Решение № 6180 от 04.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6180 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело № 20231100106456 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 вр. чл. 45 Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) от Р. П. В. /ищец/ срещу Столична община /ответник/, както следва: за заплащане на сумата 60000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди – търпени болки и страдания от травматично увреждане, причинено при падане в дупка на път, стопанисван е ответника, поради необезопасяването й, ведно със законната лихва от 22.07.2022г. до окончателното плащане; за заплащане на сумата 1400.00 лева – имуществени вреди от същото деяние, изразяващи се в сторен разход за медицинско изделие, ведно със законната лихва от 22.07.2022г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на 22.07.2022 г. в гр.София, е претърпяла вреди, поради падане в дупка на улицата пред бл******* в ж.к. „*******“, в резултат на което получила многофрагментарно счупване на дясна подбедрица. Посочва, че била хоспитализирана в УМБАЛ „Света Анна – София“ ЕАД, където на 27.07.2022г. била извършена операция на счупения крайник с поставяне на остеосинтезни материали, които закупила за сумата от 1400.00 лева. Пояснява, че непосредствено след инцидента и продължително време след него не е можела да се обслужва сама, поради характера на увреждането, наложил обездвижване, и се нуждаела постоянно от грижата на своите близки. Заявява, че търпяла интензивни болки, които се отразили негативно на 1 психическото й състояние, поради което от жизнен, деен, отзивчив и позитивен човек станала изнервена, потисната и раздразнителна и изпитвала страх и отчаяние, че не би могла да се възстанови напълно. Счита, че отговорност за обезщетяване на вредите носи ответника като стопанин на общинската пътна мрежа, неизпълнил задължението си за поддържане на пътя в изправност, респ. за обезопасяване на участъци с нарушена пътна настилка, в пряк резултат от което бездействие ищцата е претърпяла вреда.

Предвид изложеното, предявява иск за присъждане на обезщетение за нанесените имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от увреждането до окончателното плащане.

Ответникът оспорва механизма на получаване на вредите, наличието на дупка на пътя, евентуално твърдението, че неравност на пътя е била причина за падането.

Поддържа, че не е налице доказана причинно-връзка между твърдените вреди и неизпълнение на задължение на ответника да поддържа пътя в изправност. Евентуално счита, че нарушената пътна настилка е несъществено отклонение от износващия пласт на асфалта и не би могла да е самостоятелна причина за падането. Оспорва размера на претенцията като прекомерен. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата с твърдение, че не е положила дължимата грижа, тъй като дупката е била видимо препятствие, което пострадалата е можела да съобрази и избегне.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

От представената медицинска документация, обобщена в издадена епикриза от УМБАЛ „Света Анна“ АД – София, се установява, че на 27.07.2022г. ищцата е била оперирана, поради получено при падане на 22.07.2022г. закрито многофрагментарно счупване на дясна подбедрица. Видно от документите на пострадалата са били поставени остеосинтезни материали за фиксиране на глезенната става в правилно анатомично положение и е била изписана с предписание за покой и режим, при който придвижването да се осъществява с помощни средства с цел ненатоварване на ставата.

Съгласно приложена фактура и касов бон, медицинското изделие, вложено при операцията, е било заплатено от Р. В. и е било на стойност 1400.00 лева.

Видно от удостоверение от НОИ, на ищцата са били изплащани обезщетения за временна неработоспособност до м.11.2022г. вкл.

Твърди се, че счупването е резултат от падане в дупка на пътя, което се оспорва от ответника, който поддържа, че вредите – имуществени и неимуществени, не са в пряка причинно-следствена връзка от такова падане, евентуално, че търпените болки и страдания не обосновават търсения размер на обезщетение.

За изясняване на спорните обстоятелства по делото са разпитани свидетели и е допусната съдебно-медицинска експертиза.

От разпита на свидетеля Н. Б. – съсед на ищцата, се установява, че през лятото 2 на 2022г. свидетелят е видял пред блок******* в ж.к. „*******“ Р. В., която познава от близо 18 години. Същият заявява, че тя се движела по улицата пред блока срещу него и непосредствено преди да я поздрави тя извикала и паднала в дупка на пътя, която описва, че е с големина метър – метър и половина, както и че тя, както и други дупки, не са били ремонтирани вече три години, въпреки сигналите, които сам той е подал до общината. Посочва, че помогнал на ищцата да седне на бордюра, от където тя се обадила по телефона на мъжа си. Твърди, че след като Р. В. се върнала на работа, е видял, че е с подут крак. Изразява мнение, че инцидентът е бил шок за нея.

При изслушване свидетеля Ц.В., съпруг на ищцата, се установява, че непосредствено след падането си Р. В. му се обадила по телефона и той тръгнал от работа към нея, като я заварил да седи на бордюра на пътя пред бл******* в ж.к.

„*******“. Пояснява, че кракът й бил подут, заради което посетили УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, откъдето им съобщили, че глезенът е счупен. Заявява, че операцията била неизбежна и била направена в Окръжна болница, като съпругата му изпитвала силни болки и притеснение относно самата интервенция. Посочва, че по същото време се грижела за тежко болна майка, която дори била в болница, като след счупването не можела да продължи с грижите и самата тя се нуждаела от ежедневна помощ. Твърди, че инцидентът се е отразил тежко на психиката й, тъй като се наложило да бъде в покой и при щадящ режим за близо осем месеца, след които се върнала на работа като продавач в магазин, но често изпитвала болки от подуване на крака, тъй като работата й налагало стоеж. Уточнява, че има видима разлика между двата крака, тъй като увреденият е подут и оточен и това попречило на съпругата му да ходи на занимания по народни танци, на ски и в планината, което често правила преди падането. Заявява, че поради отока и болката можела да носи само равни и широки обувки.

