Определение № 770 от 30.10.2024, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 610/2024
- Вид
- Определение № 770
- Подписан
- 30.10.2024
- В сила
- 30.10.2024
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ, ВЛАДИМИР РУМЕНОВ РУМЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 275, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 770 гр. Перник, 30.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500610 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.
С обжалваната част на разпореждане № 360 от 26.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 266/2024 г. на Районен съд Брезник, е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Б. В. К. за сумата от 28,03 лв., претендирана като възнаграждение по договор за потребителски кредит № *** от ***.
Срещу посочената част на разпореждането е подадена частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД с искане за неговата отмяна.
Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок (чл.
279 вр. чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (413, ал. 2 ГПК).
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
С подадено по реда на чл. 410 ГПК заявление „Профи Кредит България“ ЕООД е поискало издаване на заповед за изпълнение срещу Б. В. К. за следните суми:
- 200 лв. главница по кредита;
- 28,03 лв. възнаграждение;
- 110 лв. възнаграждение за услугата „Фаст“;
- 30 лв. такса за извънсъдебно събиране на вземането;
- 100 лв. такса за извънсъдебно събиране при просрочие с повече от 90 дни;
1
- 31,64 лв. лихва за забава за периода от 11.08.2023 г. до 10.02.2024 г.;
- 9,99 лв. законна лихва за периода от 11.02.2024 г. до 28.04.2024 г.;
- законната лихва върху претендираната главница за периода от 29.04.2024 г. до окончателното заплащане на вземането.
С разпореждане № 360 от 26.07.2024 г., постановено по образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 266/2024 г. на Районен съд Брезник, заявлението е уважено за главницата, обезщетението за забава и законната лихва, а е отхвърлено за договорното възнаграждение и таксите.
От фактическа страна по въззивния спор:
От представените към заявлението документи в изпълнение на задължението на заявителя по чл. 410, ал. 3 ГПК е видно от външна страна сключването на посочения в заявлението договор за потребителски кредит. Договорени са кредитна главница в размер от 500 лв., годишен лихвен процент от 41,17 % и годишен процент на разходите от 49,87 %, без да е посочено как същият е формиран. От съдържанието на договора е видно, че в него е включена клауза за допълнителна услуга „Фаст“ – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит. По тази клауза е договорено възнаграждение на стойност 110,00 лв.
Това възнаграждение е разсрочено към вноските по кредита, като в крайна сметка кредитополучателят следва да върне кредита, заплащайки 7 равни месечни вноски от по 48,29 лв. Падежът на първата вноска е на 10.08.2023 г., а на последната – на 10.02.2024 г.
От правна страна:
Длъжникът е физическо лице, за когото няма данни да е оборена презумпцията, че при сключването на договора за кредит със заявителя е действал като потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В заявлението не са наведени твърдения, а в приложенията към него не са ангажирани доказателства същият да е поел кредитното задължение като търговец или професионалист. Следователно длъжникът се ползва от защитните норми на ЗПК.
При това положение, в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК клаузата за допълнителна услуга „Фаст“ предвижда заплащане на такса за действия, свързана с усвояване на кредита, а не за същинска допълнителна услуги. Тази клауза е недействителна на основание чл. 21 ЗПК, съгласно която норма всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Нещо повече, тя води до скрито увеличение на договорното възнаграждение. От една страна, в чл. 4 от ОУ цената на допълнителните услуги е посочена като вид възнаграждение, каквото и тази цена представлява от правна страна предвид вече изложеното. От друга страна обаче, в основната част на договора цената на услугата „Фаст“ е посочена по начин, от който е недвусмислено ясно, че същата не е взета предвид и включена при изчислението на размерите на годишния лихвен процент и на годишния процент на разходите. По-конкретно, обособен е раздел VI със заглавие „Параметри“, който се състои от две основни точки. В първата, наименувана „по кредита“, е посочен годишният лихвен процент – 40,70 %, и годишният процент на разходите – 46,27 %. Във втората, наименувана „по поискана и допълнителна услуга“, отделно е посочена цената на услугата – 110,00 лв.
С оглед на това, нарушена се явява нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която 2 договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите. Логиката на закона сочи, че така посоченият размер на разходите следва да е математически точен, а не подвеждащ.
Съгласно чл. 22 ЗПК неспазването на въпросното изискване, както е сторено в случая, води до недействителност на целия договор, в резултат на което дължима остава само главницата (чл. 23 ЗПК). По тези съображения претенцията на кредитора-заявител за присъждане на договорно възнаграждение във всичките му разновидности, включително и възнаградителна лихва, е изцяло неоснователна и правилно е била отхвърлена от районния съд.
С оглед на изложеното, при съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваната част на разпореждането следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 360 от 26.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 266/2024 г. на Районен съд Брезник, в обжалваната му част, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Б. В. К. за сумата от 28,03 лв., претендирана като възнаграждение по договор за потребителски кредит № *** от ***.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3