Решение № 381 от 13.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. Пловдив, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20235001000053 по описа за 2023 година

С решение № ******/******** г., постановено по т.д. № *88/2* г. по описа на Окръжен съд Пловдив, са ОТХВЪРЛЕНИ предявените по чл.

694, ал.1, т. 2 от ТЗ искове на „К. А.“ ЕООД в несъстоятелност ЕИК ********* за признаване за установено спрямо „Л.И.“ ООД ЕИК ********* несъществуване на вземания на ответното дружество от несъстоятелния длъжник по Договор за финансов лизинг № ****** - *** от ******** г., в размер на: 584 737.22 евро просрочена главница за периода 01.06.2017г. – 11.03.2019г.; 8 563.67 евро просрочена главница за периода 12.03.2019г. – 02.04.2019г.; 33 397.57 евро просрочена договорна лихва за периода 01.06.2017г. – 11.03.2019г.; 772.10 евро просрочена договорна лихва за периода 12.03.2019г. – 02.04.2019г.; 34.22 евро такса обслужване за периода 01.06.2017г. – 11.03.2019г.; 0.99 евро такса обслужване за периода 12.03.2019г. – 02.04.2019г.; 50.73 евро други просрочени задължения, и по Договор за финансов лизинг № ****** - *** от ******** г. в размер на:

4 778 895.57 евро просрочена главница за периода 01.06.2017г. – 11.03.2019г.;

80 757.15 евро просрочена главница за периода 12.03.2019г. – 02.04.2019г.;

1

314 368.23 евро просрочена договорна лихва за периода 01.06.2017г. – 11.03.2019г.; 7 281.17 евро просрочена договорна лихва за периода 12.03.2019г. – 02.04.2019г.; 137 356.67 евро задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 01.06.2019г. – 11.03.2019г.;

2 978.73 евро задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 12.03.2019г. – 02.04.2019г.; 34.22 евро такса обслужване за периода 12.03.2019г. – 11.03.2019г.; 0.99 евро такса обслужване за периода 12.03.2019г. – 02.04.2019г.; 45.86 евро други просрочени задължения.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от „К. А.“ ЕООД в нес.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност, необоснованост, неправилност на обжалваното решение, както и за постановяването при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се уважат предявените отрицателни установителни искове по чл. 694, ал.1 , т.2 от ТЗ.

Въззивамата страна „Л.И.“ ООД моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подробни съображения се излагат в отговора на въззивната жалба, както и в писмена защита, депозирана от процесуалния представител на дружеството адв. Р..

Претендира присъждане на разноски по представен списък на разноските.

Синдикът А. К. не е изразил становище.

Пловдивски апелативен съд като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с направените оплаквания и наведени доводи от страните, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с отрицателни установителни искове по чл.694, ал.1, т.2 от ТЗ за установяване недължимост на вземания на „Л.И.“ ООД спрямо „К. А.“ ЕООД, включени в списъка на приети вземания в производството по несъстоятелност на последното дружество по силата на определение № ****** от 20.11.2020 г., постановено по т.д. № *60/19 г. на Пловдивски окръжен съд, обявено в ТР на 24.11.2020 г.

Исковете са допустими – предявени са от длъжника „К. А.“ ЕООД, касаят вземания, включени в списъка на приетите вземания с 2 определение по чл. 692, ал.4 от ТЗ, спазен е законоустановеният срок по чл.

694, ал.6 от ТЗ.

Процесните два договора за лизинг № ******-*** и № ****** ***, и двата от ******** г., са сключени между „К. А.“ ЕООД като лизингополучател и доставчик и „И Е*Д** Л.“ ЕАД ЕИК ********* като лизингодател.

