Акт от 05.12.2019, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- 915/2019
- Подписан
- 05.12.2019
- В сила
- 18.12.2019
Цитирани разпоредби
- чл.60 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.60, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.60 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.60 ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60, ал. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.50, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 187 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.187 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.188 · Закон за данък върху добавената стойност
- §1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.37 · Закон за правната помощ
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 555 05.12.2019г. град
Стара Загора
Старозагорският административен съд, V състав, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА частно административно дело № 915 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство е по реда на чл. 60, ал. 6 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Фреш Клийнинг България“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Майор Кавалджиев“ № 3, ет.1, ап.1, представлявано от управителя С.К.С., против разпореждане за предварително изпълнение на наложена принудителна административна мярка, постановено със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-851-0031965 от 26.11.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Централно управление на НАП.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка, по съображения за неговата необоснованост, недоказано наличие на нормативно регламентираните основания по чл.60, ал.1 от АПК за упражненото административно правомощие и несъобразяване с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че в мотивите за разпореденото предварително изпълнение на принудителната административна мярка, не са посочени конкретни фактически съображения за необходимостта от това предварително изпълнение. Твърди, че абсолютно немотивирано е прието наличието на умишлено поведение от проверяваното лице с цел укриване на оборот от осъществяваната търговска дейност. Счита, че допуснатото нарушение само по себе си не може да обоснове извод за съществуването на основания за предварителното изпълнение на принудителната административна мярка, като с разпореденото в този смисъл се ограничават правата на субекта в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. С подробно изложени в жалбата съображения за липсата на законово предвидените материалноправни предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК, е направено искане да бъде отменено разпореждането за предварително изпълнение на наложена принудителна административна мярка, като бъде постановено и спиране на допуснатото предварително изпълнение на мярката.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в представеното по делото писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че допуснатото предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка е обосновано, правилно и законосъобразно от гл.т наличието на материалноправните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК, за което излага подробни съображения.
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в нормативно регламентирания срок по чл.60 ал.5 от АПК, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От приложените към жалбата и от представените с административна преписка доказателства, се установява следната фактическа обстановка:
Съгласно
Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА №0031965/ 20.11.2019г., съставен от служители на ГДФК, ОД Пловдив, е извършена проверка на търговски обект – обществена пералня, находящ се в гр.
Стара Загора, ул. „Д. Драгиев“ № 2 /сервиз Диана/, стопанисван от „Фреш Клийнинг България“ ЕООД.
При проверката била извършена контролна покупка на услуга почистване на два броя килими, за което са заплатени в брой 50 лева от проверяващия Л. Б. Б., преди легитимация, на Д.Г. К. – работник, като за извършената продажба не бил издадена нито фискален касов бон от въведеното в експлоатация и налично в обекта фискално устройство, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки. При проверката се установила и разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност на парични средства - +80лв. В протокола са посочени вида на осъществяваната в обекта дейност, капацитета на търговския обект и др.
Със
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-851-0031965 от 26.11.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, на „Фреш Клийнинг България“ ЕООД, е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – обществена пералня, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Д. Драгиев“ № 2 /сервиз Диана/, стопанисван от „Фреш Клийнинг България“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В заповедта е посочено, че при извършена оперативна проверка на 20.11.2019г., в 15.40ч на търговски обект по см. на §1, т.41 от ДР на ЗДДС - обществена пералня, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Д. Драгиев“ № 2, /сервиз Диана/, стопанисван от „Фреш Клийнинг България“ ЕООД, е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. В хода на проверката била извършена контролна покупка на услуга - почистване на два броя килими на стойност 50 лева, платени в брой на лицето Д.Г.К.
– работник, от Л. Б.Б. – проверяващ орган по приходите, преди легитимация. За извършената продажба не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство с ИН на ФУ DУ441264 и ИН на ФП 36599300, нито от кочан с ръчни касови бележки. За установените факти и обстоятелства се сочи съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка сер. АА №0031965/ 20.11.2019г., ведно със събраните доказателства към него. Въз основа на констатациите е направен извод, че „Фреш Клийнинг България“ ЕООД, гр. Стара Загора, не е спазило реда за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба. Извършеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е възприето като основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед на което на „Фреш Клийнинг България“ ЕООД, гр. Стара Загора е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – обществена пералня, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Д. Драгиев“ № 2, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС, при изложени в ЗНПАМ № ФК-851-0031965 от 26.11.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП мотиви относно продължителността на срока на мярката.
На основание чл.188 от ЗДДС във вр. с чл.60 от АПК е разпоредено предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка „запечатване на обект”, мотивирано с необходимост от предварителното изпълнение за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, както и поради следното: 1. За да се защити особено важен държавен интерес, а именно спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се изразява интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от задълженото лице доходи и размера на неговите публични задължения; 2. Съществуваща опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено и 3. Съществуваща опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Сочи се, че разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита на установените правни регламенти, като същите имат и санкционен, и превантивен характер, тъй като ПАМ по принцип се налага за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях. Ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ съществува възможност да се извърши ново нарушение, а опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика, водеща до отклонение от данъчно облагане, би била непосредствена. Обосновано е, че нарушението има негативни последици за фиска, тъй като не позволява да се установи фактически реализирания оборот на проверявания търговец. Сочи се, че неиздаването на съответен документ за извършваните продажби в търговския обект, с възможност за реализиране на високи обороти, предвид местонахождението му, вида и обема на предлаганите услуги на достъпни цени /почистване и пране на килими, губери, юргани и други обемни текстилни изделия т.е услуги с постоянно търсене/ и голямата търговска площ на обекта /около 300 кв.м/, както и установената при проверката разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава от 80 лева, води до извода, че с това си поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от него продажби и като последица се явява неправилното определяне на дължимите данъци.
Необходимостта от предварително изпълнение се свързва и с начина на организиране на отчетността на търговеца, които в случая са довели до извършеното деяние и индиректно от степента на неговата обществена опасност.
Въпреки че е запознат с изискванията за този вид дейност, търговецът е извършил административно нарушение, с което засяга основния ред в търговския оборот и следва да бъдат предприети мерки за защита на фиска, като се предотврати веднага възможността за неотчитането на приходите от негова страна, а също така и да се коригира поведението му към спазване на отчетността и начисляването на дължимите данъци върху реализираните обороти. Като основание за допускането на предварително изпълнение на ПАМ е възприета и възможността да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и реализацията на преследваната с мярката цел по превъзпитаване на поведението на данъчния субект към спазване на фискалната политика. Сочи се и че от закъснението на изпълнението на ПАМ може да последва значителна или трудно поправима вреда
- съществено отклонение от данъчно облагане и да се препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация и проследяване на търговския оборот в цялост.
В обобщение е посочено, че конкретните факти обосновават наличието на основания за допускане предварителното изпълнение от гл.т на особено важен държавен интерес от незабавното преустановяване на противозаконната практика в дейността на проверяваното лице.
При така установеното от фактическа страна, се следват следните правни изводи:
На оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според която норма принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно юридически факт пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ за продажба е относимо задължението по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка. Възприемайки установеното на място в проверения търговски обект на жалбоподателя нарушение на посочената разпоредба от наредбата, като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б.
Разпечатката съдържа 31 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e09d1243-2e8f-4661-9617-8f72b79c23b6