Решение № 311 от 29.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.ева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330202992 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 23-0438000185/15.03.2023г. на Началник Сектор в ОДМВР - гр.Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на Г. М. Д., ЕГН **********, адрес: гр. П. ***, са наложени следните административни наказания: ГЛОБА в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; ГЛОБА в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП; ГЛОБА в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като наред с това на основание Наредба № 1з-2539/17.12.2012г на МВР се отнети общо 10 точки на водача.

Жалбоподателят, Г. М. Д., по подробни съображения в жалбата и в допълнително писмено становище, моли съда да отмени процесното НП, в частта му по т.3 - като неправилно и незаконосъобразно. Представя и писмени доказателства, във връзка с това. Изрично сочи, че не оспорва нарушенията, визирани в т. 1 и т.2 от НП от фактическа страна. Навежда обаче общи възражения по компетентността на органите, издали акта и постановлението, 1 както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правил, касаещи описанието на нарушенията.

Административнонаказващия орган - Началник Сектор в ОДМВР гр.Пловдив, РУ 03 Пловдив, не изпраща представител, взема писмено становище по подадената жалба, като пледира за потвърждаване на обжалваното НП.

Пловдивският районен съд - VII н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 701874 от 18.02.2023г. било констатирано при извършена рутинна проверка от свид. К. К. М., на длъжност „***“, при РУ 03 Пловдив, че: на 18.02.2023г. около 02:55ч. в гр. Пловдив, бул. „България“ до № 146, в посока от изток на запад, жалбоподателят Г. М. Д., ЕГН ********** управлява лек автомобил „Мерцедес МЛ 450 ЦДИ 4 МАТИК“ с рег. № ***, чужда собственост, като извършил следните нарушения: не представя контролния талон от СУМПС; не представя свидетелство за регистрация на МПС; управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация, поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Прието било от свид. М., че по този начин Д. е нарушил съответно разпоредбите на чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП и на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните и приложени по делото писмени доказателства – Застрахователна полица № BG/22/123000563816/18.02.2023г./12058141 за МПС с рег.

№

***,

Застрахователна полица

№

BG/22/122001540072/26.05.2022г./ код посредник : 21119506 за МПС с рег. № ***, Анекс към Застрахователна полица № BG/22/122001540072, договор за покупко-продажба на МПС, свидетелство за регистрация на МПС с рег. № 2

***, и малък талон към него, удостоверение за сключен граждански брак, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви, служещи за безсъмненото установяване на обективната истина.

В хода на съдебното следствие беше разпитан и актосъставителят - свид.

М., който потвърди авторството на АУАН и направените в него констатации.

Пояснява,че нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДВП било констатирано след направена справка в Гаранционния фонд, както и че жалбоподателят „не представил“ процесните документи по време на проверката.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като произтичащи от достоверен източник, логични, последователни, но само дотолкова, доколкото съответстват на писмените доказателства по делото и служат за установяване на обективната истина.

От правна страна, съдът приема следното:

Относно нарушенията в пункт 1 и пункт 2 от НП, а именно по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП:

По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – неносене на контролен талон следва да се отбележи, че след извършване на нарушението, но преди влизане в сила на НП е настъпила законодателна промяна, като след промените с ДВ, бр. 67 от 2023г. в чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП е отпаднало задължението на водачите да носят контролен талон към СУМПС, т.е. законодателят е приел, че извършеното вече не представлява административно нарушение. Ето защо, съдът следва да приложи чл.3, ал.2 от ЗАНН, съгласно който ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. При това положение процесното НП, следва да се отмени, поради несъставомерност на вмененото нарушение.

Съдът намира,че по същество е осъществено единствено нарушението – по чл.100, ал.1 ,т.2 от ЗДвП – а именно неносенето на свидетелството за регистрация на МПС. Самият жалбоподател не оспорва нарушението, а и свидетелството за регистрация на МПС по делото и датата му сочат,че жалбоподателят е разполагал с такова.

