Определение № 420 от 16.07.2026, Районен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420 гр. Велико Търново, 16.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Частно наказателно дело № 20264110200692 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 213, ал.4 от НПК:

Постъпила е жалба, изпратена по компетентност от Окръжна прокуратура гр. Велико Търново, подадена от В. Й. И. от гр. *** против постановление за отказ да се образува наказателно производство по преписка № 934/2025 г. от 04.05.2026 г. на прокурор в Районна прокуратура, потвърдено с постановление на Окръжна прокуратура от 10.06.2026 г. по преписка № 1356/2026 г.

Като разгледа жалбата и доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Преписка 934/2026 г.е образувана в РП - Велико Търново по повод на жалба от В. Й. И. от град Велико Търново.

По преписката е разпоредена проверка от РП - Велико Търново на основание чл. 145, ал.3 от ЗСВ, възложена на служители на РУ - Велико Търново.

В хода на проверката е установено, че според В. Й. И. от гр. ***, че покойният й съпруг Д. Й. Ив. предоставил на заем сумата от 5000.00 лева на Ив. Л. и М. Н., без да изготвят необходимите писмени документи за това. Г-жа И. твърди, че Ив. Л. отказва да й върне парите. И., заявява, че това се потвърждавало от обстоятелството, че Л. и Н. й дължат пари, защото им звъняла, а те не й отговарят. И. започнала да си търси парите, но не получила никакъв отговор. В последствие разбрала, че са се преместили и са я 1 блокирали във „Феисбук“ и др. социални мрежи.

В хода на извършената проверка се снети обяснения от В. Й. И. и дъщеря й Сн. Д. И., които заявяват, че са ходили на врачка през 2025 г., която е трябвало да лее куршум на Сн. И. и им казала, че Д. Й. Ив. - съпруг на В. И. и баща на Сн. И. приживе е дал сумата от 5000 лева на Ив. Л. и М. Н.. Ив., заявяват, че когато парите са давани на Ив. Л. и М. Н. не е присъствал никой.

Също така, когато Д. Ив. е бил жив не е казвал нищо относно това, че е давал пари на Л. и Н.. Ив., заявява, че не разполагат с документи, за това че са давани пари на заем на Л. и Н. и за това не могат да представя документи. Ив. посочват, че врачката им казала, че парите били дадени без свидетели. Ив. не посочват други доказателства за наличието на заем.

Снети са обяснения от М. Д. и Ив. Л., които заявяват, че до преди известно време са живеели на адрес в град ***, квартал „***“, ул. „ ***“ ***. В съседния блок е живеел Д. Ив.. С Ив. били в близки приятелски отношения.

Ив. редовно посещавал дома на Д. и Л., без съпругата му В. И. и дъщеря му С.

И.. И двамата отричат Ив. приживе да им е давал сумата от 5000 лева.

Прокурорът е приел, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер. Прието е, че от твърденията на жалбоподателя може да се направи извод за наличие на гражданско правен спор между жалбоподателя и Ив. Л..

В законния срок подалия сигнала е обжалвал постановлението пред окръжна прокуратура по реда на чл.213, ал.1 от НПК. С постановление на Окръжна прокуратура от 10.06.2026 г. по преписка № 1356/2026 г. е потвърдено обжалваното постановление.

Съдът счита, че подадената жалба по реда на чл.213, ал.4 от НПК е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице, в рамките на законоустановените срокове, срещу акт подлежащ на обжалване, но по същество е неоснователна.

Съдът приема, че правилно наблюдаващия прокурор е установил относимата към казуса фактология. Същата е приета за установена след задълбочена проверка възложена с нарочен акт на прокурора, като са събрани достатъчно данни от които да може да се направи извод за наличието или липсата на обосновано предположение, че е извършено престъпление.

2

Правилно наблюдаващия прокурор е анализирал събраните данни и е приел, че не са налице такива за извършено престъпно деяние.

Установеното по преписката от фактическа страна не съдържа данни за извършено престъпно деяние от общ характер, като изводите на прокурора за това са правилни. Налице са твърдения от жалбоподателя за наличието на заемно правоотношение между покойният и съпруг – Д. Й. Ив. от една страна и Ив. Л. и М. Н. от друга страна. Изложените факти и обстоятелства не дават основание да се приеме наличието на деяние, което по своята същност да представлява престъпление от общ характер. Спорните претенции на жалбоподателя към Л. и Н. имат характер на спорно облигационно отношение, което не може да се разрешава в рамките на наказателния процес.

Предвид изложеното съдът приема, че обжалваното постановление, с което е отказано да се образува наказателно производство е законосъобразно и правилно.

Водим от горното и на основание чл. 213, ал.5 от НПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от В. Й. И. от гр. *** против постановление за отказ да се образува наказателно производство по преписка № 934/2025 г. от 04.05.2026 г. на прокурор в Районна прокуратура, потвърдено с постановление на Окръжна прокуратура от 10.06.2026 г. по преписка № 1356/2026 г.

Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3