По договор ******-***/******** г. лизингодателят се задължава да придобие и да достави на лизингополучателя за използване Употребявано оборудване, описано в Приложение № 1 към договора, доставна цена - 1 043 071 евро без ДДС, от доставчика „К. А.“ ЕООД, като активът се намира в гр.С., С. Б. П. № *; лизингополучателят се задължава да ползва актива в съответствие с общите условия на договора за финансов лизинг на лизингодателя при следните условия: доставна цена 1 043 071 евро без ДДС; без първоначална вноска; срок - 120 месеца от датата на влизане в сила на договора; без остатъчна стойност на правото за придобиване преди или при изтичане срока на договора след като заплати всички суми, дължими по договора и при спазване на условията му; брой погасителни вноски – 120, посочени в погасителен план, като е уговорен и начинът на сформиране на лихвата; Лизингодателят заплаща доставната цена на доставчика на три транша от по 120 000 евро, 207 961.43 евро и 715 109.57 евро. В Приложение № 1 към договора оборудването е описано по вид, дата на придобиване, дата на пускане в експлоатация и доставна цена.

На ********г. между страните е сключен Договор за покупко – продажба на оборудване № ***** ***, с който „К. А.“ ЕООД продава на „И Е*Д** Л.“ ЕАД правото на собственост върху употребяваното оборудване при цена 1 043 071 евро без ДДС. Уговорено е плащане на продажната цена от купувача на три транша по размер и начин така, както е указано в договора за лизинг.

Съгласно втория договор лизингодателят се задължава да придобие и да достави на лизингополучателя за ползване описания в договора недвижим имот – сграда с идентификатор *****.****.***.*, находяща се в гр.С., представляваща комплекс К. А. II, на цена 7 859 929 евро без ДДС от доставчика „К. А.“ ЕООД. Лизингополучателят се задължава да ползва 3 актива в съответствие с общите условия на договора за финансов лизинг на лизингодателя при следните условия: доставна цена 7 856 929 евро без ДДС, без първоначална вноска, срок - 120 месеца от датата на влизане в сила на договора, без остатъчна стойност на правото за придобиване преди или при изтичане срока на договора след като заплати всички суми, дължими по договора и при спазване на условията му; брой вноски – 120, погасителни вноски, състоящи се от главница и лихва, заплащани ежемесечно , посочени в погасителен план, като е уговорен и начинът на сформиране на лихвата.

На 26.06.2012 г. с нотариален акт № **, том * – * , рег. № *****, дело № **/****г. на Нотариус Р. Б., №* на НК, е сключен договора за покупко – продажба на недвижимия имот между „К. А.“ ЕООД като доставчик и неговия лизингодател „И Е*Д** Л.“ ЕАД при цена 7 856 929 евро, като е уговорено заплащане на цената в съответствие с разпоредбите на договора за продажба и на допълнително споразумение от ******** г. към Договора за лизинг под № ****** - *** от ********г.

Ищецът оспорва съществуването на процесните вземания, като се позовава на нищожност на двата договора за лизинг на няколко основания:

1. на основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД поради противоречие с императивна законова норма - чл. 333 от ТЗ, като се развива тезата, че процесните договори нямат характер на договори за финансов лизинг по чл. 342, ал.1 от ТЗ, тъй като лизингодателят не се задължава да придобие вещите от трето лице, а от самия лизингополучател; поради това се касае за договор за продажба с клауза за обратно изкупуване; поради неспазване на изискването на чл. 333 от ТЗ за определяне на срок, в който правото на обратно изкупуване може да бъде упражнено, то договорите са нищожни;

2. на основание чл. 26, ал.2, предл. 5-то от ЗЗД - договорите за лизинг са привидни съглашения, които прикриват договор за заем и неговото обезпечение - правоотношението в действителност е такова за даване и получаване на паричен кредит с предварително прехвърляне на собствеността на кредитополучателя върху „лизингованата вещ“ като обезпечение на вземанията на кредитодателя по връщане на кредита, вкл. лихви, такси и разноски;

3. на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 152 от ЗЗД – като 4 съглашение, с което предварително се уговаря начина на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона

Eвентуално, оспорва съществуването на вземанията на ответника с твърдението, че той не е правоприемник на лизингодателя „И А.

