Решение № 8612 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8612 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110153061 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26 от ЗЗД,вр.чл.22 от ЗПК и чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД от Р. П. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.С,против „К“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от С Я,за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит № *****/06.06.2022 г. и за осъждане на ответника да заплати сумата от 5,20 лева ( 2,66 евро ) платена без основание възнаградителна лихва ( след допуснато изменение на иска по размер по реда на чл.214 от ГПК ),както и срещу „А Т“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,Б Ц „Б“,представлявано от И Ш,с искане за прогласяване недействителност на договор за поръчителство,както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 24 лева ( 12,27 евро ) платена без основание по договор за поръчителство ( след допуснато изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК ).

В исковата молба се твърди,че на 06.06.2022 г. ищцата Д. е сключила два договора – за кредит и за поръчителство,при което по договора за заем е получила сума от 1300 лева. Твърди се,че в договора за кредит са посочени лихвен процент от 19,86 % и годишен процент на разходите от 21,77 %,но в действителност посочените показатели са посочени неточно. Сочи се,че ако бъде включено възнаграждението по договора за поръчителство,то би била нарушена разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК. Ищцата Д. поддържа,че съгласно чл.4,ал.3 от договора за заем е регламентирано,че следва да бъде предоставено обезпечение. Изложени са твърдения,че договорът за поръчителство е недействителен. Твърди се,че договорът за поръчителство накърнява добрите нрави,защото по този договор страната заемополучател не получава никаква престация,а същевременно дължи възнаграждение. Ищцата претендира връщане на парични суми като заплатени без основание.

1

Ответното дружество „К“ЕАД не отрича сключването на договора,но излага съображения,че договорът за кредит е действителен. Оспорва да е получил парични суми без основание. Оспорени са твърденията за допуснато нарушение на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,както и се твърди,че ищцата е запозната със съдържанието на всяко от договорните правоотношения. Моли съда да отхвърли исковете.

Ответникът „А Т“ЕООД в подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност на исковете,не отрича,че е сключен договор за поръчителство,но счита същия за действителен. Сочи се,че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да бъде включвано в размера на ГПР по договора за кредит. Моли съда да отхвърли исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представено е удостоверение за липса на задължение от 17.06.2022 г.,съгласно което „А Т“ЕООД удостоверява липса на задължение по договор за предоставяне на поръчителство от 06.06.2022 г.

От справка от „К“ЕАД се установява,че по договор от 06.06.2022 г. Р. Д. е заплатила сумата от 679,61 евро на 16.06.2022 г., с които са погасени 664,69 евро главница,2,65 евро лихва и 12,27 евро вноска по договор за поръчителство.

Представени са общи условия на „К“ЕАД по договори за поръчителство.

Установява се от договор за потребителски кредит от 06.06.2022 г.,сключен между „К“ЕАД и Р. П. Д. – Б,че страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което дружеството предоставя в заем сума от 1300 лева за срок от 15 месеца при лихвен процент от 19,63 % и ГПР от 21,50 %.

Видно от договор за поръчителство,сключен на 06.06.2022 г. между „А Т“ЕООД и Р. П. Д. – Б,дружеството приема да обезпечава изпълнението на задължението по договор за потребителски кредит,а потребителят приема да заплати възнаграждение в размер от 1270,43 лева.

От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява,че според приложение 1 към договора размерът на ГПР възлиза на 21,50 %,ако към разходите бъде включено и възнаграждението по договор за поръчителство размерът на ГПР би възлизал на 244,37 %. От заключението се установява,че Р. Д. е заплатила по договорите сума в размер от 1329,20 лева,от които 1300 лева ( 664,69 евро ) главница,5,20 лева договорна лихва ( 2,65 евро ) и 24 лева по договор за поръчителство ( 12,27 евро ).

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Софийският районен съд намира,че исковата претенция за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит,сключен между ищцата и първия ответник е доказана по основание и подлежи на уважаване.

Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит е обусловено от доказване наличието на 2 обстоятелства,при които договорното правоотношение не би могло валидно да породи правни последици. Недействителността на договора представлява найтежкият порок,който се проявява още при сключване на договора като недействителният договор не може да породи валидно нито права,нито задължения за страните. В настоящия случай сключеният между страните договор е със страна заемополучател физическо лице – ищцата Д.,поради което при съобразяване легалната дефиниция на понятието потребител,уредена съгласно § 13,т.1 от ДР на ЗЗП следва да се счете,че са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит ( ЗПК ).

