Решение № 257 от 18.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. София, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20211001000975 по описа за 2021 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от жалбата „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД - в несъстоятелност чрез синдиците А. Н. Д. и К.

Х. М. против решение № 260740/12.05.2021г., постановено по т.дело № 951/2020г. по описа на СГС, VI-2 състав,с което са отхвърлени предявените от банката иискове срещу „Главно управление строителство и възстановяване“ЕАД-в несъстоятелност с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване съществуването на неприети в производството по несъстоятелност провеждано спрямо ответника парични вземания, както следва : сума в размер от 473 984,00 лв. – представляваща незаплатена предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит от 24.07.2007 г., което вземане се ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, и сума в размер от 43 718,63 лв. – представляваща незаплатени лихви и неустойки, които са начислени за периода от 17.07.2015 г. до 07.07.2019 г., което вземане се ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.Подържа се,че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.Подържа се в жалбата,че за да бъде включено едно 1 вземане в списъка на приетите от синдика вземания в производството по несъстоятелност, то трябва да съществува към момента на откриване на производството по несъстоятелност, както и към момента на началната дата на неплатежоспособността, респективно свръхзадължеността.По делото следвало да бъде изяснено дали предявените от ищеца вземания са съществували към датата на откриване на производството по несъстоятелност - 04.07.2019, както и към момента на началната дата на неплатежоспособността - 31.12.2012. Въпреки заключението на приетата по делото ССЕ, съдът незаконосъобразно приел, че вземанията на ищеца били погасени с плащане, извършено от ЧСИ на 06.12.2018. Този извод на съда противоречал на мотивите на съда по несъстоятелността, който в решението си за откриване на производството по несъстоятелност посочил изрично, че „от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че (към датата на решението — 04.07.2019) „КТБ“ АД /н./ има изискуеми и непогасени парични вземания по договора за банков кредит от 24.07.2007 и анексите към него“. В жалбата подробно са цитирани частти от обжалваното решение,в които съдът приема,че са налице непогасени задължения,но въпреки това като краен извод съдът направил неправилен правен извод като отхвърлил предявения иск.Подържа се,че в производството ищецът –настоящ жалбоподател е изпълнил задължението си да докаже съществуването, размера и основателността на процесиите вземания. Ответното дружество и неговият синдик не са изпълнили задължението си да подадат в срок отговор на постъпилата искова молба и не са представили доказателства за влизането в сила на постановленията на двамата съдебни изпълнители, извършили плащания към „КТБ АД /н/. Поради това се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде уважен. Претендират се и направените пред двете инстанции разноски.

От страна на ответниците по делото-„Главно управление строителство и възстановяване“ЕАД-в несъстоятелност и синдикът Д.К. не са представени отговори на жалбата.

В проведеното на 09.02.22г. съдебно заседание процесуалните представители на „Главно управление строителство и възстановяване“ЕАД-в несъстоятелност са заявили,че оспорват жалбата и молят съда да потвърди обжалваното решение.

2

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от банката настоящ жалбоподател против „Главно управление строителство и възстановяване“ЕАД-в несъстоятелност,с която се иска установяване съществуването на неприети в производството по несъстоятелност провеждано спрямо ответника парични вземания, както следва : сума в размер от 473 984,00 лв. – представляваща незаплатена предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит от 24.07.2007 г., което вземане се ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, сума в размер от 43 718,63 лв. – представляваща незаплатени лихви и неустойки, които са начислени за периода от 17.07.2015 г. до 07.07.2019 г., което вземане се ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, и сума в размер от 23 912,99 лв. – представляваща незаплатени лихви и неустойки, които са начислени за периода от 14.02.2019 г. до 07.07.2019 г., което вземане се ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Подържа се,че ищецът има качеството на кредитор в откритото производство по несъстоятелност на ответника , което е открито с решение от 04.07.2019 г. на СГС, ТО, VI-7 състав в по т.д. № 6789/2013 г.В срока по чл. 685 ТЗ банката предявила пред назначения синдик на неплатежоспособното дружество вземанията си, чиито общ размер възлизал на сумата от 748 915,88 лв., като същите имали за източник сключен договор за банков кредит 24.07.2007 г. и анекси към него. Вземанията били обезпечени. Синдикът преценил, че една част от така предявените вземания, а именно за сумата от 541 615,63 лв. подлежат на приемане, като с оглед на това ги включил в списъка на приетите, предявени вземания по чл. 685 ТЗ, като им определил поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Срещу така изготвения списък в частта му отнасяща се до приетите вземания на ищеца били упражнени възражения от няколко други кредитора в производството по несъстоятелност, както и от самия длъжник.Със свое определение от 3

28.04.2020 г. съдът по несъстоятелността осъществявайки правомощията си по чл. 692, ал. 4 ТЗ е внесъл промяна в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685 ТЗ, като по отношение на приетото в т. 22 вземане с титуляр „КТБ“ АД /н./, чиито общ размер възлиза на сумата от 541 615,63 лв. съдът по несъстоятелността е постановил изключването му от посочения списък. Подържа се в исковата молба,че на 24.07.2007 г. между него и ответното дружество бил сключен договор за предоставяне на банков кредит с предмет отпуснат кредитен лимит в размер до 5 мил. лева.

