Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 542 от 17.06.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 18/2026
Вид
Решение № 542
Подписан
17.06.2026
В сила
07.07.2026
Състав
АНДОН ВЪЛКОВ ВЪЛКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 18, ал. 2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. Бургас, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20262120200018 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. В. Г., ЕГН **********, чрез адв. М. Б. от АК - П..., срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 9530578 на ОДМВР - Бургас, с който за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. По делото е изразено писмено становище за отмяна на електронния фиш и присъждане на разноски по делото.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.

По делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на жалбоподателя Р. В. Г. е издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 300 лв., за това, че на 01.08.2024 г., в 15:44 часа, в обл. Бургас, на път II-99, км. 9+700, в посока от гр.

Бургас към гр. Созопол, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26, за движение в извън населено място до 80 км/ч, автоматизирано техническо средство 120cс6f, засякло и заснело движещ се със скорост от 123 км/ч лек автомобил П.... с рег. № С...., с регистриран собственик фирма „О.... и с ползвател фирма „В...... Скоростта следвало да се счита на 119 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача) или с 39 км/ч над разрешената скорост.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения ЕФ, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по 1 чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, доколкото по делото АНО не представи писмена разписка за надлежно връчване на ЕФ на жалбоподателя (въпреки отправените четири искания от страна на съда - л. 44 - 45, л. 47 - 49, л. 52 - 54 и л. 61 - 62, л. 66), а отразеното в АИС АНД връчване на 19.11.2025 г. се оспори от жалбоподателя. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения.

В случая се касае за извършено нарушение по чл. 21 от ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B26.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 (бр. 10 от 2011 г. - приложима към момента на деянието) от ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 (бр. 66 от 2023 г. приложима редакция към момента на деянието) от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща ЕФ за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

В случая, от справка за собственост на автомобила (л. 12), се установява, че процесното МПС е собственост на „О..... Представляваното от жалбоподателя юридическо лице „В..... е посочено в справката за собственост като ползвател. При наличието на тези данни в преписката настоящият съдебен състав намира, че АНО не е приложил правилно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, тъй като електронният фиш е бил издаден срещу законния представител на ползвателя, вместо срещу собственика. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. В действителност се предвижда отговорност и за ползвателя, но тя възниква едва след като първо фишът се издаде на собственика, който от своя страна има възможност в 14-дневен срок да посочи, кой е управлявал автомобила. В настоящия случай тази процедура не е била спазена и процесният електронен фиш е бил издаден директно срещу установения в справката за собственост ползвател. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, обективирана в Решение № 3131 от 08.04.2026 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2291/2025 г. - „Както многократно е посочвала в практиката си касационната инстанция, тълкувайки нормите на чл. 188 от ЗДвП, в тяхната взаимна връзка е видно, че наказателно постановление може да се издаде само по отношение на собственика на МПС или на лицето, на което същото е предоставено. Последното обстоятелство може да се установява единствено с декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП, в която собственикът декларира изрично, кое е лицето извършило нарушението. В закона не е предвидена възможност за съкращаване на тази нормативно уредена процедура“, Решение № 6545 от 15.07.2025 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 1167/2025 г., Решение № 1203 от 20.06.2024 г. на АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 261/2024 г. и др. Ето защо, според съда, неправилно АНО е издал електронния фиш срещу ползвателя, установен в справката.

С оглед на изложеното, обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Съдът, на основание чл. 63д отЗАНН, дължи произнасяне по разноските, като в 2 случая право на такива има жалбоподателят, който ги претендира на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Видно от приложените по делото списък на разноски и договор за защита (л. 57 - 58), правната защита е била предоставена на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 о т З А - безплатно, поради материално затруднение на клиента. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 о т З А , в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като при определяне на разноските се прилага чл. 36, ал. 3 и 4.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредбата), ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В случая чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 400 лв. (204,52 евро), поради което и ОД на МВР - Бургас следва да бъде осъдена да заплати сумата от 204,52 евро (400 лв.) на адв. М. Б. от АК - П....

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 9530578 на ОДМВР Бургас, с който за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вр. чл.

182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя Р. В. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на адв. М. И. Б. от АК П... адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3