Определение № 8334 от 10.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8334 гр. София, 10.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно частно гражданско дело № 20231100504476 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл. 577 и чл. 569, т. 5 ГПК вр. чл.

32а от Правилника за вписванията /ПВ/.

Образувано е по частна жалба вх. № 18-00-26/04.04.2023 г., подадена от „Г. -ГС“ ЕООД, ЕИК *******, срещу определение № 346/17.03.2023 г. на съдия по вписванията към Службата по вписванията - София, Агенция по вписванията, с което се отказва да се разпореди вписване на договор от 27.03.1996 г. по молба с вх. № 16498/17.03.2023 г. по описа на Службата по вписванията - София. Иска се да се отмени атакуваното определение и да се разпореди вписване на описания договор по отношение на поземления имот.

В жалбата се съдържат оплаквания, че при постановяване на атакуваното определение не са съобразни представените от него документи и не са възприети коректно обстоятелствата по искането. Договорът за изкупуване на хале,барака, помощно помещение и прилежащ терен от 1950 кв.м., находящи се в гр.София, кв.******* обособена част от имуществото на „У.К.“ ЕАД- София по реда на чл.35, ал.1, т.2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, с който купувачът закупува хале, барака, помощно помещение и прилежащ терен с площ от 1950 кв.м., находящи се в гр.София, кв.******* към настоящия момент не бил вписан в имотен регистър, Служба по вписванията, а с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 183/25.06.1999 г. жалбоподателят е придобил правото на собственост върху описани в акта сгради и върху 2351/4370 идеални части от дворното място, върху което били построени сградите, цялото с площ от 4370 кв.м., съставляващо парцел XIV-586, кв. 1А по плана на гр. София, м.

„Складова зона - Илиянци Връбница“. Не било съобразено представеното към заявлението удостоверение, издадено от правоспособно лице по геодезия и кадастър, в което изрично било посочено, че сгради барака - дървено бунгало, помощно помещение и портиерна са заличени и към момента не съществуват. По отношение на сградата, описана като хале, за 1 нея се установявала частична идентичност със сграда с идентификатор ***. За същата в момента жалбоподателят се снабдявал с необходимите книжа и по отношение на нея възнамерявал да подаде отделно заявление за вписване, а в процесното заявление изрично се сочило, че се иска вписване единствено по отношение на поземления имот, за което не следвало да представя и препис –извлечение от договора, при спазване на изискванията на чл.8, ал.3 ПВп. Отделно от това, представяната данъчната оценка била на целия имот с площ 4370 кв.м., а не за реалната част, респ. внесената въз основа на нае държавна такса била по –висока от дължимата. На следващо място сочи, че действителното състояние отговаряло на имота съгласно описания нотариален акт, а не на това по договора за приватизация. Той разполагал с два документа за собственост, което щяло да възпрепятства еднозначното определяне на границите, каквото било изискването за изменение в чл. 70, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Към момента кадастърът бил актуален, каквато била и неговата цел съгласно чл. 1, ал. 2 ЗКИР. За да изпълни указанието на съдията по вписванията жалбоподателят трябвало да инициираме процедура за изменение на кадастралната карта един път за обособяване на имота с оглед вписването на договора и втори път за връщане в сегашното положение (което също било изключително трудно поради описаните по-горе съображения. Видно от представените документи описаният в договора за приватизация теренът попадал изцяло в границите на поземлен имот с идентификатор ***. В скиците за поземлените имоти се регистрирали данни за собственост съгласно акта за собственост като едно от обстоятелствата подлежащи на вписване била площта по документа за собственост. Добавя, че вписването на договора за приватизация било необходимо за издаване на констативен нотариален акт и за уреждане на сметки по регулация с общинската администрация. В случая се касаело за договор на повече от двадесет години като прилагането на сега действащите правила без да се вземе предвид цялостната фактическа обстановка било нецелесъобразно и незаконосъобразно. Цитираният в определението чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията създавал задължение за начин на описване на имота в акта за собственост. Това изискване било неприложимо по отношение на договора за приватизация. Към заявлението били представени скица, както и комбинирана скица, от които било видно, че прилежащият терен изцяло попадал в границите на поземлен имот с идентификатор ***. Това било отразено и в удостоверението за идентичност, издадено от правоспособно лице по геодезия и кадастър.

Следвало да се има предвид, че целта на закона е вписване на подлежащите на вписване актове при отчитане на периода на тяхното издаване. Предвид изложеното жалбоподателят моли за отмяна на определение № 346/17.03.2023 г. на съдия по вписванията към Службата по вписванията - София, Агенция по вписванията и разпореждане за вписване на договор от 27.03.1996 г. по молба с вх. № 16498/17.03.2023 г. по описа на Службата по вписванията София по отношение на поземлен имот, представляващ прилежащ терен от 1950 кв.м., находящ се в промишлената зона ******* *******, парцел VII, кв. 1А по плана на гр.София.

