Определение № 950 от 11.11.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 950 гр. гр. Добрич, 08.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Станимир Т. Ангелов

Надя Г. Славова като разгледа докладваното от Надя Г. Славова Въззивно частно гражданско дело № 20233200500728 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК .

Същото е образувано по частна жалба на Етажна собственост на комплекс Хармони хилс, с. Р., община Б., регистрирана съгл. удостоверение №94Д-1802-1/23.08.2016г., представлявана от М.Д.М., председател на управителния съвет, чрез адв. К. Н., АК – Варна, срещу определение №190, постановено на 24.04.2023г. по гр.д. №515/2021г. по описа на Районен съд Б. , с което е върната искова молба с вх. №1439/01.09.2021г., подадена от частния жалбоподател, и е прекратено производството по гр.д. №515/2021г. по описа на Районен съд Б..

С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна и връщане на производството за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа се, че указаните от съда размери на дължими от него държавни такси са внесени своевременно, като това обстоятелство е отчетено от съдебния състав и същият е разпоредил да бъде извършена размяна на книжа по делото. Твърди, че ако и да се констатират невнесени суми, това е следствие от неправилно посочен номер на дело в едно от представените преводни нареждания, за което незабавно е уведомил състава на съда, като видно от приложена по делото справка от счетоводството на съда, тази държавна такса в размер на 75,14 лева не е използвана по грешно посоченото дело, поради което следва да бъде зачетена като внесена по гр. д. №515/2021г. Настоява, че съдът е задължен да даде указания на ищеца да посочи по кои искове е внесъл заплатената от него държавна такса, като в зависимост от неговия отговор да прекрати частично исковете, за които не са внесени дължимите се държавни такси и да продължи разглеждането на тези, за които е внесен пълния размер на дължимите държавни такси.

Препис от частната жалба е връчен на насрещн ата страна, И. В. Н., която 1 в срок е подала отговор чрез проц. представител адв. Г. Д., АК – Варна. С отговорът се настоява за неоснователност на подадената частна жалба, като се иска потвърждаване на обжалваното определение.

Като постави на разглеждане частната жалба, Добричкият окръжен съд установи следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 от ГПК (актът е съобщен на страната на 19.05.2023г., а жалбата е подадена на 26.05.2023г.).

Предвид горното и като изхождаща от активно легитимиран о лице (страна по делото) с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение, респ. като насочена срещу акт от категорията по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Гражданско дело №515/2021г. на РС - Б. е образувано по повод искова молба, която Етажна собственост на комплекс Хармони хилс, с. Р., община Б., регистрирана съгл. удостоверение №94Д-1802-1/23.08.2016г., представлявана от М.Д.М., председател на управителния съвет, чрез адв. К. Н., АК – Варна, срещу И. В. Н., гражданска на Русия, родена на 23.10.1953г., БУЛСТАТ 175826754, за признаване на установено в отношенията между страните, че И.

В. Н. дължи на ищеца сума в размер на 3244,20 лева за вноски за поддръжка и управление на общи части за 2017, 2018 и 2019г. вкл., сума в размер на 400,27 лева за вноски за фонд РО за 2017, 2018 и 2019г., сума в размер на 100,04 лева обезщетение за забава за периода 11.09.2020-30.12.2020г. върху незаплатената в срок сума от 3244,20 лева и сума в размер на 12,34 лева обезщетение за забава за периода 11.09.2020-30.12.2020г. върху незаплатената в срок сума от 400,27 лева, за които е издадена заповед №260083 по ч.гр.д. №730/2020г.

С разпореждане №339/08.09.2021г. съдът е дал указания на ищеца да уточни претенциите си по основание и размер и да представи доказателства за внесена в пълнота държавна такса по предявените обективно съединени искове, като приспадне вече внесената по ч.гр.д. №730/2020г. държавна такса.

А молба с вх. №1906/18.10.2021г. ищецът е изпълнил указанията на съда частично: уточнил е претенциите си по размер и основание, като е посочил, че прилага квитанция за довнесена държавна такса.

Предвид липсата на приложени към молбата документи, съдът е изискал да бъде извършена справка в счетоводството на съда, като е установил, че сума в размер на 75,14 лева е внесена от името на ищеца с посочено основание „по гр.д. 518/21г.“, като сумата е налична и не е приложена към гр.д. №515/2021г.

С разпореждане №531/15.11.2021г. съдът повторно е дал указания на ищеца да представи доказателства за довнесена държавна такса по 2 предявените обективно съединени искове в размер на 204,63 лева, от общо дължимата за производството държавна такса в размер на 279,77 лева след приспадане на внесената по ч.гр.д. №730/2020г. държавна такса в размер на 75,14 лева.

А молба с вх. №2465/06.12.2021г. ищецът е уточнил, че на 16.10.2021г. е внесъл държавна такса в размер на 75,14 лева, но погрешно е посочил, че плащането се отнася до гр. д. №515/21г., като моли това да бъде взето предвид и отчетено по производството. Посочил е още, че прилага квитанция за доплатена сума в размер на 45.50 лева.

Предвид липсата на приложени към молбата документи, съдът е изискал да бъде извършена справка в счетоводството на съда, като е установил, че на 06.12.2021г. сума в размер на 45,50 лева е внесена от името на ищеца.

С разпореждане №610/10.12.2021г., съдът отново е дал указания на ищеца да представи доказателства за внесена в пълнота държавна такса или да уточни за кои искове е внесъл държавна такса.

А молба с вх. №246/24.01.2022г., с дата на пощенско клеймо от 19.01.2022г., ищецът е уточнил, че е внесъл държавна такса за предявените от него обективно съединени главни искове за поддръжка и управление на общи части, дължими за 2017, 2018 и 2019г. и за вноски за фонд РО, дължими за 2017, 2018 и 2019г.

