Определение № 338 от 25.09.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 338 гр. Велико Търново, 25.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Пенко Цанков

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно частно наказателно дело № 20244100600483 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

С Определение № 687/15.08.2024 г. по ЧНД № 996/2024 г. на Районен съд – Велико Търново е изменено Постановление от 19.02.2024 г. на прокурор при ВТРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ51/2021 г. на РУ – В. Търново, водено срещу обв. Г. М. А. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК относно основанието за прекратяване, като вместо по чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК е постановено прекратяване по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК. Първоинстанционният съд в тази връзка оставил без уважение жалбата на Г. Л. Н., депозирана чрез процесуалния й представител - адв. М. М..

Срещу Определение № 687/15.08.2024 г. по ЧНД № 996/2024 г. на Районен съд – Велико Търново е подадена въззивна жалба от Г. Л. Н., в качеството й на пострадала, в която се заема становище за неправилност и необоснованост на посочения съдебен акт. Жалбоподателят счита, че в обжалваното определение съдът не е изложил мотиви по направените от нея възражения, като единствено е преразказал възприетата от наблюдаващия прокурор фактическа обстановка. Посочва, че при проведените с нея три разпита е изложила подробно и логически последователно факти и обстоятелства, касаещи механизма на измамата, която е реализирана. Счита, че изложената от нея фактическа обстановка се подкрепя и от събраните доказателства /показанията на св. Д. Й., Е.-Г. И., както и представени писмени доказателства/. Излага съображения, че обв. Г. М.А. се е възползвал от нейната нерешителност и неувереност, за да я въведе в заблуждение и да й 1 причини имотна вреда. Посочва, че според приетата тройна комплексна СППЕ у нея не е налице психична годност правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания, но поради все още не достатъчно добрия терапевтичен ефект на провежданото й лечение. В тази връзка счита, че в експертизата не е изследван въпросът след какъв период следва да настъпи този ефект от назначеното лечение. В жалбата са изложени съображения за това, че е налице противоречие между постановлението на прокурора и обжалвания съдебен акт, макар изводите в двата акта да са направени въз основа на едни и същи доказателства, поради което счита, че е налице необоснованост на първоинстанционното определение. Излага доводи, че по делото не са събрани всички необходими доказателства за установяване на нейното психическо състояние като преразпит и назначаване на допълнителна СППЕ. Моли съда да отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато на прокуратурата със задължителни указания.

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и провери изцяло материалите по делото и правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седемдневен срок от съобщаването съобразно разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК, от лице с необходимата процесуална легитимация – пострадал, което позволява разглеждането й по същество. Съобщението за постановяване на обжалваното определение е получено на 19.08.2024 г., а жалбата е депозирана в Районен съд – Велико Търново на 23.08.2024 г.

С Постановление от 19.03.2024 г. прокурор от РП – В. Търново е прекратил наказателното производство /ДП № ЗМ – 51/2021 г. по описа на РУ – В. Търново, преписка вх. № 2875/2020 г. по описа на ВТРП/. Производството е водено срещу обв. Г. М. А., като на последния е повдигнато обвинение по чл.

210, ал. 1, т. 4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.

Приемайки заключението на вещите лица по приетата комплексна СППЕ, в постановлението е прието, че липсата на свидетелска годност у пострадалата Г. Н. лишава производството от категорични доказателства относно механизма на измамата – както относно фактите, с които обвиняемият е склонявал пострадалата да се разпорежда с парични суми и вещи, така и по отношение на вида и размера на предоставените на обв. А.облаги. Прието е, че без нейните показания, не са налице доказателства А. да е извършил измама нито по ал. 1, нито по ал. 2 на чл. 209 НК. С оглед изложеното, прокурорът от РП – В. Търново е приел, че наказателното производство следва да се прекрати на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК поради недоказаност на обвинението.

