Решение № 492 от 10.04.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Плевен, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20234430100644 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, съдебен адресат: адв. С. Г. Т., ****, против ***”,ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, в която се твърди следното : със заявление по чл. 410 от ГПК ищецът поискал от съда да издаде заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 1 620 лева, представляващо незаплатени задължения (основна годишна такса, такса биологично производство на база декар) за осъществяване на контрол и сертификация на биологично производство на продукти - ечемик и люцерна, съгласно сключен на 11.02.2019г. между ***, ЕИК *** и ***, ЕИК *** Договор за контрол и сертификация, съгласно Регламент (ЕО) 834/2007 № ВО-ВЮ22/61/11.02.2019, за които услуги са издадени фактура

№

0000000647/23.12.2019г. в размер на

540 лева и фактура

№0000000791/12.02.2020г. за сумата от 1080 лева.

С платежно нареждане от 12.12.2022г. ответната кооперация е 1 заплатила задължението си по фактура № 647/23.12.2019г. в размер на 540 лева и възползвайки се от правата си по чл.414 от ГПК, е възразила за недължимост на вземането, посочено във фактура № 791/12.02.2020г. посочвайки, че няма основание за плащане на тази фактура и не дължи изпълнение по издадената по ч.гр.дело №20224430106150 на Районен съд Плевен заповед за изпълнение.

Вземането се обосновава със следното : между страните на 11.02.2019г. е сключен Договор за контрол и сертификация, съгласно Регламент (ЕО) 834/2007 № ВО-ВЮ-22/61/11.02.2019 с предмет контрол и сертификация на продуктите/дейностите, документирани в Приложение №1, подробно посочен в чл.1 от договора. Срокът на договора е едногодишен, считано от 12.02.2019г. Съгласно чл.2, ал.2 от договора, същият се подновява за една календарна година, ако страните не желаят прекратяването му с 3-месечно предизвестие. След като договорът не е прекратен в хипотезата на чл. 2, ал. 2, същият е продължил действието си за срок от още една година.С уведомление изх. № 14.05.2020г. от ответната кооперация, е прекратен сключения договор.

Уведомлението е изпратено след като договорът е бил продължен с още една година. Ето защо в хипотезата на действащ договор и на основание чл.11 ал.4 от договора, ищецът е издал фактура № 0000000791/12.02.2020г. и начислил годишна такса за биосертифициране в размер на 1080 лева. Твърди се, че вземането е дължимо, ликвидно и изискуемо, предвид посочените хипотези на договора (договорът е прекратен с уведомление, след като е продължило действието си в хипотезата на чл.2 ал.2 от договора). Фактурата е издадена при действащ договор, по която ищцовото дружество е изпълнило задълженията си.

С исковата молба се претендират 540 лева, дължими на основание чл.11 ал.4 от договора, предложение първо, представляваща 50% от задължението по фактура №0000000791/12.02.2020г.

С подаване на възражението ответната кооперация е заплатила сумата от 540 лева, като е приела за недължимо задължението по фактура №0000000791/ 12.02.2020г. По този начин същата е признала дължимостта на направените от нас разноски - съдебни такси, адвокатски хонорар. Ето защо и предвид на заявеното по-горе, ищецът счита, че му се дължат направените от разноски в рамките на заповедното производство.

2

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено, че ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** дължи на ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- *** сумата от 540 лева, представляваща половината от задължението по фактура № 0000000791/12.02.2020г„ ведно със законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното и плащане.

Претендират се разноски.

В срок не е депозиран писмен отговор от ответната страна.

В о.с.з. ищцовото дружество не се представлява. Постъпило е писмено становище от пълномощника, ведно с приложен списък на разноските.

Ответното дружество не се представлява в о.с.з., не изразява становище.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Предявеният иск е допустим, като предявен във визирания в закона 1месечен срок, а по същество е изцяло основателен и доказана и следва да бъде уважен. Вземането в двете производства е идентично по основание и размер.

От приложеното ч.гр.д. №6150/2022год. по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на 24.11.2022год. въз основа на депозирано заявление на основание чл.410 от ГПК от заявителя – ищец в процеса против длъжника – ответник в процеса. Издадена е заповед за изпълнение за сумите, както следва : сумата от 1620 лв. главница, представляваща незаплатена основна годишна такса, такса биологично производство на база декар съгл. договор за контрол и сертификация от 11.02.2019год., сключен между заявителя и длъжника, за които услуги са издадени фактури съответно №647/23.12.2019год. – за сумата 540лв. и №791/12.02.2020год. за сумата 1080лв., ведно със законната лихва върху главницата от 24.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата 32,40лв. за внесена държавна такса и 300лв. – разноски за един адвокат. В заповедта е отразено, че вземането произтича от следните обстоятелства: неплатено задължение по договора, посочен по-горе. В срок е депозирано възражение от длъжника, в което като мотив за недължимост на вземането е 3 посочено, че същото /по фактура №791/12.02.2020год./ не фигурира по счетоводните данни във фирмата. Няма основание за плащане. С възражението е представен нареждане за кредитен превод на сумата от 540лв. - дължима по фактура №647/23.12.2019год.

Приетият като писмено доказателство по делото договор за контрол и сертификация № BG-BIO-22/61/11.02.2019год. не е оспорен от ответната страна. Видно е, че същият съгласно чл.2 се сключва за срок от една година, считано от 13.02.2019год. В ал.2 е регламентирано, че ако след изтичане на договорения срок страните не желаят прекратяването му, договорът автоматично се подновява за една календарна година. Съгласно ал.3 прекратяването става с предизвестие минимум 3 месеца, чрез изпратено писмо с обратна разписка. Установява се, че ответната страна е заплатила в хода на образуваното заповедно производство задължението си към ищеца за сумата от 540лв. по фактура №647/23.12.2019год. - плащането е извършено на 12.12.2022год. Уведомление за прекратяване действието на процесния договор е изпратено от ответника на ищеца на 14.05.2020год., което обосновава извод, че действието на договора е продължено след изтичане на първата година, след датата 13.02.2020год. Съгласно чл.11 ал.1 от договора операторът, съответно подизпълнителят, се задължава да заплаща годишни суми за осъществяване на контрол и сертификация съгласно ценова листа, публикувана на интернет страницата на ***“ Съгласно ал.4 заплащането на годишната сума за услугата се извършва, както следва : 50 % в срок до 10 дни от сключване или подновяване на договора, 50 % в срок от 10 дни след извършване на инспекция и издаването на фактурата. Разплащанията се извършват срещу надлежно изготвен документ по банкова сметка на контролния орган - ал.8. Ето защо и без да се спира на въпроса от кой точно момент следва да се счита прекратено действието на договора, с оглед изричното предизвестие, съдът приема, че сумата от 540лв. по фактура №791/12.02.2020год., която е половината от начислената сума, се явява дължима от страна на ответника.

При това положение в полза на ищеца следва да се присъдят разноските по заповедното и исковото производство, съответно в размер 332,40лв. - за заповедното производство и 25лв. - за исковото производство.

Воден от горното, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.258 вр. чл.266 от ЗЗД вр. чл.79, че ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, съдебен адрес: адв. С. Г. Т., ****, сумата от 540лв., представляваща половината от задължението по фактура №0000000791/12.02.2020год., ведно със законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението до заповедния съд – 24.11.2022год. - до окончателното й плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ***,ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, съдебен адрес: адв. С. Г. Т., ***, разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 6150/2022год. по описа на Плевенски районен съд – 332,40лв. и разноски за насдтоящото производство – 25лв.

Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5