Решение № 1307 от 13.09.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1307 гр. Плевен, 13.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20264430100132 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид:

Постъпила е искова молба от Д. Н. И., ЕГН **********, против ***, ***, с предявени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, чл. 224 ал. 1 от КТ, чл. 226 от КТ. Твърди се, че ищцата е била в ТПО с ответника на *** но с оглед предложение за нова работа, е подала до *** на 05.11.2025 г. заявление за прекратяване на ТД по взаимно съгласие, считано от 03.11.2025 г., като след разговор с управителката, същата й заявила, че заповедта ще бъде изготвена, и трудовата и здравната й книжки ще бъдат върнати своевременно. Посочва, че това не се случило, а след повече от 40 дни получила на адреса си в *** заповедта за прекратяване на ТПО и трудовата и здравната си книжки. Сочи, че през това време мястото при другия работодател било заето и че *** умишлено е забавил връчването на документите й. Сочи, че е издадена *** в която *** претендира обезщетение по чл. 220 ал. 1 за неспазено предизвестие, като моли тази заповед да бъде отменена, поради неправилното посочване на основанието за уволнение и датата на уволнението. Посочва, че не й е изплатено обезщетение на осн. чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за периода 18.03.2025г. - 05.12.2025г. в размер на 592.34лв.

1

Моли съда да признае уволнението й за незаконно и да отмени *** да й заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 18.03.2025г. - 05.12.2025г. в размер на 592.34лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на и.м., и обезщетение на осн. чл. 226 ал. 1 т. 1 от КТ за незаконното задържане на трудовата книжка в размер на 1 300лв., считано от 03.11.2025г. до 12.12.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, от подаване на молбата до окончателното и изплащане. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцата твърди, че посочените от ответника суми, с които е направено възражение за прихващане, представляват част от трудовото й възнаграждение, и не дава съгласие сумата да бъде прихваната с други дължими суми, както и че не е давал предходно такова съгласие.

Ответникът оспорва предявените искове. Не се оспорва, че страните са били в ТПО от 17.03.2025г., че ищцата е подала молба на 05.11.2025г., с която е поискала прекратяване на правоотношенията по взаимно съгласие от 03.11.2025г., и че е издадена *** считано от 05.12.2025г. Твърди, че ищцата не е идвала на работа два последователни дни и е поискала прекратяване на ТПО със задна дата, което е незаконосъобразно. Сочи, че тя е имала нарушения на трудовата дисциплина, но не й били наложени дисциплинарни наказания, а молбата за прекратяване на ТПО е приета за предизвестие за прекратяване на ТПО, което е с 30 дневен срок и след изтичане на предизвестието била издадена процесната заповед. Заявява, че документите били своевременно оформени и изпратени по пощата на 12.12.2025г., т.к. нямало връзка с ищцата на посочения телефон за връзка. Сочи, че няма доказателства, че ищцата не е започнала работа поради липса на оформени документи, че липсата на трудова книжка не е препятствие за сключване на трудов договор, развити са аргументи в тази насока. Заявява, че претенцията по чл. 224 ал. 1 от КТ е неоснователна, т.к. на ищцата са изплатени в повече 1759.26лв., като прави възражение за прихващане с тази сума, която е недължимо платена. Уточнено е в с.з., че сумата с която се иска прихващане представлява авансово изплащани суми за работна заплата. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

Съдът, след като се запозна с представените доказателства, намери за установено следното: Безспорно е, че страните са били в трудовоправни отношения по безсрочен *** като ищцата е заемала *** за 8 часов работен ден, с уговорено основно трудово възнаграждениие в размер на 1077.00лв. и 2 уговорен срок за предизвестие за прекратяване на трудовия договор - 30 дни.

На 05.11.2025г. ищцата е подала до *** заявление, с което е поискала, на осн. чл. 325, ал. 1, без посочена точка от КТ, съгласието на *** трудовото правоотношение между страните да бъде прекратено, считано от 03.11.2025г.

На молбата е поставена резолюция, от която е видно, че *** приема, че тя представлява предизвестие.

Със *** трудовото правоотношение между страните е прекратено, като посоченото основание за това е чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ, посочена е причина – подадена молба от 05.11.2025г. за прекратяване на ТПО, считано от 03.11.2025г., посочени са други условия – в 7 дневен срок от подаването на молбата, *** не е дал писмено съгласие, че предложението е прието. В заповедта се сочи и че следва да се изплати обезщетение на осн. чл. 224 ал. 1 за 11 дни за 2024г., в размер на 592.34лв. Заповедта е връчена на ищцата чрез *** с писмо с обратна разписка, като ответникът е представил доказателства за изпращането й на 12.12.2025г. на л. 52 от делото.

Ответникът е представил по делото във връзка с възражението си за прихващане, РКО за изплащане на заплата на ищцата от по 650лв. за месеците юни, юли, и октомври 2025г., както и други счетоводни документи. По делото е изготвено заключение на ССчЕ, което установява, че последното ТВ на ищцата при ответника е за м. октомври 2025г. - 1 083.46 лв., обезщетението по чл. 224 ал. 1 КТ за 11 работни дни неизползван отпуск е начислено в платежната ведомост за м.11.2025 г. в размер на 592.34 лв. бруто, но не е изплатено. По въпросите на ответника, е установено, че получените трудови възнаграждения от 17.03.2025-05.12.2025г. са следните: начислено БТВ за целия период: 8 442.77 лв., нетно възнаграждение за получаване: 6 478.12 лв., изплатени чрез подпис във ведомости: 5 637.38 лв., изплатени с разходни касови ордери (РКО): 2 600.00 лв. Заключението сочи, че е налице надплащане в размер на 1 759.26 лв. В с.з. вещото лице е заявило, че по отношение на тези надплатени суми не е отразено в РКО, че става въпрос за авансови плащания, и при самото осчетоводяване на тези РКО не е посочено, че става въпрос за авансово плащане. В.л. сочи, че в счетоводството на ответника са осчетоводени - от една страна плащанията с подпис във ведомости, така се прави винаги, осчетоводена е чистата сума като платена, щом се е подписал човека, а отделно са осчетоводени и процесните РКО - като отделно платени суми към тези заплати, все едно са платени повече. В.л. е констатирало, че 3 върху сумите по РКО няма начислени данъци, че те са чиста надплатена сума, която е нарушение на данъчното законодателство.

