Решение № 1809 от 23.12.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1809 гр. Велико Търново, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110100614 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице - кредитодател *****/ и ответникът е сключен договор за потребителски кредит №1024211/08.02.2018г., съгласно който на ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 1100 лв., който ответникът е следва да върне на тринадесет броя вноски в размер на 106,34лв. всяка от тях, в срок до 20.03.2019г., съгласно погасителен план към договора.

Сочи се, че бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41,24% и ГПР в размер на 50%. Излагат се твърдения ,че страните се съгласили, че при забава в плащанията на погасителна вноска се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с разноските за съдебно или извънсъдебно събиране на вземанията. Сочи се, че ответникът е сключила и договор за предоставяне на поръчителство с ****, което дружество се задължило да отговаря пред „****солидарно с ответника за всички задължения по договора за кредит. Ищецът заявява, че с договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 02.03.2021г. *****/ като цедент е прехвърлило вземанията си към ответника на ищцовото дружество като цесионер, за което ответникът бил уведомен на посочената от него в договора ел.поща, с имейл от 30.03.2021г. Ищецът излага твърдения, че 1 ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичане на крайния му срок. Сочи, че за вземанията си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3584/2023г. по описа на ВТРС, като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът е дал указания по реда на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК за предявяване на иск. Предвид на това моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи по процесния 1 договор за кредит главница в размер на 1100лв., възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 1054,30лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 282,42лв. за периода 08.02.2018г.-20.03.2019г., лихва за забава в размер на 638,14лв., за периода 20.03.2019г.-02.11.2023г., 537,94лв.-лихва за забава върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство за периода 20.03.2019г.- 02.11.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.

Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който искът е оспорен като неоснователен по съображения изложени в отговора. Ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва надлежното уведомяване за извършена цесия на процесните вземания, предвид на това, че длъжникът не е получил съобщението за извършената цесия. Твърди се ,че липсват доказателства за възникване на облигационното правоотношение по договора за кредит и за получаване на сумата по кредита. Оспорва се и договора за поръчителство, като особеният представител счита, че договора за поръчителство заобикаля изискванията на чл.19 ал.4 от ЗПК и не цели реално обезпечение на кредита, а се въвеждат допълнителни разходи за възнаграждение на поръчителя.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 08.02.2018г. между „***** в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №1024211. Кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 1100 лв., която следвало да се върне заедно с начислената възнаградителна лихва от 282,42 лв. в срок до 20.03.2019г. на 13 месечни погасителни вноски в размер на 106,34 лв., падежите на които били посочени в приложение към договора.

Съгласно чл. 4 от договора ответникът следвало да предостави обезпечение чрез одобрено от **** дружество - поръчител, в изпълнение на което на 08.02.2018г. той сключил с „****Договор за предоставяне на поръчителство. Търговското дружество в качеството на поръчител се задължило срещу заплащане на възнаграждение по сметка на кредитора от 1054,30 лв., да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя към „*** ЕАД.

Страните уговорили възнаграждението да се плаща в полза на кредитора на 13 месечни вноски в размер на 81,10 лв., съвпадащи с падежите на погасителните вноски по договора за кредит.

В изпълнение на задълженията си към ответника, на 08.02.2018г. „**** сключило с 2

„***** Договор за поръчителство.

На 18.02.2021г. поръчителят уведомил ответника, че кредиторът е предявил към него претенция за изплащане на просрочени суми за главница и лихви и че ще ги погаси, след което ще встъпи в правата му.

На 23.02.2021г. последвало уведомление от ****Д към кредитополучателя за извършеното плащане съобразно уговореното в чл.3 ал.4 от договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на ** в правата на кредитора ****както и за задължението за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в разме на 1054,30лв., ведно със сумата 537,94лв., представляващи обезщетение за забава върху възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.

