Решение № 17931 от 21.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17931 гр. София, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря К.А М. ИНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Гражданско дело № 20241110157743 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от К. С. Д. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която са предявени обективно евентуално съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за кредит, респ. на клаузите от същия, предвиждащи заплащане на възнаградителна лихва и неустойка, както и съединен в условия на кумулативност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3032 лв., представляваща недължимо платена и подлежаща на връщане сума по нищожния договор.

В исковата молба ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за кредит, по силата на който последният му е предоставил сумата от 1900 лв. В чл. 5 от договора е предвидено обезпечаване на кредита чрез поръчителство от физически лица, които да отговарят на определени условия, или банкова гаранция.

Съгласно чл. 11 от договора в случай, че не предостави обезпечение по реда и условията на чл. 5, кредитополучателят дължи неустойка в размер от 2387 лв., платима разсрочено на вноски съобразно приет погасителен план. Ищецът навежда подробни съображения, че процесният договор, в частност клаузата на чл.

1

11 от същия, са нищожни. Поддържа нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради непосочване на реалния размер на ГПР, което съгласно чл. 22 ЗПК влече недействителност на договора. Твърди, че договорената неустойка по естеството си представлява разход, отговарящ на критериите по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като с уговарянето й под формата на обезщетение за неизпълнение се заобикаля изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с включването й в ГПР същият надхвърля законово допустимия размер. Навежда нищожност на оспорената клауза и поради накърняване на добрите нрави, като твърди, че в нарушение на изискванията за справедливост и добросъвестност в отношенията неустойката е уговорена извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Оспорва като нищожна и клаузата за уговорена възнаградителна лихва при твърдения, че лихвата е в размер, надвишаващ максимално допустимия съгласно закона. С допълнително уточнение на исковата молба посочва, че е платил в полза на ответника сума над чистата стойност по кредита, възлизаща на 3032 лв., която твърди да подлежи на връщане като последица от недействителността на договора. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца за сключен между страните договор за кредит със соченото от него съдържание. Моли за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените деловодни разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между страните договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, и пороците, които твърди да влекат нищожност на договора, респ. на оспорените клаузи от същия, както и извършено плащане на исковата сума в погашение на поети с договора задължения, докато ответникът носи тежестта за доказване на валидно правно основание за получаване на сумата.

От страна на ищеца не е представен договор за кредит, какъвто твърди да е сключен с ответното дружество. Същият посочва основните параметри и условия по кредита, като твърди, че не може да посочи точна дата на сключване на договора, нито да го представи, тъй като не му е бил предоставен екземпляр от 2 него. Ответникът, от своя страна, оспорва изобщо договор за кредит да е сключен между страните, поради което и не представя такъв съобразно вмененото му задължение по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК. С оглед становището на ответника съдът намира, че няма основание за прилагане последиците по чл. 161 ГПК.

Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 ГПК предвижда възможност за изискване на документ, който се намира в държане на насрещната страна. В случая, доколкото ответникът отрича изисканият му документ да е в негово държане, оспорвайки въобще съществуването му, визираният способ за събиране на доказателства не може да бъде приложен, съответно не би могло да се приеме, че е налице бездействие на страната, което да се счита като възпрепятстване на доказването в хипотезата на чл. 161 ГПК, за да се санкционира като се приемат за доказани релевантните подлежащи на доказване факти. Да се приеме противното би означавало да се обърне доказателствената тежест като на ответника се вмени установяването на факти от основанието на исковата претенция, които оспорва.

С изготвения доклад по делото на ищеца е изрично указано, че носи тежестта за пълно и главно доказване на спорната облигационна връзка между страните и съдържанието на произтичащото от нея правоотношение. При положение, че същият не ангажира доказателства за наличие на сключен с ответника договор, в приложение на последиците от разпределената доказателствена тежест в процеса, съдът приема за неосъществил се твърдения факт на сключен договор като необходима предпоставка за уважаване на исковите претенции. При липсата на установен съществуващ договор и неговото конкретно съдържание, не би могло да се формира преценка за действителността на същия, респ. на отделните оспорени договорни клаузи и дали са налице пороците, които ищецът сочи като основания за нищожност, което пък е обуславящо за преценка и на последиците от евентуалната му недействителност, въведени като основание на осъдителния иск.

По изложените съображения сезиращите съда искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника. Същият не доказва сторени разноски, поради което такива не му се следват.

По горните мотиви, съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявените от К. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, **********, срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за кредит, респ. на клаузите от същия, предвиждащи заплащане на възнаградителна лихва и неустойка, и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 3032 лв., претендирана като недължимо платена и подлежаща на връщане сума по нищожния договор.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4