Решение № 2604 от 22.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2604 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20221100512046 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

С решение №7634 от 06.07.2022 г. по гр.д.66117/21 г., СРС-55 състав ОТМЕНЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, като незаконосъобразно, уволнението на Н. П.

П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. „****, извършено със Заповед № 21 от 20.09.2021г. на работодателя „** ч.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „****.

ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал.1, т.З, вр. чл. 225, ал.1 КТ, „** ч.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „****, да заплати на Н. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. „****, сумата 3900.00 лева - обезщетение за оставане без работа поради незаконното й уволнение, извършено със Заповед № 21 от 20.09.2021г. на работодателя, дължимо за периода 20.09.2021г. - 20.03.2022г., ведно със законната лихва от 19.11.2021г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „** ч.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „****, да заплати на Н. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул. „****, сумата 650.00 лева - разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „** ч.“ ЕООД, ЕИК **** да заплати по сметка на СРС сумата 206 лв.за държавна такса.

Срещу решението е подадена, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, въззивна жалба от ответника.

1

Жалбоподателят счита решението за неправилно,в противоречие с материалния и процесуалния закон,както и необосновано.Твърди,че съдът неправилно приел,че осъщественото поведение съставлява нарушение на трудовата дисциплина,различно от вписаното в заповедта за уволнение.В процесния случай работодателят въвел по несъмнен начин като част от фактическите основания за уволнението възможността да бъде накърнено доброто име на медията и уронването на престижа на издателството. В заповедта за уволнение се съдържа описание на конкретното фактическо поведение на работника/служителя, времето на извършване на деянието, както и причините, поради които работодателят счита, че то е неправомерно. В заповедта било посочено, че работодателят счита, че с поведението си работникът, освен че е опровергал гласуваното му доверие, е създал реална опасност от увреждане на доброто име на медията и уронването на престижа на издателството. Наведени били конкретни фактически твърдения в процесната заповед, към същата били приложени и доказателства за широкото отразяване на инцидента в конкурентни издания и възможността същият да бъде използван с политически и търговски цели.

Наведени били твърдения, че с поведението си работникът е злепоставил работодателя и пред пазарни конкуренти , както и пред органи на реда (служители на МВР) и други трети лица (охранители на сградата). В процесната заповед било въведено основанието за уволнение по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 2 от КТ, а именно уронване на доброто име на предприятието, като за всички негови обективни и субективни признаци били наведени надлежни фактически твърдения, събрани са доказателства, събраните доказателства са обсъдени. Неправилно и необосновано първоинстанционния съд не съобразил всички тези обстоятелства.За факта, че като част от основанието за уволнение работодателят разглежда опасността да бъде засегнато доброто му име ставал очевиден от събраните в хода на преписката доказателства, които били конкретно посочени в заповедта и коментирани от уволнения служител - част от многобройните медийни публикации за инцидента. Неправилни били съображенията на съда по уважения иск с правно основание чл.225 ал.1 КТ.Като отклонил доказателственото искане за събиране на доказателства за наличието на привидно гражданско правоотношение с ищцата препятствал възможността да бъдат приспаднати платените по това отношение суми от присъденото обезщетение.

Моли решението да бъде отменено, а исковете - отхвърлени. Не претендира разноски по делото.

Въззиваемият не е представил отговор на жалбата,но в съдебно заседание я оспорва.Не претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че пьрвоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

На основание чл.272 ГПК СГС препраща към фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и те стават част от настоящите мотиви.

За пълнота следва да се посочи следното:

2

Вписаното в заповедта за уволнение на ищцата основание е злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл.190, т.4 КТ, което е дисциплинарното нарушение ,изписано и словом,следователно е пр.1 на т.4 чл.190 КТ. От обстоятелствената част на тази заповед не може да се изведе, че фактическото основание на уволнението е различно от вписаното с думи и като правна квалификация основание в диспозитива на акта.

В заповедта се посочват установените от работодателя факти от 06.07.2021г. и извода му, че със съпричастността си към този инцидент Н. П. е злоупотребила с доверието на работодателя, тъй като поведението й е станало публично достояние и с него е било свързано името на медията.

Не е спорно, че Н. П. е пребивавала в сградата на ЦКС непосредствено преди, както и по време на инцидента, но не по служба. Наложеното наказание дисциплинарно уволнение е за съпричастност към побой над полицай. „Злоупотребата с доверието на работодателя“, е налице, когато служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, а също когато и без да има такава облага служителят е извършил действия, възползвайки се от служебното си положение, с които действия компрометира оказаното му доверие или чрез които е злепоставил работодателя пред трети лица - Решение № 56/12.03.2014г. по гр.дело № 4607/2013 г. на ВКС, IV ГО; Налице е злепоставяне на отношенията на доверие между служител и работодател и това злепоставяне е последица от такова поведение, с което служителят нарушава задължението си да бъде лоялен към работодателя. Работникът или служителят действа недобросъвестно, в противоречие с доверието, което работодателят му е оказал във връзка със сключване на трудовия договор - Решение № 60285 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1871/2021 г. Това доверие обаче винаги е свързано с възложената работа, с трудовата функция на служителя. Именно неизпълнението на задълженията, произтичащи от длъжността, които работодателят е поверил на служителя и във връзка с изпълнението на които му се е доверил, покрива състава на нарушението злоупотреба с доверието на работодателя. Ищцата не е пребивавала в редакция на друга медия в сградата на ЦКС в качеството си на журналист . Не може да се приеме, че поведението й сочи на злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като при инцидента ищцата не се е възползвала от служебното си положение, нито е посочила журналист от кое издателство е. Именно този признак - възползване от служебното положение, е ключово за съставомерността на дисциплинарното нарушение, на което основание е издадена уволнителната заповед.

Правилно първоинстанционният съд е приел,че не може да надхвърли рамките на оспорената заповед и да приеме, че осъщественото поведение съставлява нарушение на трудовата дисциплина, различно от вписаното в заповедта за прекратяване на трудовия договор. От обстоятелствената част на уволнителната заповед също не може да се изведе, че фактическото основание на уволнението е различно от вписаното с думи и като правна квалификация основание в диспозитива на акта.Извършеното от Н. П. не съставлява поведение на злоупотреба с доверието на работодателя. При действията си ищцата не се е възползвала от служебното си положение, поради което оспорената заповед е отменена от първоинстанционния съд. Правилно е уважен акцесорният иск за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение . Ако ответникът оспорва 3 твърдението на ищеца, че не е полагал труд по последващ трудов договор, то ответникът е носел тежестта да докаже съществуването на друго трудово правоотношение след прекратеното с оспорената заповед, което може да установи чрез достъп до публичните регистри на НОИ,каквото твърдение липсва.

Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №7634 от 06.07.2022 г. по гр.д.66117/21 г., СРС-55 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4