От разпита на свидетеля И.П., съсед, се установява, че ищцата се чувствала изолирана и напрегната след операцията, стояла постоянно вкъщи с повдигнат крак, за да облекчи същия, не можела да се грижи за домакинството. Посочва, че се придвижвала с патерици до четвъртия месец от травмата, както и че досега изпитва притеснения, когато излиза, още повече, че дупката, в която паднала още стои неремонтирана пред блока. Потвърждава, че е преустановила заниманията си, изискващи активно движение, като народни танци, както и че от общителния преди човек сега станала затворена и тревожна.

Приета е съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която след преглед на материалите по делото и извършен личен преглед, е установило, че:

Получената травма при ищцата е счупване на дясна глезенна става, което засяга и двете кости на подбедрицата – тибия (голям пищял) и фибула (малък пищял), поради което е налице трималеоларна фрактура, погрешно описана като дималеоларна в епикризата;

3

Стъпването накриво и последвалата от това загуба на равновесие е възможен механизъм за настъпване на такова увреждане, като посоченото по-горе;

Лечението е било възможно само след проведената операция за наместване на счупването и фиксация с импланти, каквито са поставени, поради което направеният разход за тях е бил необходим;

Оздравителният процес е протекъл в рамките на средно необходимите шест месеца, като понастоящем е налице пълна консолидация на ставата, която правилно е зараснала, поради което не се очакват последващи проблеми, вкл. посттравматична артроза;

Увреждането е довело до ограничен обем на движенията на дясната глезенна става, тъй като е настъпило сковаване на същата, както и до видима разлика в обема на глезена на двата крака;

Налице са остатъчни белези от извършената операция, които са видими и неотстраними;

Възможни са болки при промяна в климатичните условия и при физическо натоварване на крака, каквито ищцата съобщава, че има;

Травмата е наложила придвижване с помощни средства след операцията и нужда от помощ при ежедневни нужди, но не е била от естество да налага строг постелен режим, напротив – раздвижването е било препоръчително за възстановителния процес още в болнични условия и такова е проведено.

Прието е писмо на Столична община, с което ответникът посочва, че по силата на ЗМСМА общинските пътища, улици, булеварди, обществени паркинги и зелени площи за обществено ползване са собственост на общините, като по делото не се спори, че улицата пред блок******* в ж.к. „*******“, на която се твърди да е настъпил инцидента, е общинска собственост, поради което обстоятелството е било отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване с определението на съда по чл.140 ГПК.

Софийският градски съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

По отношение на деликта

За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване механизма на увреждането, като установи, че то е настъпило при пропадане на ищцата в дупка на улицата, пряката и непосредствена причинна връзка между вредата и неизпълнение на задълженията на ответника за поддържане на пътната мрежа в състояние, което я прави годна за безопасно ползване, търпените болки и страдания от травматичното увреждане и размер на неимуществената вреда, както и стойност на разходите за лечение, които претендира като имуществена вреда. В тежест на ответника е било да докаже възражението си за друг произход на вредата, 4 респ. за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.

От приетите писмени и гласни доказателства съдът счете за доказано, че получените от Р. В. травматични увреждания на дясна глезенна става са резултат от падане в дупка на пътя, което събитие е настъпило на 22.07.2022г. в гр.София пред бл******* в ж.к. „*******“.

Спорен е механизмът на увреждането, тъй като счупване с такъв характер е възможно да се получи както при падане от собствен ръст при стъпване накриво, така и при подхлъзване и дори при директен удар върху глезена с твърд предмет, вкл. с крак – така в СМЕ.

По делото е разпитан очевидец на падането, от показанията на който се установява, че то е резултат от пропадане в дупка на пътя, в която е стъпила Р. В., както и че това се е случило на посочената от ищцата дата и място. Съдът кредитира свидетелските показания на Н. Б. като логични и последователни, изразяващи непосредствените му наблюдения. Свидетелят е проследил движението на В., която видял да върви насреща по пътя му пред блока и която понечил да поздрави, тъй като са съседи и се познават от години. Видял е, че същата пада и то в отворилата се на улицата дупка, която определя, че е с размери около метър на метър и половина.

Помогнал е на падналата ищца да седне на бордюра, където е престояла до идването на съпруга й Ц.В.. Показанията на този свидетел също се кредитират, тъй като кореспондират на тези, дадени от другите свидетели и не се опровергават от останалите доказателства по делото. Свидетелят е категоричен, че Р. В. го е чакала след падането на бордюра на улицата, от където посетили болнично заведение, в което им казали, че кракът е счупен. Налице е пряка причинно-следствена връзка между падането в дупката и счупването, т.е. същото има за причина пропадането на крака на ищцата в нея. Тук е мястото да се посочи, че неравността на пътя е причина за извеждане на пострадалата от равновесие и падането й. Житейски нелогична е и неподкрепена с доказателства е тезата на ответника, че ищцата е загубила равновесие на равен терен и падането в дупката е случайност. Такъв механизъм се отрича от свидетеля Б., който твърди, че загубата на равновесие и падането е резултат именно от стъпването в дупката. Така, вероятният извод на вещото лице, че механизмът е соченият в исковата молба, се потвърждава и със събраните гласни доказателства.