Решение № 5440 от 09.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5440 гр. Пловдив, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330109194 по описа за 2025 година

Предявени са: иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, т. 9, т. 10 и т.

11 ЗПК и евентуален иск с осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК.

Ищцата Р. И. И. твърди, че с ответника КРЕДИТ ТАЙМ ЕООД са сключили договор за паричен заем № *******г., по силата на който е предоставена сума в размер 5000 лв., която е следвало да върне на 20 месечни вноски до 21.07.2026 г., ведно с договорената възнаградителна лихва. Сочи се, че в договора и приложимите общи условия било предвидено задължение за кредитополучателя да осигури обезпечение чрез физическо лицепоръчител, което следва да отговаря на множество кумулативно предвидени условия или запис на заповед. Изтъква се, че на практика за потребителя е крайно неблагоприятно да осигури което и да било от двете обезпечения. Същевременно, при непредоставяне на обезпечение в 7-дневен срок от сключване на договора, в тежест на потребителя се начислява разписаната в договора неустойка в размер от 8 220 лв.

Предвид това, поддържа, че неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора, като последният цели единствено да капитализира допълнителен приход.

Изтъква, че формулираното по договора задължение за заплащане на неустойка следва да бъде включено в ГПР, тъй като е сигурен разход за потребителя. Поддържа се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителният му размер.

Изтъква се, че ако сумата по обезпечението бъде включена в ГПР, размерът му би бил доста над 50 % и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се и че непосочването на компонентите, формиращи ГПР води до цялостна недействителност на 1 договора. Поддържа се, че това представлява заблуждаваща търговска практика, чиято цел е да заблуди потребителя за реалните параметри, при които получава кредитно финансиране.

Съобразно изложеното, моли се да бъде прогласена нищожността на договора за потребителски кредит.

При условията на евентуалност, ако се счете, че договорът не е цялостно недействителен, се моли да бъде прогласена нищожността на клаузата от договора, установяваща задължение за потребителя да заплати неустойка.

Ответникът „Кредит тайм“ ЕООД поддържа, че искът е допустим, но неоснователен.

Твърди, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът, както и годишният процент на разходите.

Предявява и насрещен иск за осъждане на заемателя да му върне остатаъчна главница в размер на 465 лева на осн. член 23 ЗПК.

В отговора по насрещната искова молба признава дължимостта на неизплатанета част от главницата в размер ан 465 лева.

Съдът намери за установено следното:

По делото не се спори и се установява от представените документи, че на 22.11.2024 г. между ищцата и ответното дружество е сключен договор за паричен заем № ****** по силата на който била представена сумата 5000 лв. със срок на погасяване 20 месеца, при възнаградителна лихва 38,90 % годишно и ГПР от 46,13 % / лист 5/. Общо дължимата сума по кредита била определена на 6880 лв. като в нея се включвала и лихва в размер на 1880 лв. Съгласно член 16, т.1 от договора вземанията по него следвало да бъдат обезпечени чрез трето лице поръчител. Поръчителят следва да е дееспособно физическо лице, което да отговаря на следните изисквания: да е навършило 18 години; да има минимален осигурителен брутен доход 800 лв. на месец; да има валидно трудово правоотношение от поне шест календарни месеца; да има стабилна кредитна история; да не е активен потребител на заемни продукти на заемодателя и да не е е активен поръчител по друг паричен заем, предоставен със заемодателя /лист 8/. Съгласно чл.16.1 от договора заемополучателят следва да осигури поръчитител в срок от 7 дни, след сключване на договора. При неизпълнение в срок на задължението за предоставяне на обезпечение, съгласно чл. 16, ал. 6 заемополучателят дължал неустойка в размер посочен в договора.

Размерът на дължимата от ищцата неустойка бил определен в сключения договор на 8220 лв. Неустойката се заплащала разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Страните по делото не спорят относно факта на сключване на договора и предоставяне на заемната сума. Договорът е сключен от ищцата докато тя е действала като физическо лице извън своята професионална или търговска дейност поради което е потребителски по смисъла на чл. 9 от ЗПК.

Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски 2 кредит е недействителен. Основателен е доводът на ищцата за нарушение на чл. 11, ал. 1 т.

10 ЗПК. Съгласно тази норма договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване.

Видно е от погасителния план, че кредитодателят предварително е начислил дължимата от ищцата неустойка - тя е посочена в плана. Заплащането на тази неустойка е свързано с вменено на кредитополучателя поведение - предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, като е определен изключително кратък срок за това, след изтичане на който е предвидено заплащане на неустойката от 8220 лв.

Така договорената неустойка надвишава с 3 220 лв. размера на дължимата главница.

Краткият срок за изпълнение на задължението за обезпечаване и многобройните изисквания на които следва да отговаря поръчителя силно затрудняват възможността за изпълнение на това задължение. Тези обстоятелства водят до извод, че въпросната неустойка не съставлява разход по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Съобразно този норма при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Тази разпоредба има предвид неизпълнение на основно задължение на потребителя по договора, а именно да върне предоставения му кредит и заплати възнаградителната лихва, а не неизпълнение на други задължения.

Приемане на обратното означава, да се допусне възможност за заобикаляне на императивни законови разпоредби чрез предвиждане в договорите на разходи за неизпълнение на задължения различни от това за връщане на кредита, които разходи да не се включват в ГПР.

От друга страна, непредоставянето на обезпечение не е свързано с претърпяване на вреди от кредитора, защото негово, съгласно чл. 16 от ЗПК, е задължението преди сключване на договора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит. Тоест за него съществува възможност да откаже предоставяне на паричната сума, ако прецени, че кредитополучателят е неплатежоспособен.

Предвид изложеното съдът намира, че така определената неустойка няма присъщите за нея обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а цели да осигури на заемодателя допълнително възнаграждение извън възнаградителната лихва. Невключването на неустойката в годишния процент на разходите съставлява нарушение на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК и има за последица нищожност на целия договор по чл. 22 ЗПК.

С оглед това съдът намира, че сключения договор е недействителен на осн. чл.22 ЗПК. Главният иск е основателен и следва да се уважи. Поради уважаването на главния не се дължи произнасяне по евентуалния иск за недействителност на клаузата за неустойка.

По предявения насрещен иск.

Същият се явява основателен, сключеният договор за паричен заем е недействителен, като е налице и признание на ответницата по насрещния иск, че остатъчната главница по кредита е в размер на 465 лева, които съгласно член 23 ЗПК подлежи на връщане на кредитора.

По разноските:

3

На осн. чл.78, ал. 6 ГПК КРЕДИТ ТАЙМ ЕООД следва да заплати на ПРС 604 лева държавна такса. Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на адв. Л. Б. сумата 400 лв. представляваща адв. хонорар.

На КРЕДИТ ТАЙМ ЕООД ще се присъдят разноски от 50 лева държавна такса и 180 лева юрк. възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на осн. чл. 22 ЗПК, по иска предявен от Р. И. И., ЕГН ********** против "Кредит тайм" ЕООД, ЕИК 203615520 със седалище и адрес на управление гр. **** договор за паричен заем № **** г.

ОСЪЖДА Р. И. И., ЕГН ********** на осн. члеН 23 ЗПК да заплати на Кредит тайм" ЕООД, ЕИК 203615520 със седалище и адрес на управление гр. ***** остатъчна част от главница 465 лева по договор за паричен заем № ****г.

ОСЪЖДА "Кредит тайм" ЕООД, ЕИК 203615520 със седалище и адрес на управление гр. **** да заплати на ПРС, на осн. чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 604 лв. държавна такса.

ОСЪЖДА "Кредит тайм" ЕООД, ЕИК 203615520 със седалище и адрес на управление гр. ***** да заплати на адв. Л. К. Б. от САК сумата 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА Р. И. И., ЕГН ********** да заплати на Кредит тайм" ЕООД, ЕИК 203615520 със седалище и адрес на управление гр. ****** разноски от 50 лева държавна такса и 180 лева юрк. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4