Определение № 2656 от 28.06.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1208/2024
- Вид
- Определение № 2656
- Подписан
- 28.06.2024
- В сила
- 28.08.2024
- Състав
- Константин Димитров Иванов, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 462, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 468, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 470 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 485 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 486, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2656 гр. Варна, 28.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100501208 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на постъпила жалба, именувана „Искова молба“ входящ № 9873/16.04.2024 г. подадена от К. К. Д. - длъжник в изпълнителното производство по изпълнително дело № 305/2011 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров рег.
№ 808 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Варна, срещу разпореждане от 22.03.2024 г., с което съдебният изпълнител е отказал да вдигне наложен запор върху банковите сметки на длъжника – К. К. Д., открити в „Общинска банка“ АД.
Жалбоподателят счита, че съдебният изпълнител неправомерно е отказал да вдигне запора върху банковата й сметка в „Общинска банка“ АД. Счита, че вземането на взискателя е погасено по давност. Моли да бъде вдигнат запора върху банковата й сметка в „Общинска банка“ АД.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, от „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД – взискател по изпълнителното дело, чрез процесуалния му представител юрк. Иван Прокопиев е постъпило писмено възражение, с което изразява становище за недопустимост на жалбата, с оглед разпоредбата на чл. 435 от ГПК, в която изчерпателно са посочени действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване, в евентуалност за неоснователност на жалбата.
Претендират се разноски.
Представени са писмени мотиви от ЧСИ Захари Димитров рег. № 808 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Варна, в които са изложени съображения за недопустимост, в условията на евентуалност за неоснователност на жалбата. Сочи, че обжалваното действие на ЧСИ не е сред изрично посочените и подлежащи на обжалване действия, съгласно разпоредбата на чл. 435 от ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Изпълнително дело № 305/2011 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 в КЧСИ, с район на действие ОС-Варна е образувано въз основа на писмена молба с входящ № 2164/29.03.2011 г. подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: 130697606, чрез юрисконсулт Златко Глухчев и приложен изпълнителен лист, издаден на 03.12.2010 г. от РС-Варна, 14-ти състав, на основание чл. 404, т. 1, вр. чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, въз 1 основа на заповед за изпълнение № 7863/10.09.2010 г. издадена по ч. гр. дело № 13457/2010 г. по описа на РС-Варна. Изпълнителният лист е издаден в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: 130697606. С посочения изпълнителен лист К. К. Д. е осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: 130697606, сумата в размер на 624,31 лева, претендирана като дължима главница по договор за кредит; сумата в размер на 233,69 лева, претендирана лихва за забава за периода от 11.07.2008 г. до 05.12.2008 г.; сумата в размер на 155,36 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.08.2008 до 10.08.2010 г.; законна лихва върху главницата, считано от 02.09.2010г. до окончателното изплащане на задължението и сумата в размер на 125 лева, представляваща разноски в производството на основание чл. 78 от ГПК.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г. горепосоченото вземане е прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 202423225 и същият е конституиран като взискател по изпълнителното дело.
По молба на взискателя е извършена справка в електронния регистър към БНБ за наличие на разкрити банкови сметки на името на длъжника.
Със запорно съобщение с изх. № 7752/23.03.2018 г. е наложен запор на банковата сметка на К. К. Д., открита в „Общинска банка“ АД.
С молба входящ № 5466/29.03.2023 г. подадена от К. К. Д., същата моли запорът на банковата й сметка, открита в „Общинска банка“ АД да бъде вдигнат. Съдебният изпълнител е изпратил молбата за становище до взискателя.
С молба входящ № 6840/19.04.2023 г. подадена от К. К. Д., същата моли запорът на банковата й сметка, открита в „Общинска банка“ АД да бъде вдигнат. Съдебният изпълнител е изпратил молбата за становище до взискателя. След което с разпореждане от 22.03.2024 г. е отказал да вдигне наложения запор върху банковите сметки на длъжника.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
В разпоредбата на чл. 435 от ГПК са изрично и изчерпателно изброени, подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, като жалби срещу други действия/бездействия на съдебния изпълнител не са допустими. Съгласно нормите на чл.
435, ал. 2 и 3 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението, както и постановлението за възлагане при определените в закона условия, а на основание чл. 462, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва и извършеното от съдебния изпълнител и предявено разпределение, т. е. в качеството си на длъжник по изпълнението жалбоподателят не е легитимиран да обжалва отказа на ЧСИ да извърши исканото вдигане на запор, тъй като същият отказ е извън обхвата на съдебния контрол, който може да се осъществи чрез жалба на длъжника.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че подадената жалба е, недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
По разноските:
Предвид изхода на делото, право на разноски в настоящото производство има „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД. На основание чл. 79 от ГПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на длъжника. „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридическите лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Съдът определя справедливото юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. К. К. Д. следва да бъде осъдена да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД сумата в размер на 150 2 лева, представляваща сторени в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, именувана „Искова молба“, входящ № 9873/16.04.2024 г. подадена от К. К. Д. - длъжник в изпълнителното производство по изпълнително дело № 305/2011 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров рег. № 808 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Варна, срещу разпореждане от 22.03.2024 г., с което съдебният изпълнител е отказал да вдигне наложен запор върху банковите сметки на жалбоподателя – К. К. Д., открити в „Общинска банка“ АД.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 1208/2024 г. по описа на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА К. К. Д. да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК:
202423225 сумата в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред ОС-Варна за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8, вр. чл. 79 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд-Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3