Решение № 11 от 22.06.2026, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Брезник, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА АС. Д. като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Административно наказателно дело № 20261710200019 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. К. Ц., чрез пълномощника си адв. И. М. от АК –Перник против наказателно постановление № 26-1158-000226/16.02.2026 г. на Началник Група в ОДМВР Перник, С-Р Пътна Полиция Перник, с което на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание- „глоба” в размер на 102.26 евро /200 лв./ за нарушение на чл. 139, ал.

1, т. 1 от ЗДвП, за това, че на 23.01.2026г., в 23.46ч. в гр. Брезник по улица „Ангел Коцелянов“ с посока на движение от улица „Росица“ към улица „Нестор Петров“, управлява собственият си лек автомобил ***************** с регистрационен номер РК********КА, като на кръстовището с улица „Велин Ваклинов“, след извършена визуална проверка се установи, че е намалена видимостта на предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, като е поставено черно фолио. След извършена проверка с техническо средство (прибор за измерване пропускателната способност на автомобилните стъкла) - TRANSPI – 1 с номер 1131 се установи, че предното ляво странично стъкло е с 40% (четиридесет процента) пропускливост, а предно дясно странично стъкло е с 39% (тридесет и девет процента) пропускливост, което съгласно Наредба Н-32 от 16.12.2011 се определя като значителна техническа неизправност на автомобила. Водача е сам в автомобила.

Жалбоподателят В. К. Ц., чрез пълномощника си адв. И. М. от АК –Перник, по изложени в жалбата доводи, се моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, неправилно, издадено при съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и в противоречие с европейските стандарти за техническа изправност на пътните превозни средства.

Посочва се, че нарушението не е доказано по несъмнен начин.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

Изпраща допълнение към жалбата срещу процесното наказателно постановление.

Административно наказващия орган – Началник Група в ОДМВР Перник, С-Р Пътна Полиция Перник, редовно призован, представител не изпраща. В придружителното писмо изразява становище по жалбата, като моли оспореното НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендирани разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН при спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

От фактическа страна:

Производството по делото е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 4321901 от 24.01.2026г. за това, че на същата дата 24.01.2026 г., около 23: 46 часа, в град Брезник по улица „Ангел Коцелянов“ с посока на движение от улица „Росица“ към улица „Нестор Петров“, управлявал собственият си лек автомобил ***************** с регистрационен номер РК********КА. По това време, на това място се намирали полицейски служители на сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Перник, свидетелите З.

Р. З. и С. С. С., които спрели за проверка на случаен принцип водачът на лекия автомобил марка ***************** с рег. № РК********КА. Установили, че това е жалбоподателят В. К. Ц. с ЕГН:**********. Свидетелят З. констатирал, че страничните предни стъкла на автомобила са затъмнени, поради което с помощта на техническо средство TRANSPI – 1 с фабричен № 1131, било извършено замерване, като уредът показал като резултат, че предното ляво странично стъкло е с 40% (четиридесет процента) пропускливост, а предно дясно странично стъкло е с 39% (тридесет и девет процента) пропускливост. В присъствието на свидетеля С. С. С., свидетелят З. съставил срещу В. К. Ц. АУАН в който отразили като нарушена нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП .

Когато актът бил връчен на жалбоподателя да се запознае, последният го подписал без възражение. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.

Като взел предвид акта, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление. В него, при пълна идентичност с обстоятелствената част и правна квалификация на нарушението както в акта, на В. К. Ц. било наложено на основание чл. 179, ал. 6, т. 2, ЗДвП глоба в размер от 102, 26 евро /превалутирани 200 лева/.

Изложената фактическа обстановка се прие за доказана по несъмнен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и от приетите писмени доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетелите З. Р. З. и С. С. С. като ги счита за безпристрастни, последователни и логични.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази разпоредбите на закона, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Съдът, въз основа на императивното му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно 2 справедливостта на наложените административни наказания и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридическите лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. от чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложения по делото закон.

АУАН и НП са съставени от компетентните за това органи, съгласно ЗДвП и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. И двата акта са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП , забранява ограничаване на видимостта през челното, задното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Алинея 3 сочи, че намаляването на прозрачността е допустимо само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата мисия за Европа на Организацията на обединените нации (Правило № 43).

