Решение № 260002 от 20.05.2022, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е №

...........

20.05.2022 г., град

Свиленград

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, І гр. състав, на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав :

СЪДИЯ : ЖИВКА П. при секретаря Ренета Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 108/ 2021 година по описа на съда, за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.108 от ЗС.

Ищците К.А.Х. и Д.А.Б. искат от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците Р.Г.П. и З.П.П., че притежават правото на собственост, при равни права, върху 138/1154 идеални части от Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Свиленград, ул. “Ген.

Скобелев“ № 63, с площ 1154 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: недефиниран, при съседи:

***, ***, ***, ***, както и да осъди ответниците да предадат на ищците владението върху тази част от имота.

Ищците твърдят, че са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с Решение № 564/05.11.2019г. по гр. дело № 1118/2019г. по описа на Pайонен съд - Свиленград. По време на брака си с ищцата К.А.Х., ищецът Д.А.Б. и ответникът Р.Г.П., също по време на брака си с ответницата З.П.П., закупили чрез търг недвижим имот с площ 4700 кв.м., находящ се в град Свиленград и представляващ парцел VI в квартал 68 по плана на града, при равни квоти от съсобствеността.

Правото им на собственост върху имота било констатирано с Нотариален акт № 84, том 1, дело № 204/1995г. на PC - Свиленград, с който купувачите били признати за собственици, при равни права, на самостоятелен парцел VI, находящ се в град Свиленград, в стопански двор на АПК /бивше/, образуван за имот с пл.№ 115 в кв.68 по регулационния план на града, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993г., с площ 4700 кв.м., ведно с построените в имота масивни стопански постройки, представляващи тракторна работилница и битова сграда - сграда за пазач.

С изменение на плана на гр. Свиленград, извършено със Заповед № 1846/18.12.2003г., за част от У. VI-115 бил образуван нов У. X.-115 в кв.68. Впоследствие съпрузите Д.Б. и К. Б. /понастоящем Х./ и съпрузите Р.П. и З.П. придобили по регулация още 146 кв.м., които били придадени към собствения им парцел VI, образуван за имот с пл.№ 115 в кв.68 по плана на града. За площта, придобита по регулация, страните се снабдили с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по регулация № 36, том 3, дело № 683/1997 на PC - Свиленград.

На 11.02.2004г. съсобствениците

– съпрузите Р. и З.П., от една страна, и съпрузите Д. и К. Бояджиеви, от друга, сключили Договор за доброволна делба, вписан в Служба по вписванията при PC - Свиленград с акт № 93, т.1, нот. дело № 90/2004г., по силата на който си поделили доброволно собствеността върху съсобствените имоти (У. X.-115, У. VI-115 и У.

XI-115, образувани от бившия парцел VI). Съгласно договора за делба, в дял на съпрузите Д. и К. Б. бил поставен У. X.-115, ведно с всички подобрения в имота, без масивната сграда - магазин, а в дял на съпрузите Р. и З. Петрови били поставени У. VI-115, ведно с построените в него колбасарски цех с кланичен пункт и всички останали подобрения в имота, и У. XI-115, ведно с всички подобрения в имота.

Ищците твърдят, че описаната в договора за доброволна делба т.нар. „масивна сграда – магазин“, находяща се в поставения им в дял У. X.-115, е сглобяема конструкция, т.е. преместваем търговски обект, който няма статут на масивна сграда, тъй като не отговаря на изискванията по ЗУТ и другите устройствени, законни и нормативни актове. Твърдят, че между ищците и ответниците не е имало спор за собственост върху този преместваем обект, като всички те са били наясно, че металната конструкция, от която е изграден обекта, била съсобствена.

Твърдят, че след делбата собствениците установили фактическа власт върху съответно поставените им в дял имоти. След 2016 година ищците Д.Б. и К.Х. по-рядко посещавали имота си, тъй като прекратили договорните си отношения с наемател, който ползвал поставена върху имота сглобяема конструкция. В годините след делбата страните нямали спорове относно собствеността или ползването на имотите, поставени в дяловете на всеки от тях.

