Определение № 178 от 16.04.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 178 гр. Бургас, 15.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500117 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на А. Г. М., гр. Б., против определение № 107/12.01.2024 г. по гр.дело №1714/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му против действия на ЧСИ Станимира Николова по изпълнително дело № 907/2023 г., представляващи отказ да спре изпълнението насочено срещу недвижим имот - жилище с идентификатор 07079.607.***.*.** находящо се в гр. Б. и отказ да насочи изпълнението към друг негов имот с идентификатор 66665.***.*** в с. С., община У., обл. С. ведно с построената в него сграда с идентификатор 66665.***.*** .*.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът неправилно е интерпретирал съдържанието на жалбата, с която е сезиран,поради което неправилно и незаконосъобразно е приел,че същата е процесуално недопустима,тъй като няма отказ на ЧСИ да спре изпълнението.Сочи, че е подал и отделно искане с правно основание чл. 398 ГПК, което съдът незаконосъобразно е приел за разглеждане в настоящото производство, квалифицирайки го като молба по чл. 438 ГПК,каквато жалбоподателят не е подавал.

Заявява, че подал жалбата и молбата за замяна на обезпечението с два отделни документа, но съдът е постановил завеждането им под общ номер, въпреки желанието на подателя, и се е произнесъл с общ съдебен акт.

Представя копие от свое искане с правно основание чл. 398 ГПК,като настоява за разглеждането и в отделно производство.

Останалите страни по изпълнителното дело, редовно уведомени, не изпращат становище по частната жалба.

1

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

По основателността на жалбата, от фактическа и правна страна на спора Бургаският апелативен съд намери следното:

Изпълнително дело № 20238050400907 по описа на ЧСИ Станимира Николова е образувано по молба на „Банка ДСК“ АД срещу длъжниците „Антол“ ЕООД и А. Г. М. въз основа на представен изпълнителен лист № *** от **.**.20** г., издаден по ч.гр.д. № 2231/2023 г. по описа на РС - Бургас, за солидарно заплащане на описаните в акта парични суми, дължими по сключен между страните договор за кредит № ****/**.**.**** г.

За реализиране на вземането на Банката изпълнението е насочено към недвижимите имоти, собственост на длъжника физическо лице чрез налагане на възбрани върху тях от съдебния изпълнител и за имота в гр. Б. с идентификатор №07079.607.***.*.** е насрочен опис на 02.08.2023 г., за което длъжникът М. е уведомен с поканата за доброволно изпълнение, връчена му лично на 13.07.2023 г.

След уведомяването му А. М. е депозирал пред съдебния изпълнител искане вх. № 17109/01.08.2023 г. да бъде спрян насрочения опис и на основание чл. 443 ГПК ЧСИ да насочи изпълнението към друг негов собствен имот.

ЧСИ Станимира Николова е отказала да уважи искането на длъжника, който е обжалвал отказа с жалбата си до БОС.

Правилно и законосъобразно е посочила предходната инстанция, че действията на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол, са изброени изрично и изчерпателно в закона. В чл. 435, ал. 2, т. 1-6 ГПК законодателят лимитативно е изброил обжалваемите от длъжника действия на съдебния изпълнител. Нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК предвижда процесуална възможност за длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и/или разноските по изпълнението.

Правилен и законосъобразен е изводът на БОС, че отказът на съдебния изпълнител за замяна на предмета на изпълнение по чл. 443 ГПК не е сред изброените в чл. 435, ал. 2, т. 1-6 ГПК и не подлежи на съдебен контрол.

Неоснователно е оплакването на длъжника, че жалбата му е допустима, тъй като е обжалвал отказ на ЧСИ да спре изпълнението.Произнасянето на ЧСИ е по искане на длъжника за замяна на обекта на изпълнение и има своето основание по чл. 443 ГПК. Нормата предвижда възможност длъжникът да предложи насочване на изпълнението към друг обект /в случая - друг недвижим имот/, но преценката на съдебния изпълнител не подлежи на 2 съдебен контрол. Под спиране на изпълнението законът разбира преустановяване на всякакви действия по принудително изпълнение, а не „спиране“ на изпълнението по отношение на конкретен имот изразяващо се в отлагане на насрочен опис. Правилно е посочил БОС, че по молбата на длъжника с правно основание чл. 443 ГПК съдебният изпълнител се е произнесъл с разпореждане /резолюция/ от 01.08.2023 г., като я е оставил без уважение и е приел, че няма основание за отлагане на насрочения опис на недвижимия имот в гр. Б.

По гореизложените съображения и при споделяне на изложените от БОС мотиви, въззивната инстанция намери, че правилно и законосъобразно Бургаският окръжен съд е оставил подадената от длъжника М. жалба без разглеждане като процесуално недопустима.

С обжалваното определение БОС е оставил без уважение молба по чл.

438 ГПК на жалбоподателя М. за спиране на изпълнението по изп. дело № 907/2023 г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, като е приел, че макар това искане да е релевирано в допълнителна молба за налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнителните действия върху процесния имот“, то следва да го разгледа в настоящото производство като искане по чл. 438 ГПК.

Въззивният съд споделя становището, че искането е допустимо и относимо към предмета на обжалване на действията на ЧСИ, поради което правилно решаващият съдебен състав го е разгледал и оставил без уважение.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че молба с правно основание чл. 438 ГПК жалбоподателят не е подавал и съдът неправилно е приел молбата му с вх. № 616 от 12.01.2024 г., в която е посочено правно основание чл. 389 ГПК като искане с правно основание чл. 438 ГПК. От съдържанието на молбата е видно, че М. е заявил изрично относимостта на искането си за спиране на изпълнението по в.гр.д. № 1714/2023 г. по описа на БОС, като е твърдял, че е предявил иск по това дело, който има нужда от обезпечаване. В правомощията на съда е да определи правната квалификация на отправените до него искания за съдебна защита,включително и при правно непрецизно изложени твърдения за обстоятелствата,на които се основава съответното искане. В случая е очевидно, че по в.гр.д. № 1714/2023 г. по описа на БОС жалбоподателят не е предявил иск, а е сезирал съда с жалба против действията на съдебен изпълнител, което обуславя разглеждането на искането му за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК, а не по реда на чл. 389 ГПК, приложим за обезпечаване на искове, предявени пред съда по искови производства.

По гореизложените съображения Бургаският апелативен съд намери жалбата срещу определението на БОС за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.

Основателно, макар и извън предмета на обжалване, е оплакването на жалбоподателя М., че не е било отделено и разгледано в друго производство приложеното към сезиращата жалба искане до БОС за замяна на 3 обезпечението с посочено в него правно основание чл. 398 ГПК.

С искането по чл. 398 ГПК /на л. 20 и 21 от делото на БОС/ жалбоподателят е поискал съдът да допусне замяна на обезпечение, което следва да бъде отделено от материалите по настоящото дело и разгледано в отделно производство от съда по реда на чл. 398 ГПК. По това искане БОС не се е произнесъл в производството по гр. д. № 1714/2023 г., което е с различен предмет - обжалване действията на съдебен изпълнител.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. Г. М., гр. Б., против определение № 107/12.01.2024 г. по гр. дело № 1714/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

Връща делото на Бургаски окръжен съд с указания за отделяне на искането на жалбоподателя А. Г. М. по чл. 398 ГПК /на л. 20 и 21 от делото на БОС/ от материалите по гр. д. № 1714/2023 г. и разглеждането му от БОС в отделно производство по реда на чл. 398 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4