Решение № 8281 от 19.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8281 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20221110105717 по описа за 2022 година

Производството е образувано по осъдителни искове на т, които съгласно депозираната уточнителна молба (л. 40 от делото) са предявени против В. Г. И. и са за следните твърдени задължения: 3115,53 лв. – претендирани като стойност на топлинна енергия, доставена в периода 01.05.2018 г. –30.04.2019 г.; ведно със законна лихва от 07.02.2022 г. до изплащане на вземането, законна лихва за забава в общ размер от 521,36 лв. за периода 15.09.2019 г. – 03.06.2021 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 07.02.2022 г. до окончателното изплащане; 34,08 лв. – за услуга „дялово разпределение” за периода 01.05.2018 г. –30. 04.2019 г.; 8,11 лв. – законна лихва за забава за периода 01.07.2018-03.06.2021 г.

От името на ответника, уведомен за исковата молба по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, правото на отговор е упражнено чрез назначания особен представител. Исковете се оспорват с възражения, сред които и за погасяване по давност.

От страна на третото лице-помагач „м, конституиран на страната на ищеца, се представят протоколи за неосигурен достъп.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти, сред които законът не предвижда като условие да има изразена от страните по сделката воля, респ. подаване на Заявление-декларация за откриване на партида. Няма основание за друг извод въз основа на нормата на чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ (която предвижда, че когато става въпрос за отношения между доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на 1 писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и потребителя), защото ищецът т няма качеството на доставчик по смисъла на закона, а е топлопреносно предприятие.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Ответникът има качеството на „клиент“ на ищеца по повод доставка на топлинна енергия като собственик, което съдът намира за установено в достатъчно пълна степен поради липсата на оспорване на представения заедно с исковата молба документ на договор за покупко-продажба от 1988 г., по който Горан И. И. е купувач на имота, за който сега се твърди топлоснабдяване, както и удостоверение за наследници на Горан И. И. и служебно изготвена справка за наследници, видно от които ответникът В. Г. И. е единствен наследник на Горан И. И..

От страна на ответника не са оспорени представените от „м документи, както и съответното на тези документи заключение на съдебно-техническата експертиза, от които се установява, че задълженията са начислени в хипотеза на неосигурен достъп.

Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата. Ответникът, като клиент, неосигурил достъп, е имал право по чл. 70, ал.

5 от наредбата да поиска допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител, но не установява да се е възползвал от това свое право. Поради тези обстоятелства и тъй като същите са съобразени от вещото лице, съдът намира за обосновано заключението на съдебно-техническата експертиза и направения с него извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на задълженията.

По изложените съображения и тъй като от страна на ответниците не се твърди да е била заявена рекламация срещу отчета на показанията на уредите и разпределението на енергията по изравнителните сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, съдът намира заключението съдебно-техническата експертиза за обосновано и кредитира направения с него извод, че действителния размер на задълженията е този, следващ след увеличаване на прогнозно начислените задължения със сумата, следваща се за доплащане/получаване от клиента въз основа на изготвените след края на трите отоплителни сезона изравнителни сметки и само за процесния период, а именно: общият размер на главницата за топлинна енергия възлиза на сумата 3251,44 лв.

2

Видно е, че действителният размер на задълженията е по-висок, в сравнение с претендирания от ищеца. Съдебното произнасяне е органичено до размера на претенцията, а именно - 3115,53 лв.

Задълженията за законна лихва за забава относно плащането на задълженията за топлинна енергия се явяват положително установени за сумата лв. въз основа на неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза и като се има предвид, че от страна на ответника не се твърди и не се установява да са извършени плащания в предвидения от Общите условия 45-дневен срок. Съдебното произнасяне е органичено до размера на претенцията, а именно - от 521,36 лв.

Основателно е възражението на ответника за погасяване по давност на задълженията, изискуеми към 07.02.2019 г. – три години преди подаване на исковата молба. Съгласно Общите условия на топлопреносното предприятие дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като това правило важи и за прогнозните сметки.

Следователно след изтичане на посочения срок настъпва изискуемостта на съответното вземане, като това е и началният момент на погасителната давност за него. Тъй като задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към тях е приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Така в случая въз основа на Таблица 2 към заключението н а съдебно-счетоводната експертиза съдът намира, че са погасени по давност задължения (за които са издадени фактури като прогнозни задължения) за периода 01.05.2018 г. – 30.11.2018 г. – общо в размер на 628,45 лв.

Не са погасени по давност задължения за периода 01.12.2018 г.- 30.04.2019 г., а именно – в размер на 2487,08 лв. (главница = 3115,53 – 628,45 ), за колкото искът за главница за топлинна енергия се явява частично основателен.

Същата давност следва да се приложи и към задълженията за заплащане на лихви върху дължимите суми, като се съобрази и че с погасяването по давност на съответната главница се погасява и дължимата върху нея лихва за забава (чл. 119 ЗЗД).

По тези съображения и при извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления съдът намира, че непогасеният по давност остатък е 416,15 лв. – лихви за забава за периода 16.02.2019-03.06.2021 г.

За задължението за услугата дялово разпределение, доказателства не се представят, но тъй като според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на т тази услуга подлежи на заплащане към т, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, като липсват доказателства само за калкулирането, по реда на чл. 162 ГПК съдът приема, че за услугата дялово разпределение и общо за двата отчетни периода претендираната сума 34,08 лв. представлява следващ се размер, който намален с погасените по давност такси (за периода 01.05.2018 г. –30.11.2018 г.) е в размер на 14,30 лв., до който размер и за периода 01.12.2018 г.- 30.04.2019 г. , задължението за дялово радпределение се явява положително установено.

Неоснователна е претенцията за 8,11 лв. – законна лихва за забава за периода 01.07.2018-03.06.2021 г. относно такса дялово разпределение. Според т. 36, 3 ал. 2 от Общите условия, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Основателно е възражението на ответника, че ищецът не доказва да има определен срок за плащане, за който срок ищецът да е уведомен, поради което забава настъпва едва след покана, на основание чл. 84, ал2 ЗЗД. Изпратена до ответника покана не се твърди и не се установява относно таксата за дялово разпределение, поради което и искът за лихви за забава за период до датата на подаване на исковата молба в размер на 8,11 лв. е неоснователен.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за присъждане на сторените разноски се явява основателна за 1170,75 лв. (от общо сторени в размер на 3679,08 лв. )

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Г. И. ЕГН **********, че има парични задължения към т с ЕИК ***********: в размер на 2487,08 лв. – стойност на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.12.2018 г. до 30.04.2019 за топлоснабдяване на имот с аб.№ 314867, ведно със законна лихва от 07.02.2022 г. до изплащане на вземането, 416,15 лв. – лихви за забава за периода 16.02.2019-03.06.2021 г.;

14,30 лв. - за услуга за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г.- 30.04.2019 г., както и сумата 1170,75 лв. – съдебни разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявените от т против В. Г. И. искове за: топлинна енергия – за разликата над 2487,08 лв. до пълния претендиран размер 3115,53 лв. и за периода 01.05.2018 г. – 30.11.2018 г. , за лихви за забава – над 416,15 лв. до 521,36 лв. и за периода 15.09.2019 г. – 15.02.2019г., за дялово разпределение – над 14,30 до 34,08 лв. и за за периода 01.05.2018 г. – 30.11.2018 г., както и за лихви относно дяловото разпределение – за 8,11 лв. – законна лихва за забава за периода 01.07.2018-03.06.2021 г.

Решението е постановено при участието на „м като трето лице-помагач на страната на ищеца т.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4