Решение № 1386 от 11.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1386 гр. Пловдив, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Ангелинка Ил. К. като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20225300501181 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 от ГПК

Образувано по въззивна жалба подадена от Т. С. Г., ЕГН **********, против решение № 624 /25.02.2022г.,постановено по гр.д.№16157/2021г. по описа на ПРС в частта, с която упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца С. Т.ов Г., ЕГН ********** и М. Т.ов Г., ЕГН **********, са предоставени на майката В. Д. Г., ЕГН ********** и бащата Т. С. Г., ЕГН **********, е осъден да заплаща издръжка в размер от по 250 лв. месечно за всяко от децата Д. Г. и С. Г. и 350лв. месечно за детето М. Г..

Във въззивната жалба са изложени съображения, че определеният от първоинстанционния съд размер на издръжката е непосилен за заплащане от бащата, тъй като работата му като автомонтьор е намаляла драстично и трудно изкарва средства за собственото си нормално съществуване.Жалбоподателят посочва, че детето С. от около два месеца живее при него ,а детето М. е споделило, че иска да живее при него, тъй като не харесва мъжа, с който съжителства майка му , тъй като се държи грубо и неуважително спрямо него. Жалбоподателят поддържа, че средата в която живеят децата е силно влошена, към тях се проявява небрежност, неуважение и не се полагат грижи.

Искането към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца С. Т.ов Г., ЕГН 1

********** и М. Т.ов Г., ЕГН **********, бъдат предоставени на бащата Т.

С. Г., ЕГН **********, евентуално въззивният съд да намали размера на дължимата от бащата издръжка до размер на сумата от 260 лева за детето М.

Г. и 230 лева-за децата Д. и С..

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата В. Д. Г., ЕГН ********** , с който се взема становище за неоснователност на жалбата и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

С решението в обжалваната част Пловдивският районен съд се е произнесъл в процес за прекратяване на брака поради развод , по предявени искове от съпругата В. Д. Г., ЕГН **********, против съпруга Т. С. Г., ЕГН **********, с правни основания чл.59 , ал.2 , вр. ал.3, ал.4 и ал.6 от СК .

Решението не е обжалвало и е влязло в сила , в частите , с които бракът между страните е прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга Т. С. Г., ЕГН **********, ползването на семейното жилище е предоставено на съпругата и е постановено след прекратяване на брака същата да носи брачното си фамилно име. Решението не е обжалвало и е влязло в сила и в частта , с която родителските права по отношение на непълнолетното на страните дете Д. Т.ов Г.,ЕГН:**********, са предоставени на майката и е определен режим на лични отношения с бащата.

Така спорът пренесен пред въззивната инстанция е само досежно родителските права по отношение на две от децата на страните С. Т.ов Г., ЕГН ********** и М. Т.ов Г., ЕГН **********, както и размерът необходим за издръжката на трите деца.

От фактическа страна e безспорно между страните и документално установено по делото, че са родители на ненавършилите пълнолетие деца Д.

Т.ов Г., роден на 20.04.2006 г.; М. Т.ов Г. , роден на 31.07.2007г. и С. Т.ов Г., роден на 11.06.2010г. Д. през учебната 2021/2022г. е ученик в 9-ти клас в Професионална гимназия по битова техника, М. през учебната 2021/2022г. е ученик в 8-ми клас в Професионална гимназия по механотехника, град Пловдив, а С. през учебната 2021/2022г. е ученик в ОУ „***“,село Б..

М. страда от болестта на фон Вилебранд- вродено нарушение на коагулацията / кръвосъсирването/, с преживян мозъчен кръвоизлив в неонаталния период. Заболяването е довело до хиперкинетично разстройство на поведението у детето, изразяващо се в психомоторна напрегнатост, трудно задържане на едно място, нарушение на внимание и концентрация, когнитивни и обучителни затруднения , поведение на противопоставяне и опозиция, като с ЕР на ТЕЛК на детето са определени 50% вид и степен на увреждане , без чужда помощ.

2

Безспорно е установено по делото , че родителите и децата са живели заедно в семейното жилище, находящо се в село Б.. От края на месец юни 2021г. родителите са разделени, като бащата е напуснала семейното жилище и се е установил да живее в град Варна, като децата останали да живеят при своята майка. Към настоящия момент бившите съпрузи живеят в едно населено място- село Б., в домовете на своите фактически съжители.

От приетия в първоинстанционното производство социален доклад се установява,че В. Г., съжителят й Д. В. и двете деца М. и С. живеят в двуетажна къща в с. Б., собственост на Д. В.. Жилището разполага с уреди и необходими за функционирането на домакинството, като се поддържа добра хигиена.

Т. Г., съжителката му В.Н. и дъщеря й от предходен брак, обитават етаж от къща в с.Б., наследствена собственост на Н.. В жилището се поддържа добра хигиена, като се състои се от детска стая, спалня, кухня и санитарни помещения.

Детето Д. Г. живее при баба си по майчина линия в двуетажна къща в с.Б., собственост на ищцата, като поддържането на домакинството е ангажимент на бабата.

В. Г. е трудово ангажирана, като се занимава с транспортиране на работници на "Електро апаратурен завод"- гр. Перущица и шивашки цех, намиращ се в същото място. Получава трудово възнаграждение около 2260 лв. месечно. Г. отдава под наем и промишлени помещения в с. Б., като получава месечен наем от

600 лева. В. Г. е обект на социално подпомагане,като получава месечна помощ за отглеждане на дете с уврежда по чл.8 д, ал.1 от ЗСПД в размер на 350 лв., както и месечни помощи за деца по чл. 7/1/ от ЗСПД в размер на 90 лева. Съжителят на майката-Д. В. работи като шофьор на камион тип "ТИР". Получава трудово възнаграждение в размер на 2400 лв. месечно.