Изслушаната по делото *** Ц.Л. *** на ищцата, посочи, че е имало уговорка за започване на работа на ищцата, че *** в ****, където работела, й казала, че в друго ******, имало свободно място за *** че тя предложила ***, и към 05.11.2025г. й било казано да занесе документите възможно най-бързо, за да стане назначаването. Първоначално *** заяви, че *** не отишла, защото нямала документи, трудови книжки, и не могла да направи нищо, т.к. още не била освободена от длъжност в ***. Заяви, че работното място се заело от друга жена и *** не започнала работа. Заяви, че виждала, че ищцата е правила опити да се свърже с работодателката си. Впоследствие *** заяви, че *** подала молба в болницата, но без съпровождащи документи, не е правила изследвания, но написала автобиография и написала в молбата, че все още работи на друго място. В предоставената информация от деловодната система за подадени молби през м. октомври 2025г., *** е посочил, че няма открити заявления, молба и др. от ищцата Д. И..

При така събраните доказателства, касаещи първия иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, съдът намира, че същият се явява основателен, и като такъв следва да бъде уважен. Ищцата твърди, че е подала молба за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, и въпреки, че в представената такава е видно, че не е уточнено – нито цифром, нито словом, изрично основанието „взаимно съгласие“ – чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ, съдът приема, че молбата е била именно на това основание, тълкувайки изявлението – искане на съгласие на *** и посочването на дата, която е преди подаване на молбата, което не предполага предизвестие. В тази връзка следва да се отбележи, че прекратяване с дата преди подаване на молбата не би било възможно, т.к. не е разрешено от българското трудово и осигурително законодателство. Същевременно обаче, недопустимо е *** да приеме, че изявлението на *** представлява предизвестие за прекратяване на ТПО, т.к. в текста на молбата си ищцата не е посочила изрично алтернатива – ако *** не прекрати правоотношението по взаимно съгласие, то да счита това изявление за предизвестие. Само и единствено при такава хипотеза ответникът е имал право да приеме изявлението като такова по чл. 326 ал. 1 от КТ. Категорична е съдебната практика /напр. решение № 4 от 21.02.2012 г. по гр.д. № 278/2011 г., ГК, ІV ГО 4 на ВКС/, че *** няма право едностранно да приеме молба за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие като предизвестие за прекратяване – касае се за различна воля – при предизвестие волята е само на ***, независимо от желанието на ***, а при взаимно съгласие - волята е на двете страни и съгласието следва да бъде изразено от *** в 7 дневен срок, в противен случай, след изтичането на този срок чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ сочи, че се счита, че предложението не е прието. В случая *** е направил изявлението си в заповедта за уволнение, като го е квалифицирал по чл. 235 ал. т.1 от КТ /въпреки че в резолюцията си е приел, че се касае за предизвестие/ едва един месец след подаването на молбата за прекратяване, което прави уволнението незаконосъобразно. Дори и да се приеме, че се касае за техническа грешка при изписване на основанието на уволнение в заповедта, и правното основание е чл. 326 ал. 1 т. 1 от КТ – доколкото изрично *** е изписал, че в 7 дневен срок от молбата *** не е писмено съгласие, то отново уволнението е незаконосъобразно, поради горепосочената липса на изявление на ищцата, че молбата представлява предизвестие за прекратяване на ТПО. Поради изложеното неправилно смесване на основанията за прекратяване на ТПО по чл. 325 ал. 1 т. 1 и чл. 326 ал. 1 т. 1 от КТ, и противоречието в цифровото изписване на основанието и изложеното словом уточнение на основанието, предявеният иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ: При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 от КТ. Безпротиворечива е съдебната практика, че дължимостта на това обезщетение не зависи от изхода на производството относно законосъобразността на уволнението. В Заповедта за прекратяване на трудово правоотношение, *** е посочил, че се дължи такова обезщетение за 11 дни за 2024г., независимо, че тогава процесното ТПО не е съществувало, в размер на 592.34лв. Проверката на вещото лице в счетоводството на ответника потвърждава твърденията на ищцата, че има неизползван платен годишен отпуск за 2025г. в размер на 11 работни дни. Експертното заключение установява, че дължимата и неизплатена на ищцата сума възлиза на 592.34лв./302.85 евро, а в изявленията си по делото, ответникът не оспорва, че не е заплатил тази сума на ищцата. Поради горното, претенцията на ищцата на това правно основание следва да бъде уважена изцяло като основателна и 5 доказана. Възражението на ответника за прихващане с надплатени суми за трудово възнаграждение е неоснователно, доколкото самият той сочи, че се касае именно за суми за ТВ – без значение дали то е било авансово дадено за отработени вече месеци /не за неотработен месец поради уволнението/, или е дадено на редовната дата на изплащане на ТВ. В случая изрично ищцата не дава съгласие за такова прихващане – по арг. от чл. 272 ал. 1 от КТ. Друго основание за неуважаване на претенцията за прихващане е, че съдът намира, че съобразно посоченото от вещото лице, в случая се касае за добросъвестно получено трудово възнаграждение от ***, което няма основание да се връща, на осн. чл. 271 ал. 1 от КТ.