Разпоредбата на чл.22 от ЗПК урежда хипотезите,при които договор за потребителски заем се счита недействителен,а една от тези хипотези е когато е допуснато нарушение при определяне размера на годишния процент на разходите. Цитираната разпоредба на чл.22 от ЗПК предвижда,че е недействителен договор за паричен заем,при който не са спазени предвидените изисквания на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20,чл.11,ал.2,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК. Съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Софийският районен съд,отчитайки представените по делото писмени доказателства,намира,че доводите на ищцата Д.,че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК се явяват основателни. Целта на регламентиране разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК е потребителят към сключване на договора за заем да е наясно с общия размер на задължението по договора за заем,а когато ГПР не е посочен или е посочен неточно, договорът за заем се явява недействителен.Софийският районен съд приема,че в хипотезата,когато при изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична сума,представляваща задължение за заемополучателя,посочването на годишния процент на разходите се явява неточно и има като последица недействителност на договорното правоотношение по договора за заем. В конкретния случай в представения по делото договор за потребителски кредит е посочен ГПР от 21,50 %,но същевременно в същия ден е сключен и договор за поръчителство при уговорено възнаграждение от 1270,43 лева,т.е. приблизително равно на заемната парична сума от 1300 лева. Съдът счита,че дължимото възнаграждение по договора за поръчителство следва да бъде отчетено като разход по кредита,тъй като клаузите на договора за потребителски кредит съдържат изискване за предоставяне на обезпечение и по-специално в зависимост от това дали кредитът ще бъде обезпечен или не срокът за произнасяне по искането за отпускане на кредит е различен – 24 часа по обезпечените кредити и 14 дни по кредитите,при които не е заявено,че ще бъдат обезпечени. Когато осигуряването на гаранция или поръчителство е предвидено съгласно договора за потребителски кредит,макар да възниква второ договорно правоотношение,разходът по това второ правоотношение трябва да бъде включен при определяне размера на ГПР. В настоящия случай според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза при включване на възнаграждението по договора за поръчителство размерът на ГПР надвишава 244 %,т.е. достига се до нарушаване на императивна правна 3 норма,а това влече и недействителност на договорното правоотношение.

Съдът намира,че при съобразяване императивния характер на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК,нарастването на дълга над посочения в разпоредбата максимум не се допуска,в това число чрез начисляване на задължение по договор за поръчителство. Когато при определяне размера на ГПР не са включени всички задължения,това влече недействителност на договорното правоотношение. Легалната дефиниция на понятието общ разход по кредита за потребителя е регламентирана съгласно § 1,т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит. Според легалната дефиниция общ разход са всички разходи,вкл.лихви,комисиони,такси,възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,или в случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагане на търговски клаузи или условия. В хода на производството ответникът не е доказал,че договорната клауза за осигуряване на обезпечение,регламентирана съгласно чл.4 от договора за потребителски кредит е индивидуално уговорена. Софийският районен съд счита,че посочената договорна клауза не е индивидуално уговорена – ответникът не е ангажирал доказателства клаузата да е уговорена между страните по конкретното заемно правоотношение,а същевременно тази клауза е предвидена в договора,а и в общите условия по договорите за кредит,поради което съдът намира,че дружеството ответник обичайно предлага тази договорна клауза на лицата,кандидатстващи за отпускане на паричен заем. В тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че съгласно чл.146,ал.2 от Закона за защита на потребителите клаузи,които са включени в общите условия не се явяват индивидуално договорени,а ако тези клаузи бъдат счетени за неравноправни същите се явяват нищожни – чл.146,ал.1 от ЗЗП,т.е. не биха могли да породят правни последици. По изложените съображения и като взе предвид,че при изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична сума,представляваща разход за заемополучателя,а именно дължимото възнаграждение по договора за поръчителство, Софийският районен съд приема,че годишният процент на разходите е изчислен неточно,което поражда като правна последица недействителността на договорното правоотношение по договора за заем. Развитите съображения мотивираха съда да счете,че сключеният между Р. Д. и „К“ЕАД договор за потребителски кредит от 06.06.2022 г. е недействителен.

Уважаването на иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е обусловено от доказване факта на плащане на парична сума,която се явява заплатена без основание. При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК ищцовата страна следва да докаже факта на плащане на паричната сума,докато ответникът трябва да установи,че има основание да получи плащането. Страните не спорят,а и от представените доказателства за плащане се установява,че ищцата Д. по договора за заем е заплатила заемната парична сума,както и 5,20 лева възнаградителна лихва. Когато договорът за заем се явява недействителен,страната заемополучател дължи връщането само на заемната парична сума. С оглед това,че според съда договорът е 4 недействителен поради допуснато нарушение при определяне размера на годишния процент на разходите,съдът счита,че искът за сумата от 5,20 лева ( 2,65 евро ) подлежи на уважаване.