Т. Г. е безработен, не е регистриран в Дирекция "Бюро по труда.Съжителката му също е безработна, ангажирана с обгрижване на домакинството.

От постъпилата по делото справка от ТД на НАП гр. Пловдив се установява, че до 01.07.2021г. ответникът е работил по трудов договор в „Монкрейд“ ЕООД,гр.Перущица, с основно трудово възнаграждение в размер от 305 лева.Притежава лек автомобил „Ауди“, както и земеделска земя в с.С..В. Г. е собственик на недвижим имот-земя и сграда в с.Б.,ул.“***.

От представената във въззивната инстанция от жалбоподателя медицинска документация е документално установено по делото, че на 04.06.2022г. на детето М. Г. е извършен медицински преглед и образнодиагностично изследване в отделението по образна диагностика при УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД-Пловдив, като медицинските специалисти са констатирали: оточен ляв горен крайник , ограничени и болезнени пасивни и активни движения , без данни за травматични промени.

От постъпилата по делото справка за съдимост на Т. Г. се установява , че с одобрено на 28.08.2017г. от РС-Пловдив по НОХД№5541/2017г. споразумение, Т. Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК, изразяващо се в това,че на 11.08.2017 год. на път между 3 с.Б., обл. Пловдив и м.***, обл.Пловдив, е управлявал моторно превозно средство – мотоциклет м. „Ямаха“, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,83 на хиляда, установено по надлежния ред , за което му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години.

От показанията на разпитания в първоинстанционното дело свидетел М.

И., вуйчо на ответника, се установява, че страните по делото са разделени от лятото на 2021г. , като племенникът му напуснал семейното жилище и се установил да живее при приятелката си ,с която поддържал извънбрачна връзка.Преди раздялата на страните ответникът посягал на съпругата си, като свидетелят я бил виждал със следи от побой и куцаща. На уговорена с децата среща , баща им бил видимо пиян и те си тръгнали.И трите деца са ученици , като майката много трудно се справя сама с грижите за тях. Детето М. има здравословен проблем и постоянно посещава лекари, приема лекарства и грижите за него са непрестанни .Всяко едно нараняване на детето е свързано с незабавна медицинска намеса, защото може да е фатално за него. Според свидетеля майката е добра домакиня ,винаги приготвя на децата храна и те са много привързани към нея.

За родителския капацитет на родителите въззивният съд доби лични и непосредствени впечатления след изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК, като и двамата родители изявяват желание да се грижат за децата.

В. Г. заявява пред съда, че съпругът й ги напуснал на 20 юни 2021 г. , като се появил отново след нова година, а тъй като била жестоко пребита от него и с оглед заплахите, които той й отправил , заедно с децата С. и М. се преместили да живеят в къщата на съжителя й Д. В.. Големият им син останала да живее при майка й в същото село.Според обясненията на ищцата детето М. има проблеми със съсирването на кръвта,поради което се нуждае от специални грижи, посещава център „О. Скобелева“ два пъти седмично , психолог и психиатър.Майката не ограничава децата да общуват с баща си.

М. от 4.06.2022 г. живее при баща си,като С. е живял един месец при баща си и пак се върнал в дома на майка си,защото учителката се оплакала, че не учи и бяга от училище.Според обясненията на ищцата, мъжът, с когото живее, е на 57 години, няма деца и приема нейните деца като свои. Във връзка с представената медицинска документация обяснява, че семейство съседи им били на гости с децата си. Децата ги залели от терасата с вода , тогава Д. В. се качил да провери какво се случва горе. М. избухнал и тогава Д. В. му ударил шамар.След това детето отишло при баща си без видими наранявания.

Според обясненията на Т. Г. същият не работи , живее в дома на своята приятелка в с. Б.. Тя е на 39 г. , има 7-годишна дъщеря от предходен брак, която живее при тях. Съжителката му също не работи, тъй като е бременна и очакват дете. Детето М. се установило да живее при тях на 04.06.2022 г. , като им обяснило , че било бито от съжителя на майка му. Детето имало охлузвания по ръката, лицето, рамото и оток на лицето. Тъй като детето получава вътрешни кръвоизливи, бащата се обадил на спешна помощ. Според обясненията на ответника съжителят на ищцата е шофьор на камион и когато не е на работа употребява алкохол. Детето С. не се е оплаквало от проява на лошо отношение.

4

Изслушано от въззивния съд детето С. Г. обяснява, че е на 11 години , ученик съм в V-ти клас в ОУ „***“ , с. Б..Детето заявява, че два месеца е живяло при баща си, но отново се е върнало да живее при майка си , тъй като баща му не разполага с достатъчно парични средства,а майка му има поголяма възможност и му купува повече неща. Посочва, че съжителят на майка му се отнася добре с него. Баща му живее с леля В., която се държи добре с него, има момиченце и сега е бременна.Детето заявява,че иска да живее при баща си , тъй като той не лъже и изпълнява обещанията си. Посочва, че мъжът , с когото майка му живее, е ударил М..

Изслушано от въззивният съд детето М. Г. заявява , че иска да живее при баща си.Посочва, че майка му и мъжът, с когото тя живее, употребяват алкохол и пушат в стаите.Заявява, че се страхува от съжителя на майка си и разказва за случай ,при който той го бил държал за ръцете, а майка му го била удряла , както и за скарване между двамата , при който мъжът го бил хвърлил на земята и му ударил шамари.След този инцидент детето отишло да живее при баща си, като майка му отказала да му даде дрехите и телефона, като му спряла и картата. Жената, с която баща му живее, се държи много добре с него и в нейния дом има създадени правила за лягане и прибиране в къщи.