Определение № 379 от 08.07.2022, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. С., 08.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20222200500281 по описа за 2022 година Производството се развива по реда на чл. 437 от ГПК.

Образувано е по жалба на третото лице Р. ЕМ. М., ЕГН **********, с. Б., общ. Е., ул. „Ш. ** против отказа на ДСИ при РС С. да вдигне възбрани наложени по изп.д. 20172230401038, а именно обект сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр. С., ж.к. Д.Г. **** и самостоятелен обект в града с идентификатор № ***, находящ се в гр. С., кв.

Б. ***. В жалбата се посочва, че макар вдигането на възбраната да не може да бъде квалифицирано точно като изпълнително действие следва да се отчете тясната му връзка с изпълнителния процес, поради което жалбата следва да се приеме за допустима. Страната изтъква, че е станала собственик на посочените по-горе недвижими имоти, като имот с идентификатор № *** е закупила от „С.Г.Груп“ ЕАД на 07.04.2021 г. От своя страна дружеството продавач е било станало собственик на имота чрез възлагане по изпълнително дело. Вторият от имотите *** бил станал собственост на жалбоподателката след нейно участие в тръжна процедура по изпълнително дело. Страната счита, че след като е придобила имотите пряко и опосредена от публична продан има право да иска вдигане на вписаните по тях възбрани и това искане следва да бъде уважено. След като не е било уважено от ДСИ отказът му да вдигне възбраните следва да бъде отменен. Жалбоподателят посочва, че с оглед разпоредбата на чл.433 1 ал.4 от ГПК правата както на купувачите, така и на взискателите са защитени и запазването на възбраната се обезсмисля, освен ако самите купувачи искат запазването й. Моли се отказът да се вдигне наложените възбрани да бъде отменен.

В обясненията дадени по реда на чл.436, ал. 3 от ГПК ДСИ Стоянов е изложил мотиви, в които е посочил, че взискател по изпълнителното дело Агенция по заетостта е била уведомена за направеното искане от жалбоподателя за заличаване на вписаните възбрани, но е заявил, че вдигането на възбраните не е в негов интерес, поради което да се отказва вдигане на наложените възбрани.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Р.М. не е страна по изпълнително дело № 20172230401038 по описа на ДСИ при РС С.. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 59/07.04.2021 г. същата е закупила от „С.Г.Груп“ ЕАД имот с идентификатор № ***, а с постановление за възлагане на недвижим имот от 24.08.2021 г. по изпълнително дело 20187680400247 на ЧСИ М. е придобила собственост по отношение на имот с идентификационен № ***. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 20.09.2021 г. На 17.03.2022 г. жалбоподателката депозирала молба до ДСИ при РС С. с искане да бъдат вдигнати вписани по отношение на .имотите възбрани. Във връзка с това било депозирана молба на юриск.Йорданова, пълномощник на взискателя Агенция по заетостта, с която било поискано да не се заличават вписаните възбрани.

На 26.05.2022 г. с разпореждане ДСИ отказал вдигането на вписаните възбрани, поради несъгласие на взискателя.

Разпореждането на съда било съобщено на жалбоподателя на 08.06.2022 г. Настоящата жалба била депозирана на 15.06.2022 г. в едноседмичния срок.

От така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:

Частната жалба е процесуално недопустима .

Действията извършвани от СИ , които могат да бъдат обжалвани от 2 трето лице по изпълнителното производство са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 435 ал.4 от ГПК, според която разпоредба третото лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ се намира във владение на това лице. В настоящия случай нито една от тези хипотези не е налице. В разпоредбата на чл.435, ал.5 от ГПК е предвидена още една възможност за жалване действията на съдебния изпълнител от трето лице и това е случая когато третото лице е било във владение на името преди предявяване на иска решението по който се изпълнява. Тази хипотеза също не е налице.

В случая се обжалва отказ на съдебния изпълнител да вдигне наложените в хода на принудителното изпълнение възбрани върху недвижими имоти. Това действие не е предвидено да бъде обжалвано пред съда, поради което депозираната жалба се явява недопустима и не следва да бъде разгледана по същество.

По тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на третото лице Р. ЕМ. М., ЕГН **********, с. Б., общ. Е., ул. „Ш. ** против отказа на ДСИ при РС С. да вдигне възбрани като недопустима.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред БАС .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3