На 02.03.2021г. между *****ЕООД в качеството на цеденти и ищеца в качеството на цесионер е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания. *** прехвърлил на цесионера ликвидните си и изискуеми вземания произтичащи от встъпването в правата по договори за кредит сключени от *** и от договори за предоставяне на поръчителство, подробно описани в Приложение №1. В приложението били включени и непогасените суми от ответника от 1100 лв. за главница, 282,42 лв. за договорна лихва и 638,14 лв. за обезщетение за забава по договора за кредит и от 1054,30 лв. за възнаграждение и 537,94 лв. за обезщетение за забава по договора за предоставяне на поръчителство.

В изпълнение на пар. 5 от договора, *** предоставил на цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне на вземания както и пълномощно, даващо право да уведоми длъжниците за цесията.

На 03.11.2023г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно горепосочените вземания, във връзка с което е образувано частно гражданско дело №3584/2023г., по описа на Великотърновския районен съд, като съдът уважил искането на заявителя и н а 12.12.2023г. издал заповед за изпълнение за горепосочените суми.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. В едномесечния срок от съобщаването заявителят предявил настоящите положителни установителни искове.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустимипредявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, 3 твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

Установено е съществуването на кредитно правоотношение от 08.02.2018г. като не се установи по безспорен начин изпълнение на задължението на кредитора да предостави на ответника сумата от 1100 лв. По делото са представени извлечения от системата на „***“, но в тях е посочена сума 423,40лв., които се твърди, че са изплатени на ответника по „***но липсват доказателства да е извършено плащането. Няма документ, установяващ реалното получаване на сумата, предмет на договора за кредит-1100лв. В извлечението, представено по делото е посочено, че с част от сумата се рефинансира друг заем, но в процесния договор за кредит липса уговорка за рефинансиране на друг заем на ответника с част от сумата по кредита. Ето защо съдът приема ,че представните от ищеца справки не доказват по безспорен начин получаването на сумата 1100лв от ответника. Те изхождат само от кредитодателя и не съдържат подпис на кредитополучателя за получаване на сумата, предмет на процесния договор за кредит. След като ищецът не доказа реалното получаване на сумата по кредита, за кредитополучателя не е възникнало задължение да я върне, а за поръчителя - да отговаря за изпълнението му чрез плащането й на кредитора. С оглед на това, с договора за цесия на ищеца реално не са прехвърлени никакви вземания на поръчителя срещу ответника. Следва да се посочи, че договорът за предоставяне на поръчителство въвежда допълнителни разходи по кредита от 1054,30 лв. за възнаграждение на поръчител, които не са включени в годишния процент на разходите и с тях се надвишава размерът определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед обстоятелствата, че чл. 4 от договора за кредит въвежда обезпечение чрез одобрено от кредитора дружество - поръчител, че „*** е едноличен собственик на капитала на поръчителя „***, извършващ дейност по сключване на гаранционни сделки, че вноските за възнаграждение на поръчителя са включени в погасителния план по кредита и че заплащането им се извършва в полза на кредитора, се достига до извода, че с договора за предоставяне на поръчителство не се цели реално обезпечаване на кредита, а заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Налице е включване на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита в отделно правоотношение, което реално постъпва като печалба в полза на кредитора, поради което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата, с която то е уговорено е нищожна.

С оглед гореизложеното съдът приема, че предявените искове са неоснователни и недоказани и подлежат на отхвърляне.

С оглед неоснователност на исковата претенция за главница, неоснователна е и акцесорната претенция за лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да му бъдат присъждани разноски за заповедното и исковото производство.

Ответникът не е произнасяне в тази насока. претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи

4

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ********** срещу Д. С. Н. с ЕГН **********, с *****, искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че Д. С. Н. с ЕГН ********** дължи на ищеца **** сумата 1 100 лв. – главница по Договор за кредит № ****; сумата 1 054.30 лв. – главница по Договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /03.11.2023 г./ до изплащане на вземането ;сумата от 282.42 лв. – дължима се договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за периода от 08.02.2018 г. до 20.03.2019 г.; сумата от 638.14 лв. – дължима се законна лихва за забава по Договор за кредит за периода от 08.02.2018 г. до 02.11.2023 г.; сумата от 537.94 лв. – дължима се законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 08.02.2018 г. до 02.11.2023 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1491 от 12.12.2023г. по частно гр.дело 3584/2023г по описа на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.