Впоследствие договорът бил изменен и допълнен с подписването на четири анекса. На 01.04.2015 г. предоставения кредит е бил обявен за предсрочно изискуем, поради допуснато неизпълнение на задължения за заплащане на погасителни вноски. Ищецът поискал от СРС издаването на заповед зза изпълнение и по ч. гр.д. № 42213/2015 г. му е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника за сумите както следва : 473 984,00 лв. – главница по договор за банков кредит от 24.07.2007 г. и анексите към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2015 г. до окончателното плащане; сумата от 36 820,43 лв. – лихва за периода от 27./01.2014 г. до 25.03.2015 г.; сумата от 4 783,49 лв. – лихва за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г.; и сумата от 2 132,72 лв. – неустойка за периода от 27.01.2014 г. до 22.04.2015 г. По издадения изпълнителен лиист било образувано и.д. № 20158380406802 на ЧСИ М. Б., което било преобразувано в и.д. № 201684440400240 по описа на ЧСИ С. Я.. Същевременно по трето и.д. № 20188530400312 на ЧСИ А. Д.,в което банката била присъединен по право взискател се провела публична продан на недвижим имот притежаван от ответника, като за купувач по тази продан било обявено Застрахователно дружество „Съгласие“ за продажна цена в размер на 1 302 088,00 лв. На 01.10.2018 г. посочената продажна цена била внесена от купувача по сметка на ЧСИ, а последния издал постановление за възлагане на имота. На 22.11.2018 г. ЧСИ извършил разпределение на част от постъпилата сума, а именно – 1 211 394,15 лв. измежду кредиторите в производството спазвайки реда установен в чл.

136 ЗЗД. В полза на банката жалбоподател според разпределението било предвидено изплащане на сумата в размер от 736 956,44 лв., като изпълнявайки разпределението на 05.12.2019 г. ЧСИ-А. Д.. е превел по сметка на ЧСИ-С. Я. по и.д. № 201684440400240 сумата в размер от 678 925,46 лв., 4 като на следващия ден 06.12.2019 г. ЧСИ-С. Я. е превел тази сума на ищеца.

Впоследствие на 10.12.2019 г. ЧСИ-А. Д. позовавайки се отново на извършеното разпределение е осъществил втори превод в полза на ЧСИ-С. Я. по и.д. № 201684440400240, като този път същия възлизал на сумата от 16 043,17 лв. Подържа се, че преведената сума от ЧСИ-С. Я. по сметка на „КТБ“ АД в размер на общо 694 968,63 лв. е неразпределена, защото постановлението за разпределение от 22.11.2018 г. не се било стабилизирало заради предприето негово обжалване.

По делото от страна на ответника постъпил отговор на исковата молба,който е подаден извън срока по чл. 367 ГПК,с което се оспорват предявените искове.С отговора се потвърждава извършеното разпределение и осъществените въз основа на него два превода в полза на „КТБ“ АД /н./ в общ размер на сумата от 694 968,63 лв. Подържа се,че това плащане водело до цялостното погасяване на вземанията на банката заявени за установяване в настоящото исково производство. Изрично се поддържа, че погашението е произвело типични си ефект, защото се основава на придобило стабилитет разпределение извършено от частния съдебен изпълниител.Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени.

По делото като страна на основание чл.694,ал.4 от ТЗ е констиитуиран синдика на ответното дружество.Същият е представил отговор на исковата молба,в който се подържа,че преедявените искове са неосноветелни.

Синдикът подържа, че заявените за установяване вземания са обезпечени с ипотека учредена върху недвижими имоти притежавани от ответника.„КТБ“ АД е предприело съдебна защита на тези свои вземания по реда на чл. 417 ГПК, като се е снабдила с ИЛ въз основа на който е образувано изпълнително дело.При връчването на препис от заповедта за изпълнение на длъжника „ГУСВ“ ЕАД синдикът своевременно подал възражение по реда на чл. 414 ГПК. Подържа се,че една част от заявената за присъждане лихва, а именно сумата от 16 804,19 лв. е погасена по давност, доколкото е приложим специалния срок възприет в чл. 111, буква „в“ ЗЗД. Това е вземане за просрочена лихва върху просрочена главница начислено за периода от 27.04.2015 г. до 17.07.2015 г. Подържа се,че длъжника не следва да отговаря и за сумата в размер от 7 108,80 лв.,поради това,че същата имала правната природа на неустойка начислена върху просрочената лихва за периода от 27.04.2015 г. до 17.07.2015 г. По отношение на последната, доколкото 5 съставлявала главно вземане върху което се начислява неустойката приложение следвало да намери нормативното правило на чл. 119 ЗЗД според което с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар спрямо тях давността да не е изтекла.

В представената допълнителна иискова молба „КТБ“ АД /н./ не оспорва, че в пределите на проведеното индивидуално принудително изпълнение е получила плащане в размер на сумата от 694 968,63 лв. Същото обаче не можело да се възприема за надлежно осъществено, тъй като изготвеното разпределение от 22.11.2018 г. не било влязло в сила. Предвид това преведената сума не била осчетоводена по сметка на „КТБ“ АД /н./ и в банката се водела за непогасена. По отношение установяване на вземането в размер от 23 912,99 лв. баката е подала иск на основание чл. 422 ГПК пред СРС по който е образувано гр.д. № 29111/2019 г., което е висящо.