Решение № 614 от 22.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело № 20241001000692 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 727/21.05.2024 г. по т.д.№ 834/2022 г., СГС, ТО, VI-15 състав e отхвърлил предявения от К. Д. Д. срещу „Радио СВ Такси“ ООД осъдителен иск с правно основание чл.133, ал.1, изр.2 ТЗ за сумата 39 000 лв., представляваща неизплатен дивидент от разпределена печалба на дружеството за 2016 г. съгласно решение на общото му събрание от 11.05.2017 г., като погасен чрез прихващане с насрещни вземания на „Радио СВ Такси“ ООД срещу К. Д. Д. с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на суми в общ размер 49 300 лв., платени без основание в периода от 10.02.2015 г. до 05.04.2019 г. С решението е отхвърлен предявения от К. Д. Д. срещу „Радио СВ Такси“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 6 521.66 лв., представляваща лихви за забава, изтекли върху главното вземане за дивидент в периода от 11.05.2017г. до 09.05.2022г., като неоснователен. К. Д. Д. е осъден да заплати на „Радио СВ Такси“ ООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 7 600 лв. - съдебни разноски.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от К. Д. Д., който моли въззивния съд да го отмени и да уважи предявените от него искове. Счита, че съдът неправилно приел, че плащанията в размер на 49 300 лева са получени от К. Д. без основание. Погрешно било прието, че плащанията в размер на 49 300 лева не са оспорени от К. Д., както и че с оглед заявеното от ответника възражение за съдебно прихващане, в тежест на ищеца било да докаже основания за получаване на сумите по ордерите. Съдът извършил процесуално нарушение като постановил неточен и непълен доклад на делото и неправилно разпределил доказателствената тежест. С Определение № 1501/04.05.2023 г. съдът разпределил доказателствената тежест като указал на ответното дружество да докаже 1 по предявеното възражение за съдебно прихващане датите и размерите на плащанията, които твърди, че са недължимо извършени към ищеца, в периода от 10.02.2015 г. -05.04.2019 г. и респективно обстоятелствата, които опровергават наличието на признатите със съставените документи за плащанията основания за извършването им. Съдът не бил възложил в тежест на ищеца да докаже основания за получаване на сумите по ордерите.

Въпреки това, в решението си съдът приел, че в тежест на ищеца било да докаже основания за получаване на сумите по ордерите. Ищецът, с Допълнителна искова молба с вх.№ 47162/25.07.2022 г. оспорил представените РКО за периода от 10.02.2015 г. до 05.04.2019 г.

Въззивникът счита, че в тежест на ответника било да се докаже основанието за получаване на сумите по РКО за плащанията в размер на 49 300 лева. Неправилен бил извода на съда, че сумите в размер на 49 300 лева не представляват изплатени дивиденти за годините извън 2016 г. като неправилно били обсъдени представените доказателства и по този начин било погрешно изведено, че сумите са платени без основание. К. Д. Д. оспорвал приложените РКО за периода 2015 г. – 2019 г. като твърди, че те установявали получени от всеки от съдружниците бонуси и възнаграждения за извънредни дежурства, за които са разписвали РКО, а ответникът без тяхно знание съгласие е добавял в РКО, че представляват изплатени суми за дивидент. Съдът допуснал съществено процесуално нарушение във връзка с приетата съдебно - счетоводна експертиза, като въпреки оспорването й от ищеца, отказал да допусне допълнителна експертиза. В съдебно заседание от 08.10.2023 г. К. Д. Д. поискал поставяне на допълнителни задачи към вещото лице във връзка с ново възникналото обстоятелство - предписания и ревизионен акт на НАП към дружеството от 08.04.2022 г. за установяване суми в какъв размер и на какво основание НАП не е признал като разходи на дружеството. Съдът неправилно не допуснал и задачата да бъде проверен всеки един от приложените РКО дали е отразен в касовата книга, от която задача щяло да се установи, че ищецът не е получил сумата в размер на 49 300 лева без основание, тъй като такива плащания не са отразени в касовата книга, не са осчетоводени, не са номерирани към момента на заприходяване на тези РКО в счетоводството. Съдът отказал служебно да изиска предписания и ревизионни актове на НАП към дружеството от 2020 г. – 2022 г., както и да издаде съдебно удостоверение за снабдяване с тези доказателства.