След направеното от ищеца уточнение, съдът е разпоредил да бъде извършена размяна на книжа.

С разпореждане №328/23.03.2023г., съдът отново е оставил без движение производството по делото, като е дал указания на ищеца в едноседмичен срок да доплати дължимата държавна такса в размер на 83,99 лева. Изложил е съображения, че в производството са предявени общо четири обективно съединени иска, по които е дължима обща държавна такса в размер на 279,77 лева. Посочил е, че в заповедното производство е била внесена държавна такса в размер на 75,14 лева. Посочил е още, че с платежно нареждане от 16.10.2021г. е довнесена държавна такса в размер на 75,14 лева с грешно посочен номер на делото като основание, но предвид постъпилата от ищеца молба, тази сума е била отнесена като заплатена по гр. д. №515/2021г.

Посочено е още, че на 06.12.2021г. ищецът е внесъл и сума в размер на 45,50 лева. При така изложеното, съдът е направил извод, че общо заплатената от ищеца сума по производството по чл. 422 от ГПК е в размер на 120,64 лева, поради което остава невнесена все още сума в размер на 83,99 лева, като е дал указания за нейното внасяне в едноседмичен срок от уведомяването. Указано е още на ищеца, че при неизправяне в срок на констатираната нередовност, съдът ще прекрати делото.

Съобщението за постановеното разпореждане е получено от ищеца на 11.04.2023г.

С молба с вх. №1662/18.04.2023г. ищецът е поискал продължаване на срока за изпълнение на дадените му указания.

3

С определение №190/24.04.2023г. съдът е оставил без уважение искането за продължаване на срока, прекратил е производството по гр.д. №515/2021г. и е върнал подадената искова молба, като е намерил, че подадената молба за продължаване на срока е неоснователна, доколкото не се твърдят обстоятелства за наличие на уважителни причини за неизпълнение на дадените указания, нито пък се представят доказателства за тези твърдения.

Окръжен съд Добрич намира, че обжалваното определение се явява валидно и допустимо.

Разгледано по същество, същото се явява частично неправилно по следните съображения:

Безспорно задължение на ищеца е посочването на цена на исковете, въз основа на която съдът изчислява и определя дължимата от него държавна такса.

В настоящият случай са били предявени общо четири обективно съединени искове, като дължимата се държавна такса в общ размер на 279,77 лева правилно е била изчислена от съда. Правилни се явяват и изводите на съда за наличие на заплатени по производството държавни такси, както следва: сума в размер на 75,14 лева – заплатена в заповедното производство по ч.гр.д. №730/2020г.; сума в размер на 75,14 лева, заплатена с платежно нареждане от 16.10.2021г., осчетоводена като заплатена по гр. д. №515/2021г., и сума в размер на 45,50 лева, заплатена с платежно нареждане от 06.12.2021г., т.е. заплатени суми в общ размер на 194,78 лева, от които 75,14 лв. заплатени по гр.д. №730/2020г. и 120,64 лева заплатени по гр.д.

№515/2021г..

Правилно съдът е съобразил, че така внесените държавни такси не покриват пълния размер на дължимите такси за разглеждане на първоначално заявените искови претенции, но е пропуснал да отчете, че с молба с вх.

№246/24.01.2022г. (л. 27 от дело), ищецът е уточнил, че внесената от него държавна такса следва да бъде зачетена като заплатена по предявените от него обективно съединени главни искове за вноски за поддръжка и управление на общи части, дължими за 2017, 2018 и 2019г. вкл., и за вноски за фонд РО, дължими за 2017, 2018 и 2019г., вкл., ведно със законна лихва върху сумите от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумите. За същите, предвид заявената от ищеца цена на исковете, дължимата се държавна такса е в общ размер на 179,77 лева, като предвид наличието на заплатена такса в размер на 75,14лв. по ч.гр.д. №730/2020г. и след нейното приспадане, доплатената от ищеца държавна такса в размер на 120,64 лева се явява достатъчна за тяхното разглеждане, поради което обжалваното определение в частта, в която производството по тези искове е било прекратено се явява неправилно.

С оглед на направеното от ищеца с посочената молба от 24.01.2022г. уточнение, че заплатената от него държавна такса е по предявените главни искове, и предвид обстоятелството, че и към настоящият момент ищецът не е 4 внесъл необходимата държавна такса за разглеждането на другите два акцесорни иска - за заплащане на обезщетение за забава за незаплатените в срок суми за вноски за поддръжка и управление и за вноски за фонд РО, и доколкото на същия многократно са били давани ясни, точни и конкретни указания, които са останали неизпълнени без посочване на уважителни причини за неизпълнението, то обжалваното определение по отношение прекратяване на производството по тези искове се явява правилно и следва да бъде потвърдено в тази си част.

Предвид гореизложеното и доколкото се установи, че делото е било прекратено правилно в частта, касаеща акцесорните искове, определението в тази част следва да бъде потвърдено, а в останалата част – относно прекратяването на производството по отношение на предявените главни искове - съдебният акт следва да бъде отменен като неправилен, а делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по тези предявени искове.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №190, постановено на 24.04.2023г. по гр. д. №515/2021г. по описа на Районен съд Б., в частта, в която е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК , производството по отношение на предявените искове за приемане на установено, че ответникът дължи сума в размер на 100,04 лева обезщетение за забава за периода 11.09.202030.12.2020г. върху незаплатената в срок сума от 3244,20 лева и сума в размер на 12,34 лева обезщетение за забава за периода 11.09.2020-30.12.2020г. върху незаплатената в срок сума от 400,27 лева, за които е издадена заповед №260083 по ч.гр.д. №730/2020г.