Решение № 139 от 23.04.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. К., 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320101877 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл. 26 от ЗЗД.

Ищците - З. Х. С. и И. Х. С. твърдят, че на 25.06.2019г. между И. Х. С. и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 175074752 бил сключен Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ СТАНДАРТ“ № *** за сума в размер на 5 000 лв., с годишен лихвен процент в размер на 41% и ГПР в размер на 48.99%. Съгласно т. IV от Договора З. Х. С. се задължил солидарно с кредитополучателката. В т. V пък били посочени допълнителните възможности и услуги, включени към процесния договор за потребителски кредит - програма „Клуб на добрия клиент“, Fast - приоритетно разглеждане, Flexy- гъвкав погасителен план. В т. VI било посочено общото задължение по кредит, което възлиза на 12568.54 лв., т.е. над 2 пъти повече от главницата.

Възнаграждението за услугата „Фаст“ е 1 500 лв., а за услугата „Флекси“ - 2 400 лв., като вноски по услугите се дължат заедно с месечните погасителни вноски по договора.

Твърдят, че в процесния случай бил налице потребителски спор.

Ищецът, като заемател и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като заемодател е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищците са физически лица, които при сключване на договора са действали именно като такива, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна 1 характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния З.н - ЗПК, ЗПФУР, а клаузите му са регулирани и от ЗЗП. Всичко това обуславя извода, че освен изложените в доводи за нищожност на процесния договор за паричен заем, съдът следва служебно, съгласно новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, да следи за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители.

Твърдят, че била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.

Съгласно посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В чл. 6 от процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 от ГПК. Размерът, посочен по този начин, не надхвърля максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но всъщност в Договора нито са посочени взетите предвид допускания при изчисляването му, нито пък в ГПР е включено възнаграждението, заплатено от потребителя за предоставянето на допълнителна услуга „Фаст“ и „Флекси“. Включено по този начин към погасителните вноски, възнаграждението за допълнителната услуга на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. В договора липсва каквато и да е конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР. При това положение е невъзможно да се установи кои задължения са отчетени при формиране на ГПР, както и дали са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК и на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

Намират, че некоректно от кредитора е посочен размерът на годишния процент на разходите, тъй като в действителност той трябва да съдържа и разходите по допълнителния пакет от услуги и в този случай ще се получи значително надвишаване петкратния размер на З.нната лихва. Посоченият от кредитора годишен размер на разходите е подвеждащ икономически послабата страна в кредитното правоотношение, поради което тя не си дава сметка за реалните икономически условия и последици от подписването на договора за кредит. Действително договореният размер на годишния процент на разходите в размер, надвишаващ четири пъти размера на З.нната лихва при отпускане на кредита за сравнително кратък период от време, който следва да се съобрази при определяне на риска за кредитора, противоречи и на добрите нрави и поради това е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

Недействително, се явявало и споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. З.нът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с 2 усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В противоречие на императивното правило на чл. 10, ал. 4 от ЗПК в споразумението за допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за няколко различни услуги. В чл. 10a, ал. 4 от ЗПК е предвидено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая в Договора не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. Наред с това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за възможността за предоставянето на изброените в него услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.

Така с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 3 900 лв. общо всъщност се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето - потребителят следва да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Следователно споразумението, с което потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги, се явява нищожно като противоречащо на императивни правни норми разпоредбите на чл. 10, ал. 2, предл. второ и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.

Същото представлява договорка за скрита възнаградителна лихва, която следва да се добави към годишния процент на разходите. Посоченият в договора за кредит годишен процент на разходите е неверен, поради което твърдят, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК и съгласно новелата на чл. 22 от ЗПК - договорът се явявал недействителен.

МОЛЯТ съда, да постанови решение, с което да обяви Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ СТАНДАРТ“ № *** от 25.06.2019г., сключен между страните за недействителен, поради противоречие на същия с императивните норми на З.на за потребителския кредит и на З.на за задълженията и договорите. Претендира съдебни разноски в размер на 900 лв.

Ответното дружество – „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД оспорва всички изложени доводи и съображения в исковата молба като счита същите за неправилни, неоснователни и голословни, поради следните съображения:

Счита предявения иск за недопустим, с оглед на наличието на отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, тъй като е налице влязъл с сила съдебен акт, с който е разрешен спора по Договор за потребителски кредит № ***, а именно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по частно гражданско дело № 433/2021г. по описа на PC- К., която е влязла в сила и има издаден изпълнителен лист №264/08.06.2021 г. на PC-К., по който има образувано изпълнително дело № 1057/2025 г. при ЧСИ Константин Павлов.

Съответно, налице са предпоставки да бъде прекратено производството по настоящото дело на основание чл.130 от ГПК. Налице е процесуална пречка за развитие на производството и същото подлежи на прекратяване. Счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 299, ал.1 от ГПК, тъй като спорът между страните е разрешен съгласно влязлата в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу която ищците не са възразили в срок. Не се установява правен интерес за ищците да предяви настоящия иск. Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е издадена за главница, договорно възнаграждение, допълнителни услуги и лихви. Също така, със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, заповедният съд е 3 извършил служебна проверка за неравноправност на договорни клаузи, като такива не са били установени. В отговора на исковата молба, подробно се изтъкват мотиви и съдебна практика за това, че искът е недопустим, с оглед влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Моли съда да прекрати производството като недопустимо. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищците установителни искове, като неоснователни и недоказани. Претендира за направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По отношение допустимостта на предявения иск, съдът се е произнесъл с Определение рег. № 185/19.02.2026г., като е приел искът за допустим.

По делото не се спори, че между И. Х. С. и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е подписан Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № *** от 25.06.2019г., по който предоставената сума е усвоена. С процесния договор, на И. Х. С., в качеството й на кредитополучател е предоставена сума в размер на 5000.00 лева. Уговорена е между страните годишен лихвен процент по заема е 41.00%, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49.99%. Ищецът се е задължил да върне сумата на 36 месечни погасителни вноски в размер 240.80 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 8668.54 лева.

Съгласно т. IV от договора, ответникът - З. Х. С. се задължил солидарно с кредитополучателката - И. Х. С..

В т. V от договора са посочени допълнителните възможности и услуги, включени към процесния договор за потребителски кредит - програма „Клуб на добрия клиент“ със сума по рефинансиране от 1610.00 лева.

В т. VI Параметри по кредита от Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № *** от 25.06.2019г. е посочено закупуване на пакет от допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1500.00 лв., както и услуга „Флекси“ в размер на 2400.00 лева. Възнаграждението за допълнителните услуги е разсрочено на равни части от по 108.34 лева, дължими заедно месечната погасителна вноска по кредита.

Посочено е, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 12568.54 лева, което съставлява по 349.14 лева всяка вноска. Приложен е погасителния план по договора за кредит, като датата на погасяване е 20-то число от месеца.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от З.на с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този З.н въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно 4 договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на З.новите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.