Въззивникът поддържа, че изготвената и приета съдебно - счетоводна експертиза установила, че плащанията по приложените ордери за суми в общ размер на 49 300 лева не са записани своевременно в счетоводството на дружеството, дори към датата на изготвяне на експертизата плащанията по част от тези ордери /на стр.10 от заключението/ продължават да не са отразени в счетоводството на дружеството, а сумите по останалата част от ордерите / стр. 6 и 7 от заключението/ са отразени като плащания в погашение на вземанията на ищеца за дивидент за 2016 г., но със счетоводни записи, които са извършени едва на 08.04.2022 г. Съдът приел, че установените от експертизата счетоводни записи от 08.04.2022 г. са нередовни, тъй като са извършени в нарушение на изискванията на Закона за счетоводството за текущо и хронологично отчитане на счетоводните операции, както са и обективно неверни. Във всички приложени РКО основанието било „дивидент“, но за съответен месец. При тези с основание „.великденски дивидент 2015“ и „коледен дивидент 2015“ било ясно, че сумите представляват коледен и великденски бонус. Въпреки изложените аргументи в решението, че всички РКО със счетоводни записи от 08.04.2022 г. не са редовни и са обективно неверни, първоинстанционният съд приел че същите тези РКО представлявали платени без основание суми и отхвърлил иска на ищеца като погасен чрез прихващане. В съдебно заседание на 18.10.2023 г. вещото лице отбелязало, че приложените РКО не присъстват в счетоводството на ответника, нито в счетоводните регистри и посочило, че не е редно да се изплаща дивидент предварително или авансово. Било й обяснено, че тези суми са прихванати с надплатени дивиденти за текущи години, но те не били отразени в текущата година. В счетоводните регистри посоченото основание било плащане на дивидент, а не прихващане на надплатени суми за предходния период. Вещото лице посочило, че всички първични и вторични счетоводни документи трябва да имат своя уникален номер, а върху половината от приложените ордери нямало такъв. Освен това самите документи трябвало да се осчетоводяват текущо и сметката в случая не отговаряла 2 на ЗСч, номерацията на документите не следва хронологично. Всички приложени по делото ордери от минали години били осчетоводени текущо през 2022 г. К. Д. Д. поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд неправилно не допуснал въпроси към съдебно - счетоводната експертиза, касаещи отразяването на тези РКО в касовата книга. В представените от ответната страна РКО и в посочените в тях дати за плащане, както и в счетоводния софтуер и в касовите книги на ответното дружество липсвали каквито и да било записи за получени авансово средства от К. Д.. В месечните счетоводни отчети /сметка 501/ липсвали записи за изплатени на каса с РКО авансови средства/финансови задължения на К. Д.. Представените РКО били попълнени саморъчно от управителя Е. Г. И. и нямали записи в касовите книги към посочените в тях дати. Е. Г. И., в качеството си на управител не би могъл да издава РКО за изплатени суми в брой без запис в касовите книги. Това обстоятелство било от значение не само за точното счетоводно отразяване на финансовите операции, но и за юридическата валидност на счетоводната документация.

