кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността на 46 000 евро по курс купува на швейцарския франк към еврото в деня на усвояване на кредита. Правилно СРС е приел при това, че страните са уговорили кредита в швейцарски франкове и той следва да се връща в тази валута. Неоснователно се твърди, че е поет абстрактен дълг в неустановен размер. В много от клаузите на договора е видно каква е валутата по него, като кредитополучателят се е съгласил с тези уговорки не само срещу подпис, но и с плащане на задълженията.

Фактът, че ищцата не е получила погасителен план не води до неравнопоставеност на отношенията по договора и не променя извода, че кредитът е отпуснат и усвоен в швейцарски франкове. Оспорват се твърденията за произволно определяне на валутния курс по превалутирането от страна на банката. Обстоятелството, че валутните курсове на търговските банки, в частност на ответната банка, се различават от този на Централната банка не представлява нарушение на закона и не е в противоречие с уговореното в договора за кредит. Ответникът намира за неоснователно твърдението, че банката е променила едностранно предмета на договора. Ако ищцата е твърдяла такава промяна е следвало да я заяви по-рано, а не дълго време след като е заплащала вноски в размер и валута, уговорени в договора. Възразява се срещу твърдението, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора налага на потребителя да поеме задължение, с което не е могъл да се запознае преди сключването на договора. Според ответника, кредитополучателят е имал възможност да се запознае с договора, преди да го подпише, както и да възрази срещу клаузите му. Неоснователно ищцата се позовава на чл. 143, т. 10 ЗЗП, доколкото в случая не е налице едностранна промяна на договор, въз основа на непредвидено в него основание. Посочва се, че през 2008 г., когато е отпуснат кредита, най - благоприятните лихвени проценти и лихвени надбавки са били тези на швейцарските франкове, за разлика от кредитите в евро, което се установява и от приетата по делото ССчЕ. Кредитополучателят е взел информирано решение за изтегляне на кредит в швейцарски франкове именно поради по - изгодните за него условия по този кредит. Сумата по кредита е отпусната във франкове и е била на разположение на ищцата. Правилно СРС е приел, че тя е дала съгласие за превалутиране на сумата от франкове в евро, за целите на закупуването на недвижимия имот, за които е отпуснат кредита. Неоснователно се твърди, че решението на СРС е постановено в нарушение на практиката на СЕС. Посочва се, че ищцата е избрала най - изгодния кредит към момента на подписване на договора - в швейцарски франкове и по нейна молба банката е превалутирала кредита в евро и в лева за разплащане на държавни такси и такси по прехвърлянето.

Съгласно практиката на СЕС по въпроса, кредитите следва да се погасяват във валутата, в която са отпуснати. Поддържа, се че кредитът е отпуснат в заявената от кредитополучателя сума, използван е за целта, за която е отпуснат, т. е. кредитополучателя се е разпоредил със сумата в изпълнение целта на договора. Твърди се, че СРС е направил правилна преценка за липса на неравноправие между страните по договора. Валутният риск е поет и от двете страни, като той може да се измени и в двете посоки и страните поемат последиците от това. Съдът е съобразил факта, че в чл. 22 от договора кредитополучателят е предупреден, че получаването на кредита във франкове може да доведе до повишаване размера на погасителните вноски чрез местната валута, поради което е неоснователно възражението, че на ищцата не е бил известен валутния риск. Съгласието на ищцата да получи кредита във франкове предполага съгласие както с вредите така и пропуснатите ползи от промяната в курсовите стойности на валутата. Оспорва се и твърдението, че на жалбоподателя не е предоставена информация за възможните промени в обменните курсове. Твърди се, че не са налице основания за нищожност на атакуваните клаузи, нито за неравноправието им по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не е установено значително неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитното правоотношение, нито промяна на договорените между страните условия. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски, съгласно списък. Прави възражение по размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :

СРС се е произнесъл по искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал.

1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП - за нищожност на чл. 6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и 2 от договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот от 10.09.2008 г. и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - за връщане на сумата от 7 163, 73 евро за периода 18.08.2011 г. – 19.04.2016 г., платени без основание – представляващи валутни разлики вследствие едностранното преизчиславане на кредита и на месечните вноски от евро в швейцарски франкове.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.

По делото не е спорно и се установява, че между страните е сключен договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № HL 42938 от 10.09.2008 г. в размер на равностойността в швейцарски франкове общо на 46 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, разпределена както следва : равностойността в швейцарски франкове на 25 381 евро за покупка на недвижим имот : апартамент № 11, на груб строеж, описан подробно в договора, находящ се в гр. Варна, ул. ********, мансарден етаж; равностойността в швейцарски франкове на 18 119 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за други разплащания и равностойността в швейцарски франкове на 2 500 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, за довършване на описания в договора недвижим имот.

Крайният срок за погасяване на кредита е 288 месеца, считано от датата на усвояване на първия транж с месечна погасителна вноска, включваща лихва и главница, съгласно погасителен план към договора.