След справка в имотния регистър, ищците установили, че без тяхно знание и съгласие ответниците Р. и З.П. се снабдили с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 150, том 1, рег.№ 699, дело № 66/2016г. по описа на нотариус с рег. № 354 по РНК (НА № 150/2016г.), с който били признати за собственици, в режим на СИО, на 138/1154 ид. части от У. X.-115, ведно с 1/2 ид. част от търговски обект - магазин с разгърната площ от 88,00 кв.м. Според ищците, констатациите на нотариуса в посочения нотариален акт били неистински, тъй като описаният в акта У. X.-115 не бил собственост на ответниците, а на двамата ищци, чиито квоти от съсобствеността, след прекратяване на гражданския им брак през 2019 година, били равни. Ищците считат, че ответниците не са придобили 138/1154 ид. части от имота въз основа на давностно владение, тъй като не са упражнявали продължително, необезпокоявано и непрекъснато владение върху имота и не са имали съзнанието, че владеят същия като свой. Твърдят, че никога, който и да е от ответниците, не бил уведомявал ищците, че смята техния имот за свой и установява своя фактическа власт върху него. Напротив, от момента на делбата нататък, страните се били виждали многократно и били разговаряли помежду си, включително и по повод съседските си имоти и никога ответниците нямали претенции за собственост върху имота на ищците. Затова, ищците молят съда да отмени НА № 150/2016г., на основание чл.537, ал.2 от ГПК.

Ищците установили също, че ответниците Р. и З.П. се снабдили и с Нотариален акт за собственост на недвижим имот /констативен/ № 149, том 1, рег.№ 698, дело № 65/2016г. по описа на нотариус с рег. № 354 по РНК (НА № 149/2016г.), с който били признати за собственици, в режим на СИО, на 1/2 ид. част от търговски обект - магазин с разгърната площ от 88,00 кв.м., находящ се в У. X.-115.

Ищците считат, че НА

№ 150/2016г. е нищожен по отношение на вписания в него „търговски обект – магазин“, както е частично нищожен и нотариален акт № 149/2016г., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД - поради невъзможен предмет, доколкото посоченият в нотариалните актове „търговски обект – магазин“ не представлява сграда, т.е. не е самостоятелен обект на собственост.

Към настоящия момент ответниците били установили фактическа власт върху процесната част от имота и отказвали доброволно да я освободят, независимо от многократно проведените разговори между страните и отправяните покани за това.

По действащия кадастрален план на град Свиленград, собственият на ищците У. X.-115 съставлявал Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Свиленград, ул.“Ген. Скобелев“ № 63, с площ: 1154 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: недефиниран, при съседи: ***, ***, ***, ***.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците са представили отговор, с който оспорват предявения иск като неоснователен.

Ответниците не спорят, че по време на брака си, заедно с ищците, по време на техния брак, закупили недвижим имот - бивш стопански двор, представляващ парцел VI, находящ се в град Свиленград, образуван за имот с пл.№ 115 в кв.68 по регулационния план на града, одобрен със Заповед № 602/22.11.1993г., с площ 4700 кв.м., ведно с построените в имота масивни стопански постройки, представляващи тракторна работилница и битова сграда - сграда за пазач. Не спорят, че правото им на собственост е констатирано с представените от ищците Нотариален акт № 64, том 1, дело № 204/ 1996г. на PC - Свиленград и Нотариален акт № 36, том 3, дело № 683/ 1997г. на PC - Свиленград. Не спорят, че съсобственият им парцел VI претърпял регулационни промени, като за част от него по действащия регулационен план на града бил образуван У. X.-115 от кв.68. Не спорят също, че на 11.02.2004г. бил сключен договор за доброволна делба, между Р.П. и съпругата му З.П., от една страна, и Д.Б. и съпругата му К. Б., от друга страна, като с този договор страните са си поделили придобитите имоти, така че новообразувания У.