Б. Л.“ ЕАД.

1. По първото наведено основание за нищожност тезата на ищцовата страна е че процесните договори съобразно конкретно постигнатите договорености не представляват договори за финансов лизинг по смисъла на чл. 342, ал.2 от ТЗ, тъй като лизингодателят не придобива вещта от трето лице, а от лизингополучателя. Правилно и законосъобразно тази теза не е подкрепена от първоинстанционния съд. В обжалваното решение са развити подробни съображения за това, че се касае за договор за обратен лизинг, който е разновидност на договора за финансов лизинг, като възможността за сключването на такъв договор е призната както от правната теория, така и в съдебната практика и кореспондира със свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД, респ. че нормата на чл. 333 от ТЗ е неприложима, тъй като не се касае за продажба с уговорка за изкупуване. Тези съображения изцяло се споделят и от настоящия съдебен състав.

Съгласно чл. 342, ал. 2 ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Нормата има диспозитивен характер, при което е допустимо придобиването на вещта не от трето лице, а от самия лизингодател, като само по себе си това обстоятелство не променя характеристиките на договора като такъв за финансов лизинг. И в двата случая се касае за форми на финансиране на лизингополучателя от лизингодателя, като след момента на придобиване на вещите – предмет на договора за лизинг принципно отношенията между страните се уреждат по един и същи начин. И в двата случая по принцип се включва уговорка, по силата на която при изпълнение на определени условия /изплащане на последна лизингова вноска и/или предсрочно изплащане на дължимите лизингови вноски, лизингополучателят има право да придобие собствеността върху лизинговите вещи. Тази уговорка за придобиване на собственост при обратния лизинг е такава, произтичаща от лизинговия договор, а не представлява уговорка за обратно изкупуване. Специфичното за обратния лизинг е обстоятелството, че в този случай договорът за финансов лизинг е 5 съпроводен и със сключването на договор за покупко-продажба на стоките, който се сключва между същите страни, като едно и също лице има качеството на продавач по договора за покупко-продажба и на лизингополучател по договора за обратен лизинг.

По отношение договора за обратен лизинг са приложими общите разпоредби на ТЗ за този вид договори, Конвенцията на U . за международен финансов лизингот 1988 г., по която Б. е страна, Международен счетоводен стандарт 17 – Регламент на ЕС № 1725/2003 г., НСС 17 /отм./, а сега - СС 17 – Лизинг, в сила от 1.1.05 г., приет с ПМС № 46/21.03.2005 г.

Напр. счетоводното отразяване на продажби с обратен лизинг се третира в нормите на чл. 6, т. 1-5 от СС 17. Според чл. 6.1 от същия сделката за продажба с обратен лизинг е свързана с продажбата на актив от доставчик и отдаването под наем на същия актив обратно на доставчика; лизинговото плащане и продажната цена са взаимнозависими, тъй като се договарят в пакет; счетоводното третиране на продажба с обратен лизинг зависи от вида на съответния лизингов договор. Идентично е съдържанието на т. 49 от IAS 17 /МСС 17/ ПРОДАЖБА С ОБРАТЕН ЛИЗИНГ - Регламент /ЕО/ № 1725/2—3 г. на Комисията от 29 септември 2003 година относно приемането на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета.

Т.е. макар да не е изрично уреден от Търговския закон, договорът за финансов лизинг е правно възможен, като това безспорно е прието и в трайно установената съдебна практика - редица съдебни решения в тази насока са цитирани и в първоинстанционното решение.

Като неоснователни се преценяват съображенията, развити в т.

ІІ от въззивната жалба, касаещи коментираното основание за нищожност – противоречие с чл. 333 от ТЗ. Вярно е, че цитираните съдебни актове не представляват задължителна съдебна практика, но тези актове са посочени единствено като такива, споделящи изразените мотиви от и първоинстанционния съд.