Въпреки това, съдът констатира съществено процесуално нарушение, относно неговото описание, касаещо реквизитите по чл.42, ал.1, т. 4 от ЗАНН 3 и чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП от фактическа страна на дееца е вменено „непредставянето“ на свидетелство за регистрация към СУМПС и тези обстоятелства се съдържат в описанието на нарушението. В показанията си и свид. М. определя формата на нарушението като „непредставени“документи. Видно от текста на нормата обаче съставомерната форма на изпълнителното деяние по нея е „неносенето“ на споменатия документ. В този смисъл може само да се предполага, че деецът не е представил документите, защото не ги е носил, но както е добре известно административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения, а и жалбоподателят се брани именно въз основа на обстоятелствата в рамката, формирана от административното обвинение. Ето защо НП следва да се отмени и в тази част като незаконосъобразно.

По отношение на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, визирано в пункт 3 от НП:

От показанията на свид. М. се установява, че нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДВП било констатирано след направена справка в Гаранционния фонд. След извършена от съда справка в същия този публичен регистър – действително се сочи,че процесният автомобил за процесното време няма сключена сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Въпреки установеното, съдът намира, че неоснователно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д., тъй като вмененото му нарушение е несъставомерно от субективна и обективна страна, при следните съображения:

На първо място, по делото не се установява нарушението да е извършено виновно от жалбоподателя по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗАНН. До този извод съдът стигна, след като съобрази разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, която предвижда нарочно задължение за МВР след служебното прекратяване на регистрацията да уведоми собственика на пътното превозно средство за това обстоятелство. По преписката не са ангажирани никакви доказателства за уведомяване на собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация на МПС, още повече да има такива за водача му в процесната дата. Впрочем собствеността на процесния автомобил е в режим на СИО, т.е. в притежание и на двамата съпрузи – Г. Д. и М. Д.а, видно от 4 приложеното по преписката удостоверение за сключен граждански брак Оригинал № ***. Независимо, дали е собственик или водач, нито Д., нито съпругата му са били уведомени за служебното прекратяване на регистрацията, нито са могли да предвидят релевантното обстоятелство за извършената служебно прекратена регистрация на МПС по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. В тази посока и смисъл е и постановеното Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., че конкретното обстоятелство има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за тези си конкретни действия. Нещо повече, прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.

От обективна страна нарушението също не е извършено от Д., доколкото се установява съвсем различна фактическа обстановка, което се обяснява и с несвоевременно въвеждане на данни в Гаранционния фонд.

Видно от ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства - договор за покупко-продажба на МПС от 08.10.2022г. и удостоверение за сключен граждански брак Оригинал № *** от 07.05.2012г. се установява,че процесният автомобил е станал притежание на двамата съпрузи в режим на СИО. От същите документи се установява,че МПС „Мерцедес МЛ 450 ЦДИ 4 Матик“ е с рег. № *** и рама: ***. Oт Застрахователна полица № BG/22/122001540072/26.05.2022г./ код посредник : 21119506 става ясно, че за МПС с рег. № *** е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с покритие от 26.05.2022г. до 26.05.2023г. С Анекс към Застрахователна полица № BG/22/122001540072 от 10.10.2022г. за същия процесен лек автомобил, със същата рама, но вече със сменен регистрационен номер – процесният ***, покритието е от 00:00ч. на 11.10.2022г. до 24:00ч. на 26.05.2023г. Смененият рег. номер от *** на *** на конкретния „Мерцедес“ се установява и от приложеното по делото свидетелство за регистрация на МПС от 10.10.2022г. и отразена най-вече 5 идентична рама: ***. В случая се твърди, че нарушението е извършено на 18.02.2023г. Посоченото доказва,че вмененото нарушение на Д. не е извършено и от обективна страна, доколкото автомобилът с процесен рег. № *** е разполагал с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ето защо НП следва да се отмени в тази част като неправилно и незаконосъобразно.

За по-голяма прецизност, следва да се отбележи, че в чл.189з от ЗДвП е предвидено вече - при установени нарушения по този закон да не се прилага чл.28 от ЗАНН, визираща маловажен случай.

Що се отнася до наведеното възражение за некомпетентност на органите, издали акта и постановлението, то същото се опровергава от приложените по преписката опрамощителни заповеди.

По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

По отношение на разноските:

Въпреки изхода на делото, съдът не следва да присъжда разноски в полза на жалбоподателя, доколкото не е направено изрично искане в този смисъл, а в представения договор за правна защита и съдействие е посочено единствено срещу договорено възнаграждение –„безплатно“, без да е отразено основание за това по чл.38 от Закон за адвокатурата.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС - VII наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 23-0438000185/15.03.2023г. на Началник Сектор в ОДМВР - гр.Пловдив, РУ 03 6