Решение № 40 от 06.04.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Дулово, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20253410200204 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, представлявано от управителя Н.Г.И., чрез процесуален представител адв. Р. Н., против Наказателно постановление № *** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 600 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ.

В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, а административнонаказващият орган – от процесуален представител И. И. А..

Участващата по закон страна Районна прокуратура – Силистра е редовно призована, но не изпраща представител.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 24.09.2025 г., а жалбата е подадена на 07.10.2025 г., поР. което е подадена в предвидения от закона срок и от надлежна страна. Жалбата е процесуално допустима.

От събраните по делото писмени доказателства – АУАН № ** г., наказателното постановление № *** г., протокол за извършена проверка, декларация по чл. 402, ал. 1 КТ, писмени обяснения, трудов договор № ** г., както и относимите заповеди за оправомощаване и приложената стокова разписка от ** г. – съдът прие за установено следното:

На *** г. около ****ч. е извършена съвместна внезапна проверка за 1 спазване на трудовото законодателство в шивашки обект (цех), стопанисван от жалбоподателя, в ***, общ. ***, находящ се на адрес: ул. „***“ № **. При проверката е установено, че лицето М.М.М. извършва трудова дейност (шиене на машина) в обекта, като към този момент не е налице сключен трудов договор, подписан от двете страни, преди постъпването на работа.

Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 61, ал. 1 КТ. Впоследствие, при представяне на документи (на *** г.) е представен трудов договор № ** г., сключен след датата на проверката, което е послужило за извод, че допускането до работа е осъществено преди сключването на трудов договор.

На ***г. е съставен АУАН № ***, а на *****г. е издадено наказателното постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на ****лв. на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ.

Страните са представили писмени бележки: от името на жалбоподателя се поддържа теза за процесуални пороци (в частност относно участието/ролята на отделни длъжностни лица и мястото на констатиране), за „оправдан стопански риск“, както и за приложение на чл. 28 ЗАНН (маловажен случай).

От страна на административнонаказващия орган се поддържа законосъобразност на НП, формален характер на нарушението и изрична неприложимост на маловажността при тези нарушения, както и се претендират разноски (юрисконсултско възнаграждение), поискани в размер 80 евро.

Съдът кредитира показанията на контролните органи като логични, последователни и взаимно допълващи се, кореспондиращи с писмените доказателства по преписката.

Д. Р. Ц. заявява, че проверката е организирана съвместно с други институции, като екипите са разделени по обекти в *** и ****; той лично е присъствал на проверката в ****, а към обекта в **** е била насочена колежката му. Свидетелят излага и обстоятелства относно начина на попълване на декларациите – доброволно, без принуда, след разяснения за целта им, като лицата са разбирали съдържанието им и са ги попълнили собственоръчно.

М. Д. Г. потвърждава организацията на проверката, разделението на екипи, както и че тя и Д. Р. Ц. са били в *****, докато друг екип е бил в *****.

Свидетелката сочи, че в***са констатирани нарушения от сходен характер и че след приключване на проверката са се придвижили към *****, но при пристигането проверката там вече е била приключила. Свидетелката потвърждава, че декларациите са попълвани собственоръчно и че лицата са владеели български език.

Р. И. Ж. заявява, че проверката в**** е извършена на *** г. в *** ч. и че при проверката лицата (вкл. процесното лице по административното обвинение) са извършвали трудова дейност – шиене на машина. Посочва и че при последващо представяне на документи на *** г. е представен трудов договор, сключен след проверката, поР. което нарушението е преценено като допускане до работа преди сключване на трудов договор. Свидетелката категорично отрича да е имало принуда/внушение при попълването на декларациите: те са попълнени самостоятелно и подписани индивидуално.

2

Г.А.И., доведен от жалбоподателя, излага, че е имало извънредна необходимост от бърза поправка на изделия по поръчка от „****“ ЕООД, като по спешност са били повикани лица, които преди това са работили във фирмата и временно са били освободени/регистрирани. Твърди, че става дума за краткотрайна дейност (4–5 часа) и че ситуацията следвало да се прецени като „оправдан стопански риск“.

Съдът приема, че показанията на Г.А. И. не оборват ключовите, правнорелевантни факти по обвинението: наличието на предоставяне на работна сила в обект на работодателя и липса на сключен (подписан от страните) трудов договор преди постъпване на работа, а по-скоро потвърждават, че лица са били привикани за да извършват работа в производствения процес на дружеството, т.е. като работна сила.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. По силата на чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган (в случая дирекция „Инспекция по труда“) или от оправомощени от него длъжностни лица. Съдът приема, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити по ЗАНН, включително описание на нарушението, дата и място на извършването му и доказателствата, които го потвърждават.

Относно възраженията за процесуални нарушения и „несъответствие на мястото“

Жалбоподателят акцентира върху разделението на екипите и факта, че част от контролните органи са били в друг обект (****) към момента на проверката в ****, както и върху твърдяно протИ.речие относно мястото на констатиране. Съдът приема, че тези твърдения не водят до незаконосъобразност на НП, доколкото:

- решаващо за предмета на доказване е дали по несъмнен начин се установява самото нарушение – предоставяне на работна сила в обекта и липса на сключен трудов договор преди започването ;

- фактическата обстановка се установява от съвкупната преценка на доказателствата, включително от непосредствените възприятия на Р. И. Ж. относно проверката в ****, както и от писмените доказателства и последващо представения трудов договор.

Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказателно постановление се издава и при допусната нередовност в акта, ако по безспорен начин са установени извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и (когато е релевантно) вината. Практиката приема, че нарушенията, свързани с качеството/ролята на свидетелите при съставяне на АУАН, не са автоматично „съществени“ и могат да бъдат преценени като санируеми по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, ако не се отразяват върху правилността на установената фактическа обстановка и не ограничават защитата.

В конкретния случай жалбоподателят е бил надлежно уведомен за обвинението, индивидуализирано чрез конкретната дата (*** г.), час (**** ч.), обект (шивашки цех) и конкретното лице, допуснато до работа без договор;

3 участвал е в производството и е упражнил правото си на защита чрез жалба, гласни доказателства и писмени бележки.

Чл. 61, ал. 1 КТ императивно изисква трудовият договор да се сключи между работника/служителя и работодателя преди постъпването на работа.

Същевременно, чл. 1, ал. 2 КТ постановява, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съдът приема, че в процесния случай е налице предоставяне на работна сила в организацията на работодателя (производствен обект/цех, трудова дейност – шиене на машина, контролна проверка на място), като трудов договор е представен с дата след проверката (**** г.), което означава, че към датата и часа на установяване на престирания труд договорът не е бил сключен „преди постъпването на работа“. Съдебната практика системно разграничава приложното поле на административните състави по чл. 61, ал. 1 КТ и чл. 62, ал. 1 КТ, приемайки, че чл. 61, ал. 1 КТ намира приложение при наличие на сключен трудов договор, но сключен несвоевременно (след започване на работа), докато чл. 62, ал. 1 КТ се прилага при пълна липса на договор. Възражението, че дейността е била „еднодневна“ или „инцидентна“ поР. извънредна производствена необходимост, не дерогира нормата на чл. 61, ал. 1 КТ: при предоставяне на работна сила отношенията подлежат на уреждане като трудови, а работодателят е длъжен да сключи договор преди започване на работа.

Чл. 416, ал. 1 КТ установява, че редовно съставените актове по КТ имат доказателствена сила до доказване на противното. В практиката се подчертава, че тази презумпция се оборва с доказателства, които обективно разколебават фактическите констатации. Декларациите/сведенията по чл. 402, ал. 1 КТ са допустимо доказателствено средство, но по своята природа представляват частен свидетелстващ документ и не притежават обвързваща материална доказателствена сила сами по себе си; поР. това те следва да се ценят в съвкупност с останалите доказателства. В настоящия случай съдът не основава извода си единствено на декларация, а на съвкупността от: непосредствени възприятия на инспектора за престиране на труд, последващо представен трудов договор с дата след проверката и цялостната административнонаказателна преписка.

Жалбоподателят поддържа, че е действал при „оправдан стопански риск“. Институтът на оправдания стопански риск по чл. 13а НК изисква, наред с други предпоставки, деянието да не протИ.речи на изрична забрана, установена с нормативен акт. В настоящия случай изискването за сключване на трудов договор преди започване на работа е изрична нормативна повеля на чл. 61, ал. 1 КТ. Следователно твърдяното наличие на стопанска необходимост не изключва протИ.правността на поведението и не може да доведе до освобождаване от административнонаказателна отговорност.

Чл. 415в, ал. 2 КТ изрично предвижда, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1 КТ (както и тези по чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2). В практиката последователно се приема, че при изричната забрана на чл. 415в, 4 ал. 2 КТ не е допустимо третиране на тези нарушения като маловажни по общия ред на чл. 28 ЗАНН. ПоР. това съдът намира възраженията на жалбоподателя за приложение на чл. 28 ЗАНН за неоснователни поР. нормативна неприложимост.

За нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция (за юридически лица) в размер от 1 500 до 15 000 лв. Наложената имуществена санкция от 1 600 лв. е близка до законовия минимум и е съобразена с характера на нарушението като засягащо трудови и осигурителни гаранции. Съдът не намира основания за изменение на размера, тъй като не са налице предпоставки за редукция под законовия минимум, а и законодателят изрично е квалифицирал този вид нарушения като немаловажни.

За пълнота, съдът излага и съобразява релевантни правни стандарти от практиката, които са приложими по аналогия към настоящия спор:

В практиката се приема, че нарушенията, свързани с допускане до работа при неизпълнение на императивни изисквания по трудовото законодателство, са формални, т.е. довършени с факта на допускането до работа при липса на изискуемия предварителен документ/договор и не зависят от настъпването на вредни последици. Съществуват устойчиви решения, които прилагат чл. 415в, ал. 2 КТ като изрична законова пречка за третиране на нарушенията по чл. 61, ал. 1 КТ като маловажни и изключват приложение на чл. 28 ЗАНН. При спор относно доказателствената стойност на декларации по чл. 402 КТ се приема, че те са частни свидетелстващи документи и следва да се оценяват в съвкупност; когато са подкрепени от други доказателства (напр. свидетелски възприятия на контролни органи, последващо представени трудови договори с дата след проверката), могат да подкрепят извода за предоставяне на работна сила без надлежно уредено трудово правоотношение към релевантния момент. По възражения за процесуални пороци, свързани с начина на съставяне на АУАН и вписването/качеството на свидетелите, се приема, че не всяко несъвършенство е „съществено“; критичният тест е дали е ограничило правото на защита и дали е повлияло върху правилността на установената фактическа обстановка, като при наличие на ясна фактическа рамка и пълноценно упражнена защита, пороци от този тип не водят сами по себе си до отмяна. Посочените стандарти са в пълно съответствие с фактическите положения по настоящото дело и подкрепят извода за законосъобразност на наказателното постановление.