X.-115 бил поставен в дял на ищците. Посочват, че в договора за доброволна делба изрично било записано, че в този дял не се включва „масивната сграда – магазин“, намираща се в У. X.-115, кв.68. Посочената н договора масивна сграда - магазин сега представлявала сграда с идентификатор *** по КККР на град Свиленград. Същата била изключена от делбата, тъй като страните имали разбирателството, че тя не е собственост на ищците, а е собственост на ответниците. Твърдят, че ищците никога не били заявявали и манифестирали собственост върху тази сграда, и не били декларирали собственост върху нея по реда на ЗМДТ.

Сградата била разположена в южната част на У. X.-115, между две улици, а в кадастралния и регулационен план на гр. Свиленград от 1993г., изменен през 2003г., било отразено, че сградата се намира в обособено място с отразени в плана кадастрални граници, включено в У. X.-115, кв.68. Това обособено място с площ 138 кв.м., включващо и сградата-магазин, било засвоено от Р.П. и съпругата му З.П. от преди повече от десет години и от 2004г. се владеело и стопанисвало само от тях и не било във владение на ищците. Мястото било оградени със съществуваща от преди повече от 10 години ограда, която не била местена. От 2004 година, след сключване на договора за доброволна делба между страните, мястото от 138 кв.м. никога не било във владение на ищците. Оттогава и до сега то се намирало във владение на ответниците и други лица не били предявявали претенции за собственост върху него.

Ответниците твърдят, че така посочената реална част от имота - 138 кв.м., ведно със сградата с идентификатор *** (с площ 88 кв.м.), се владее от тях на правно основание. Ответниците били собственици на сградата - магазин, която била изключена от делбата на съсобствения имот. Владяната част от ответниците била обособена като прилежаща площ, обслужващата сградата с идентификатор *** и се намирала извън оградата, отграничаваща и ограждаща останалата част от имот с идентификатор ***, който се намирал във владение на ищците и не се владеел от ответниците. Ответниците били собственици на 138/ 1154 ид.части от имота с идентификатор ***, като правото им на собственост в този обем било констатирано в НА № 150/2016г. Между страните не били водени никакви разговори за освобождаване на ползваната част от имота от ответниците и между тях, от придобиването на имотите и до този момент нямало спор, че ползваната част е собственост на ответниците.

Имотът с идентификатор *** бил ограден с ограда преди повече от 10 години.

Горепосочената реална част и застроената площ на сградата - магазин, която се владеела от ответниците, оставала извън поставената от ищците ограда на имота.

Освен това, ищците владеели целия ограден имот с идентификатор ***, като го отдавали под наем на „ТАНДЕМ-М-2016“ ООД, което дружество го ползвало повече от пет години.

Правото на собственост на ответниците върху реалната част от 138 кв.м., съответстващи на 138/1154 ид.части от имота с идентификатор ***, било придобито от тях на оригинерно основание - давностно владение, датиращо от 2004-та година, след сключване на договора за доброволна делба от 11.02.2004г. и до сега.

При тези обстоятелства по отношение на установеното от ответниците владение върху посочената реална част от дворното място, приложение намирал институтът на правната конверсия за придобиване на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част. Владението от ответниците върху идеалната част - 138/1154 ид.части от имота с идентификатор *** било явно манифестирано по отношение на ищците и те дори били направили опит да му се противопоставят със заведен иск срещу наемателя на имота Г.Д., който опит останал безуспешен, като искът бил отхвърлен и ответниците продължили да владеят спорната част от имота и до днес. По отношение на упражняваното от ответниците владение върху описаната реална част от имота била приложима презумпцията по чл.69 от ЗС и ответниците го придобили по давност с упражняваното от тях давностно владение от 2004г. и до сега. По отношение на мястото били налице и условията на чл.200, ал.1 от ЗУТ вр. чл.19, ал.6 от ЗУТ.