Определение № 42 от 29.01.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. К., 29.01.2024 г.

Окръжен съд - К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

М. К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20235100500334 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 224/15.01.2024 г., подадена от Р. Д. Б. чрез представител по пълномощие, с която се иска да бъде изменено решение № 203/21.12.2023 г., постановено по в.г.д. № 334/2023 г. по описа на Окръжен съд - К., като се отмени в частта, с която е осъден да заплати на "Т.-К.." ООД гр. К. направените в съдебното производство разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС. Претендира, че съдът не следва да присъжда такива в полза на жалбодателя, тъй като общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл.81 ГПК бил неприложим; алтернативно – присъдените в полза на жалбодателя разноски за адвокатско възнаграждение следвало да се намалят, тъй като многократно надвишавали размера на адвокатските възнаграждения за този вид производства.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по молбата "Т.-К.." ООД гр. К..

1

По повод постъпилата молба, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от "Т.-К.." ООД гр. К. – длъжник по изп. дело № *********** по описа на ЧСИ с рег. № *** Р.С., с район на действие Окръжен съд - К. против отказа на съдебния изпълнител да намали размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по делото, обективиран в Протокол с изх. № 84917/14.11.2023 г. С жалбата са претендирани разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК от взискателя Р. Д. Б. чрез представител по пълномощие са подадени писмени възражения срещу жалбата, в които са изложени съображения за нейната неоснователност. Претендирани са разноски.

Жалбата е разгледана в закрито съдебно заседание по реда на чл. 437, ал.

1 ГПК. Производството по делото е приключило с постановяване на влязло в сила на 21.12.2023 г. решение № 203 от с.д., с което е отменен отказа на ЧСИ с рег. № *** Р.С., с район на действие Окръжен съд - К., обективиран в констативен протокол с изх. № 84917/14.11.2023 г. да намали размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнително дело № ***********. С решението е намален размера на адвокатското възнаграждение, платено от взискателя Р. Д. Б. по договор за правна защита и съдействие от 20.10.2023 г. за образуване и водене на изпълнително дело № *********** по описа на ЧСИ с рег. № *** Р.С., с район на действие Окръжен съд - К., от 1000 лв. на 600 лв. С решението Р. Д.

Б. е осъден да заплати на "Т.-К.." ООД разноски в размер на 480 лв. с ДДС, представляващи платено адвокатско

2 възнаграждение за съдебното производство, съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.11.2023 г.

Във връзка с гореизложеното е неоснователен релевираният в молбата по чл. 248 от ГПК довод, че в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител разноски не следва да се присъждат. Съдебната практика, сочена от молителя в подкрепа на този довод, се споделя и от настоящия съдебен състав, но същата касае производството по чл. 248 ГПК, каквото не е производството по обжалване действията на съдебен изпълнител, по което са присъдени дължимите разноски в изпълнителното производство, поР. което е неприложима в този случай. Впрочем, от самия ответник по жалбата и настоящ молител, с подадените писмени възражения по чл. 436, ал.

3 ГПК във връзка с жалбата, е поискано присъждане на разноски и то в размер (650 лв.), значително надвишаващ претендираните и присъдени на жалбодателя разноски за адвокатско възнаграждение (480 лв. с ДДС), въпреки становището му, изложено в настоящата молба. Ето защо разглежданата молба за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските поР. тяхната недължимост, е неоснователна.

Неоснователно се явява и възражението на молителя за прекомерност на присъденото с решението адвокатско възнаграждение. Вярно е соченото в молбата обстоятелство, че жалбата по делото е разгледана по реда на чл. 437, ал. 1 ГПК в закрито съдебно заседание, но твърдението, че ответникът по същата не е могъл да се запознае с размера на разноските, претендирани от жалбодателя и представляващи адвокатско възнаграждение, не се споделят.

Видно от материалите по образуваното в окръжния съд въззивно гражданско дело, жалбата, предмет на разглеждане в закрито съдебно заседание, е била надлежно администрирана от съдебния изпълнител преди изпращането й на 3 съда, като от съобщение с изх. № 89782/20.11.2023 г. се установява, че на пълномощника на взискателя ответник по същата, е връчен препис от жалба вх. № 56362/20.11.2023 г. заедно с приложенията. С жалбата изрично е претендирано присъждането на направените по делото разноски и в същата като приложение е описано в т.ч. пълномощно. След връчването й, в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК от пълномощника на взискателя са подадени писмени възражения с вх. № 56884/22.11.2023 г., с които не е направено възражение за прекомерност на претендираните от жалбодателя разноски.

Или, разглеждането на жалбата в закрито съдебно заседание по никакъв начин не е лишило ответника по жалбата и неговия пълномощник от възможността да се запознаят с разноските на жалбодателя, респ. да въведат възражение за прекомерност, доколкото същите се претендират с жалбата. Разглежданата хипотеза по-скоро би могла да представлява довод, относим към претенцията за разноски на ответника по жалбата (настоящ молител), доколкото препис от постъпилите писмени възражения по чл. 436, ал. 3 ГПК не се изпращат на жалбадотеля, макар и в този случай – разглеждането на жалбата в закрито заседание, да не лишава която и да е от страните, при достатъчно активно процесуално поведение, да се запознае с разноските на насрещната страна, респ. да възрази срещу техния размер.

Така с мотивите на постановеното по делото решение № 203/21.12.2023 г. е прието, че: „От общия размер на дълга към датата на съставяне на ПДИ от 6931,32 лв., адвокатското възнаграждение (на взискателя и настоящ молител – бел. на съда) следва да се изчисли върху сумата от 5834 лв. Съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото такова възлиза както следва: по чл. 10, ал. 1, т. 1 4

– за образуване на изпълнително дело – 200 лева и по чл. 10, ал. 1, т. 2, вр. чл.

7, ал. 2, т. 2 – за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – на 319,19 лв., или общо минимално дължимо адвокатско възнаграждение възлиза 519,19 лв.“. От приетото следва, че минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбодателя – длъжник в изпълнителното производство, следва да се определи по реда на чл. 10, ал. 1, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата и както е посочено в мотивите на решението е в размер на 319.19 лв. Претендирано и присъдено е възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС (400 лв. + 80 лв. ДДС), което не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на развилото се производство по разглеждане на жалбата.

Ето защо молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 224/15.01.2024 г., подадена от Р. Д. Б. чрез представител по пълномощие, за изменение на Решение № 203/21.12.2023 г., постановено по в.гр.д. № 334/2023 г. по описа на Окръжен съд - К., като се отмени в частта, с която Р. Д. Б. е осъден да заплати на "Т.К.." ООД гр. К. направените в съдебното производството разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС или се измени, като се намали адвокатското възнаграждение поР. прекомерност, като неоснователна.

5

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6