Определение № 9938 от 15.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9938 гр. София, 15.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.Ш като разгледа докладваното от М.Ш Частно гражданско дело № 20221110104206 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба от длъжниците С. Ц. Н. и П. Г. Н., с която се иска на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното по делото определение №

28381/26.10.2022 г. да бъде допълнено, като в полза на длъжниците бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по молбата „............................“ АД е подало отговор. Сочи, че така уговорените възнаграждения не отговарят на правната и фактическа сложност на действието по подаване на възражение; сочи, че е приложим чл. 6, т. 5 НМРАВ; възразява срещу размера на възнагражденията.

Съдът след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното.

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна.

Допустимостта на молбата не е обуславена от наличието на списък по чл. 80 ГПК, понеже съдът не се е произнесъл по искането за разноски. В този смисъл е и т. 8 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Молбите са в срок, т.к. определение №

28381/26.10.2022 г. не е връчвано на длъжниците.

Разгледана по същество молбата е основателна. На осн. чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, какъвто е настоящият случай. С определение № 28381/26.10.2022 г. заповедта за изпълнение е обезсилена на осн. чл. 415, ал. 2 ГПК поради непредставяне на доказателства за предявяване на иска по чл. 422 ГПК в едномесечния срок. Разпореждането не е връчено на длъжника.

Разпоредбата на чл. 248 ГПК намира приложение и в заповедното производство и това следва от систематическото й място в раздел II на Глава осма на Част първа на ГПК, озаглавена "Общи правила", които се прилагат към всички уредени от кодекса производства при отчитане на техните конкретни особености. В този смисъл е и т. 7 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

1

Видно от договори за правна защита и съдействие от 09.05.2022 г. е уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за всеки от длъжниците.

Относно размера на претендираните разноски. С договорите от 09.05.2022 г. е уговорено предоставянето на адвокатска помощ по настоящото дело, като е уговорен адв. хонорар от по 300 лв., заплатен на адвокатите, като договорите служат за разписки.

Ответникът е направил възражение за прекомерност. Съдът намира, че дължимото възнаграждение е от 50 лв. според фактическата и правна сложност за подаване на немотивирано възражение. Във възражението е изписан текст, но той се отнася основно и мотивирано до разноските. В останалата част текстът преповтаря бланката за възражение, според която вземането се оспорва. Позоваване на давност може да се извърши и в бланката, а и с отговора.

Към момента на сключване на договора, а и към обезсилване на ЗИ /26.10.2022 г./, е действала НМРАВ, ред. ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г. Според § 1 от НМРАВ За непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия, а съгласно чл. 7, ал. 7 от НМРАВ не е приложим, т.к. се отнася до производства за „издаване“ на ЗИ. Според чл. 6, т. 5 НМРАВ за нотариални покани, за молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на книжа за нотариално вписване, за молба за опрощаване на дължими суми и за други молби възнаграждението е 50 лв., като например нот. покана е мотивирана.

С оглед изложеното съдът на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 28381/26.10.2022 г. по настоящото дело, с което издадената на 23.02.2022 г. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е обезсилена, като ОСЪЖДА „............................” АД ЕИК ........................, с адрес: гр. София, ул.

„..........................“ № 1, сгр. 2А да заплати на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК на С. Ц. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК .................., бл......................, вх.А, ет.1, ап.2, сумата от 50 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „............................” АД ЕИК ........................, с адрес: гр. София, ул.

„..........................“ № 1, сгр. 2А да заплати на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК на П. Г. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК .................., бл......................, вх.А, ет.1, ап.2, сумата от 50 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2