Решение № 4563 от 17.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4563 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110206875 по описа за 2023 година при участието на секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 6875 по описа на СРС за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на С. Ц. Ф. срещу Наказателно постановление № 22-4332-024025 от 28.11.2022 г., издадено от ДДД Началник на сектор в Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което на жалбоподателя С. Ц. Ф. на основание чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 800 /осемстотин/ лева и кумулативно "Лишаване от право за управлява МПС" за 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата от С. Ц. Ф. се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В тази насока в жалбата си С. Ф. прави искане за проверка за изправност на системата за видеоконтрол, с твърдението, че автомобилът му не се е движил с засечената от системата скорост.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество жалбоподателя С. Ф., уведомен не се явява и представлява.

Въззиваемата страна - Началник сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В 1 представени писмени бележки от Началник сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР чрез пълномощника му главен юрисконсулт Б.С., редовно упълномощен се иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, и да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като се навеждат подробни доводи в тази насока. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатското такова.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.05.2022 г. в 10.58 часа, в гр. София, по бул. „Пейо К.

Яворов“ до № 58, с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Никола Вапцаров“, жалбоподателят С. Ц. Ф. управлявал собствения си лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Е 220 Д“, с рег. № ******* НН. На посоченото място е действало ограничение на максимално допустимата скорост на движение от 50 км/ч, за населено място. При ограничение на скоростта до 50 км/ч, на горепосоченото място, автомобилът управляван от жалбоподателя Ф. бил засечен да се движи със скорост от 85 км/ч., след приспаднат толеранс от 3 км/ч, скоростта е определена на 82 км/ч, т. е. превишаването на скоростта било с 32 км/ч. Нарушението било установено с техническо средство ARH CAM S1 № 11743F0, представляващо мобилна система за видеонаблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации. Системата за видеоконтрол била вписана с Удостоверение № 17.09.5126, под № 5126 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Видно от приложение по делото протокол от последваща проверка № 13-СГ-ИСИС/29.03.2022 г. системата за видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка в периода 21.03.2022 г. 29.03.2022 г. със съответния срок за валидност, като към датата на заснемане на нарушението – 06.05.2022г., е отговаряла на метрологичните изисквания съобразно нормативните стандарти.

На 21.09.2022 г. жалбоподателят С. Ц. Ф., декларирал писмено в декларация, съобразно чл. 188 от ЗДвП, че лично той е управлявал процесното МПС на 06.05.2022г., около 10.58 часа, в качеството му на собственик.

Въз основа на събраните доказателства, свидетелят В. А. А., на 21.09.2022 г. съставил против жалбоподателя С. Ф. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия АД с бл. № 129079/21.09.2022 г. за извършено административно нарушение по чл.

21, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 165, ал. 2, т. 6, вр. чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП. АУАН бил връчен на пълномощник на жалбоподателя - В. К., на 21.09.2022 г., който го 2 подписал без възражения. Такива не постъпили и в допълнително предоставения срок.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-4332-024025/28.11.2022 г., издадено от началник сектор в Отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което на жалбоподателя С. Ф., на основание чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 800.00 лв. /осемстотин/ лева и кумулативно "Лишаване от право на управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване, а именно - показанията на свидетеля В. А.; декларация по чл. 188 от ЗДвП; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г.; Протокол № 13 - СГ ИСИС/29.03.2022 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол ATCC ARH CAM S1 № 11 7 4 3 F 0 ; Протокол рег. № 4332р24396/09.05.2022 г.; снимков материал за АТСС и МПС; ежедневна форма на отчет от 06.05.2022г.; справка картон на водача; Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 513з- 8975/28.11.2016 г. на директора на СДВР.

Съдът кредитира показанията на свидетеля В. А. - младши автоконтрольор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, като ги намира за ясни, точни и обективни, като същият след предявяване по реда на чл.

284 от НПК на съставения от него АУАН изяснява времето и мястото на извършване на нарушението, факта че същото е регистрирано със автоматична система за видеоконтрол, скоростта с която се е движел автомобила марка "Мерцедес", а именно 85 км/ ч.

Свид. А. сочи също така, че тъй като жалбоподателят Ф. имал предишни нарушения на ЗДвП, за които бил санкциониран, извършеното от него нарушение било в условията на системност.

Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност.

Съдът кредитира изцяло попълнената лично от жалбоподателя декларация по чл. 188 ЗДвП, от която е видно, че именно той е управлявал процесното МПС на инкриминираната дата в посочения час.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК.

От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена и отговаря на 3 нормативните изисквания. От Протокол за проверка № 13 - СГ ИСИС/29.03.2022 г. на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към БАН се установява, че към датата на заснемане на процесното нарушение - 06.05.2022 г., преносимата система за контрол на скоростта на МСП с вградено разпознаване на номера и комуникации е преминала последваща периодична проверка, със срок на валидност 1 година, което удостоверява факта, че в процесния ден и час е отговаряла на метрологичните изисквания. При така установеното съдът намира, че са събрани доказателства относно техническата годност на използваното АТСС към датата на извършване на нарушението и в този смисъл наведените от жалбоподателя доводи в тази насока са неоснователни.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал като годно веществено доказателствено средство.

От същото се установява какво е било ограничението на скоростта на процесното място, видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост на движение - 85 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на процесното място.

Действително, в наказателното постановление е посочена скорост на движение на МПС от 82 км/ч, докато в снимковия материал е отразена скорост от 85 км/ч., но от приложения Протокол за проверка № 13СГ- ИСИС/29.03.2022 г. на Главна Дирекция „Мерки и Измервателни Уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към БАН се установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/3 % при скорост над 100 км/ч. В конкретния случай от приложените веществени доказателства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 85 км/ч., т.е след приспадане на допустимата грешка от +/- 3 км/ч от измерената скорост от 85 км/ч като толеранс в полза на нарушителя, в наказателното постановление законосъобразно е отразено, че действителната скорост на управление е била 82 км/ч, което е с 32 км/ч над максимално допустимата в конкретния пътен участък скорост от 50 км/ч.

Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС и снимка на разположението на последното.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

4

Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

При проверка процесуалната законосъобразност на атакуваното НП съдът счита, че последното, както и процесният АУАН, са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона и съобразно приложените в доказателствената съвкупност заповеди за компетентност. АУАН и НП са издадени съобразно предвидените в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове .

АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния закон. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя по отношение на изготвянето на АУАН и НП, доколкото и в двата акта са посочени конкретните съставомерни обстоятелства, както и приложимата правна норма, която субсумира конкретното поведение, в това число и приложимата санкционна разпоредба.

В случая превишението на скоростта е заснето с техническо средство, което записва и номера на автомобила, в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, т. е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното.

От събраните доказателства става ясно, че в случая се касае за законосъобразно функциониращо мобилно техническо средство, за което е налична изискуемата информация относно ползването му на 06.05.2022 г. за извършване на видеоконтрол на скоростта на МПС, преминаващи в гр. София, по ***, с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Никола Й.