С молба вх.рег. № 16498/17.03.2023 г. „Г. –Г.С.“ ЕООД е поискало от Агенция по вписванията извършване на отбелязване на основание чл.14 ПВп, на следния акт: Договор за 2 изкупуване на хале,барака, помощно помещение и прилежащ терен от 1950 кв.м., находящи се в гр.София, кв.******* обособена част от имуществото на „У.К.“ ЕАД- София по реда на чл.35, ал.1, т.2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, с който купувачът закупува хале, барака, помощно помещение и прилежащ терен с площ от 1950 кв.м., находящи се в гр.София, кв.******* който имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор *** от ККР на район „Надежда“. В молбата е посочено, че вписването се изисква от Столична община във връзка с процедура по уреждане на сметки по регулация. С молбата са представени нотариално заверени преписи от посочения акт –Договор от 27.03.1996 г.; заверени преписи от Заповед № РД-2196 от 25.03.1996 г.; заверени преписи на Информационен проект, комбинирана скица; два броя удостоверения за данъчна –оценка; заверен препис от Нотариален акт №68, том ІІ, рег.№ 1787, дело № 278/1999 г.; Скица на поземлен имот № 15-168572 от 14.02.2023 г., подписана с електронен подпис; Скица –копие на неодобрен кадастрален план; скица на терена от 1995 г. в заверен препис. Като приложение към молбата е описана и вносна бележка за заплатена по сметка на Агенция по вписванията държавна такса (вносна бележка за платена държавна такса в размер на в размер на 90.89 лева е обсъдена от съдията по вписванията в атакуваното определение, но неприложена към преписката, изпратена до съда).

С определение № 346/17.03.2023 г. съдията по вписванията към Службата по вписванията - София, Агенция по вписванията е отказал да извърши исканото отбелязване, въпреки, че представеният акт подлежи на вписване в книгите за вписване, съгласно чл.4 от ПВ, и съдията по вписванията при СРС е местно компетентен за разпореди исканото нотариално действие на основание чл.7 от ПВ и чл.570, ал.1 ГПК, доколкото със заявлението е поискано вписване на договор за изкупуване на хале, барака, помощно помещение и прилежащ терен от 1950 кв.м., находящи се в гр.София, кв.******* обособена част от имущество на „У.К.“ ЕАД-София по реда на чл.35, ал.1, т.2 от ЗППДОП, а към преписката са представени данъчни оценки само за прилежащия терен, описан в договора, без такива да са представени за халето, бараката и помощното помещение, с оглед определяне на държавната такса за вписване по чл.2 от ЗДТАВ. От друга страна не било изрично посочено да се иска да се впише актът само по отношение единия имот, за което не бал представен и препис – извлечение от акта, при спазване на изискванията на чл.8, ал.3 от ПВ и чл.570 ГПК.Отделно от това, не били представени скици от АГКК на описаните имоти, а съгласно чл.6, ал.3 ПВ, когато имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията на същия в подлежащия на вписването акт, следва да се извършат съобразно данните по чл.60, т.1 -7 от ЗКИР, а именно –идентификатор на имота, площ, адрес, граници, предназначение и т.н.

Липсват данни кога е съобщено определението на заинтересовано в нотариалното производство лице - „Г. –Г.С.“ ЕООД, поради което и съдът приема, че частна жалба срещу определение № 346/17.03.2023 г. на съдия по вписванията към Службата по вписванията София, Агенция по вписванията е депозирана в рамките на законоустановения срок и доколкото същата се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписванията по 3 чл.577, ал.1 ГПК е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Закон за приватизация и следприватизационен контрол /ЗПСК/ прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти по реда на този закон се извършва писмено. Нотариална форма не е необходима. За вписването не се дължат такси. Цитираната разпоредба е специална и същата следва да намери приложение както по отношение на договорите за приватизация сключени по отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОП-отм./, така и за тези сключени по време на действащия към момента Закон за приватизация и следприватизационен контрол /ЗПСК/, доколкото разпоредбата не въвежда такова изискване, още повече, че ЗППДОП-отм. не е предвиждал изискване за вписване на сключените приватизационни договори. Ето защо съображенията на съдията по вписвания, че поради липса на представена данъчна оценки само за терена, не може да бъде определена дължимата държавна такса за вписване на халето, бараката и помощното помещение, се явяват незаконосъобразни.

При представен в цялост на заверен договор за изкупуване на хале,барака, помощно помещение и прилежащ терен от 1950 кв.м., находящи се в гр.София, кв.******* обособена част от имуществото на „У.К.“ ЕАД- София по реда на чл.35, ал.1, т.2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, за да се отрази коректно действителното правно положение във връзка със собствеността на един от имотите - предмет на договора, противно на приетото от съдията по вписванията, не е необходимо да се представи препис-извлечение от акта на ПК по реда на чл. 8, ал. 3 от ПВп.

Правилен и обоснован обаче, според настоящият състав е аргумента на съдията по вписвания, че изискването на чл. 6, ал. 3, изр. второ от Правилника за вписванията за прилагане на скица - копие от кадастралната карта е обусловено от наличието на одобрена кадастрална карта за района, в който се намира имотът, а такава не е представена от жалбоподателя.

Съгласно чл. 77, ал. 2, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър, към молбата за вписване на акт, касаещ недвижим имот в район с одобрена кадастрална карта, се прилага скица- копие от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 6, ал. 3, изр.2 от Правилника за вписванията.

Законът въвежда такова изискване, за да се индивидуализира точно имота, акт за който се иска да бъде вписан, и по-конкретно за да се съберат данните, които съгласно чл. 60 от ЗКИР се вписват в част "А" на партидата. Задължение на молителят е да представи доказателства за идентичност на имота по договора за приватизация и скицата - копие от кадастралната карта, издадена от СГКК, в която се отразява разположението на имота и пълната или частична идентичност на границите му съобразно данни от два или повече източници: кадастрална карта, кадастрални планове, регулационни планове, устройствени планове, и т.н. Съдията по вписванията не разполага с възможност да извършва проверка на 4 идентичността, като събира доказателства в тази насока, поради което следва да се приеме, че тяхното ангажиране в производството следва да се възложи в тежест на молителя. В този смисъл има основание съдията по вписванията да откаже вписване на договора само поради това, че не са представени изискуемите скици.