За да се установи съдържанието на правна норма е необходимо да се отчете целта на въведената от законодателя забрана и смисъла на употребените от него понятия в закона.

Всяко изискване към моторното превозно средство законодателят прави с оглед на посочената в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП цел - да запази живота и здравето на участниците в движението, да улесни тяхното придвижване и да опази имуществото. В съответствие с тази цел е и законовото изискване по пътя да се движат само технически изправни превозни средства, които отговарят на определените от производителя изисквания за експлоатация, както и на нормативно установените.

Следователно, тълкувана в контекста на целта на закона и изискванията към моторните превозни средства, забраната в чл. 105, ал. 1 ЗДвП цели да гарантира установената от производителите и от нормативните актове видимост на водача през стъклата на МПС и свойствата на стъклата, които се преценени при точно установен от производителя начин за ползване.

Видимост за целите на ЗДвП, е възможността на водача да вижда достатъчно ясно и добре, за да може да управлява превозното средство по безопасен начин. Това значи, че превозното средство, само по себе си, трябва да създава възможно най-благоприятните условия на водача за неговата видимост.

Законът за движение по пътищата борави с понятията "намалена видимост" и "ограничена видимост" - § 6, т. 55 и т. 56. Дадените от законодателя специални дефиниции на употребените в закона понятия сочат, че за целите на закона законодателят разграничава двете понятия, като разграничителният критерий е характера на причината, водеща до видимост, различна от изисканата. При намалена видимост, видно от дефиницията, става въпрос за физични явления здрач, мъгла, валеж, задименост, докато при ограничена видимост става въпрос за материални обекти, които влияят на видимостта - стръмнини, завои и други препятствия.

Очевидно е, че тези понятия са относими за фактори, които са външни за МПС. В хипотезата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП законодателят има предвид фактори, които са на/в самото 3 превозно средство, защото ограничаването е през стъклата. В този случай той не е разграничил хипотези на ограничена и намалена видимост, а с оглед на обективните възможности за въздействие върху стъклата, които водят до намаляване на видимистта, е забранил ограничаването на видимостта по какъвто и да е начин, в т. ч. и чрез намаляване на прозрачността на стъклата независимо от начина, по който е постигнато. Следователно, до ограничаване се стига и чрез намаляване на прозрачността на стъклата. Според т. 6.3.1. 1. 1. от Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) Единни технически предписания за одобряване на материалите за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозните средства, общата светлопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача не може да е по-малка от 70 %. В акта за установяване на административно нарушение органът сочи, че автомобилът е бил със значителна техническа неизправност - затъмнени предни странични стъкла, като от извършената проверка с техническо средство TRANSPI – 1 с фабричен № 1131 апаратът е отчел, че предното ляво странично стъкло е с 40% (четиридесет процента) пропускливост, а предно дясно странично стъкло е с 39% (тридесет и девет процента) пропускливост. Техническото средство TRANSPI – 1 с фабричен № 1131, посредством което е установена намалената светлопропускливост на стъклата, е преминало метрологична проверка, заяви свидетеля З..

От изложеното следва че, установеният автомобил е бил технически неизправен, поради намалена светлопропускливост на предните стъкла, осигуряващи видимостта на водача към пътя и жалбоподателят, управлявайки го по този начин, е осъществил състава на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят не е представил доказателства за фабрично затъмняване на предните стъкла на автомобила, нито е представил документ, удостоверяващ, че затъмняването е в съответствие с изискуемите стандарти за намаляване светлопропускливостта на стъклата.

Съдът счита, че правилно и законосъобразно е определена нарушената материална норма и правилно и законосъобразно е определена и администратимвноноказващата норма на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП глоба в размер от 102, 26 евро (200 лева). НП следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и по силата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , право на присъждане на разноски в настоящото производство има АНО, който не е своевременно поискал присъждане на такива, поради което съдът не следва служебно да се произнася.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 , вр. ал. 9 от ЗАНН съдът над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.;

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-1158-000226/16.02.2026 г. издадено от Началник Група в ОДМВР Перник, С-Р Пътна Полиция Перник, с което на В. К. Ц. с ЕГН:**********, адрес: ***************** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 102.26 евро /200 лв./ на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.