Въззивникът поддържа, че съдът неправилно не обсъдил относими към спора доказателства и доводи. Неправилно не приел за доказани твърденията на ищеца, че сумите по ордерите всъщност не са платени от дружеството за изплащане на дивиденти, а за трудови и допълнителни трудови възнаграждения, както и че в периода 10.02.2015 г. до 05.04.2019 г., в който са издадени ордерите, представените от ответника ведомости за работни заплати установяват различни размери на задълженията на ответника по трудово правоотношение с ищеца. Със Заповед № 01/01.05.2015 г. на управителя на „Радио СВ такси“ ООД било наредено на К.: Д. да полага 8-часови дневни дежурства по график, в офиса на дружеството, за което да се начислява и изплаща допълнително трудово възнаграждение под формата на надбавки, в размер на 50 лева за 1 дежурство. Приложените РКО удостоверявали ежемесечно получавани от всеки един от съдружниците бонуси и възнаграждения за извънредни дежурства, за което съдружниците са разписвали РКО.

Въззивникът твърди, че неправилно е осъден да заплати 7600 лева съдебни разноски, въпреки своевременното направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като делото не е с правна и фактическа сложност.

Въззиваемият „Радио СВ Такси“ ООД оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Счита, че съдът правилно приел, че плащанията в размер на 49 300 лева са получени от К. Д. без основание. Съдържанието и подписите на ищеца върху ордерите, представени с отговора на исковата молба и с допълнителния отговор на исковата молба не били оспорени от ищеца, като след изтичане на процесуалните срокове оспорил подписите в два от тях, но съдът законосъобразно оставил без уважение доказателственото му искане в тази връзка. Не бил налице неточен и непълен доклад. Съдът правилно констатирал, че в тежест на ищеца е било да установи по делото основанията за получаване на сумите по ордерите. В съответствие с указанията на съда ответникът доказал датите и размерите на недължимо платените суми към ищеца в периода 10.02.2015 г. – 05.04.2019 г., както и обстоятелствата, опровергаващи основанията за извършване на плащанията. По делото било установено, че на ищеца са платени в пълен размер всички дължими дивиденти, както за 2016 г., така и за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2010 г., което обстоятелство било признато от ищеца с уточнението, че според него за 2016 г. било заплатено частично. Невярно и недоказано било твърдението на ищеца, че сумите по ордерите за 2015 г. – 2019 г. представляват получени от всеки съдружник бонуси и възнаграждения за извънредни дежурства, за които подписвали ордери, в които без тяхно знание било добавяно, че представляват суми за дивидент. За доказване на това твърдение ищецът с допълнителната искова молба ангажирал задачи към съдебно счетоводната експертиза, от отговора на която се установявало, че не са налице ежемесечни допълнителни възнаграждения, оформени с РКО като дивиденти. Въззиваемият не спори, че ищецът е работил по трудов договор с „Радио СВ Такси“ ООД като в индивидуалната му месечна работна заплата били включени всички дължими плащания към 3 него – основно и допълнителни трудови възнаграждения, включително и допълнителното трудово възнаграждение с временен характер – за положени дежурства под формата на надбавки в размер 50 лв. за едно дежурство, съгласно заповед № 01/01.05.2015 г. на управителя на дружеството. Сумите, изплатени като надбавки не съответствали на тези, изплатени като дивидент на основание приложените с отговора на иисковата молба РКО.

Всички трудови възнаграждения били изплатени на ищеца на каса срещу подпис във ведомостта за работна заплата за съответния календарен месец.

Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено следното:

Първоинстанционното производството е образувано по предявени от ищеца К. Д. срещу „Радио СВ Такси“ ООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.133, ал.1, изр.2 ТЗ за сумата 39 000 лв., представляваща неизплатен дивидент от разпределена печалба на дружеството за 2016 г. съгласно решение на общото му събрание от 11.05.2017 г. и с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 6 521.66 лв., представляваща лихви за забава върху главното вземане в периода от 11.05.2017 г. до 09.05.2022 г. Ищецът е твърдял, че е съдружник, притежаващ 4 дружествени дяла в капитала на „Радио СВ Такси“ ООД. По силата на решение на общото събрание от 11.05.2017 г., което е вписано на 22.06.2017 г. в търговския регистър следвало да му бъде изплатен дивидент в размер 60 000 лева, но реално получил 21 000 лева на части.