За да постанови определението си, районният съд е приел, че на досъдебното производство са проведени всички необходими действия по разследването и не се налага събирането на нови доказателства и извършване на следствени действия. Първоинстанционният съд е възприел установената в 2 хода на досъдебното производство и описана в обжалваното постановление фактическа обстановка. Същевременно, съдът е приел, че неправилно са ценени свидетелските показания на пострадалата относно твърденията й, че обвиняемият я е мотивирал и убеждавал с обещание за общ бизнес проект и съвместен живот, както и заради парични нужди на пострадалата да е извършила фактическо разпореждане с имуществото си. В тази връзка, съдът е констатирал, че показанията на пострадалата са негоден доказателствен източник. За разлика от прокурора, въз основа събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че обективираното поведение на обвиняемия е несъставомерно поради липса на годен предмет на измамата в лицето на пострадалата. Съдът е приел, че поради невъзможност пострадалата да формира свободна воля в резултат на психичното й заболяване, не се е формирала или поддържана от обвиняемия неправилна представа, нито такава, формирана от неопитност или неосведоменост, които същият да е използвал.

Съдебният контрол, осъществяван от първоинстанционния съд по реда на чл. 243, ал. 5 НПК, е за обоснованост и законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Постановлението ще е обосновано, когато е проведено обективно, всестранно и пълно разследване, а прокурорът правилно е интерпретирал съдържанието на събраните доказателства и доказателствени средства и коректно е посочил установените в хода на разследването факти. Постановлението за прекратяване ще е законосъобразно, когато правните изводи на прокурора са съответни на установената и изложена в обстоятелствената му част фактическа обстановка и е правилно определено законовото основание за прекратяване на производството.

На първо място, така приетата за установена в акта на първоинстанционния съд фактическа обстановка, кореспондира със събраните до настоящия момент доказателства. В постановения съдебен акт, предмет на настоящото производство, първоинстанционният съд в пълнота е посочил всички правно значими факти, поради което настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо да възпроизвежда отново същите фактически положения. Първоинстанционният съд подробно е анализирал събраната доказателствена съвкупност, като основен предмет на извършената от него дейност по проверка на законосъобразността на постановлението за прекратяване. Настоящият съдебен състав споделя и изводите на съда, че в постановлението за прекратяване на производството, прокурорът неправилно се е позовал на свидетелските показания на Г. Н., тъй като същите съставляват негоден доказателствен източник. Този извод се основава на приетата комплексна СППЕ, според която у Г. Н. не е била налице психична годност правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания по тях, вкл. и към 2021 г., когато същата е била разпитвана по процесното дело.

Противно на възраженията, направени от жалбоподателя, в случая не е 3 налице доказателствен дефицит по делото. ВТРП е извършила всички необходими и възможни действия по разследваното, извършен е анализ на наличния доказателствен материал, като са разпитани множество свидетели, извършени са претърсвания и изземвания, назначена е СППЕ, комплексна СППЕ, СТЕ и са приобщени веществени доказателства по делото. Както е приел и РС – В. Търново, този извод не се променя от липсата на приобщени характеристични данни на обвиняемия, обременено съдебно минало и доказателства, свързани с интимните му отношения с други жени. В тази връзка, следва да се посочи, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не е необосновано, когато не са събрани всички възможни, допустими и относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени средства, стига събраната доказателствена съвкупност да е в такъв обем, че обективната истина да е разкрита и да могат да бъдат направени верни фактически и правни изводи, какъвто е и настоящият случай.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че макар фактическата обстановка да е била изяснена правилно и да не е налице доказателствен дефицит, то от събраните доказателства се налага извод за несъставомерност на деянието, за което е повдигнато обвинение на Г. А., поради което и се явява неправилно основанието за прекратяване на производството, посочено в постановлението от 19.03.2024 г. на РП – В. Търново. Следователно процесното постановление за прекратяване на наказателното производство се явява незаконосъобразно, тъй като неправилно е определено правното основание за прекратяване на делото. Съображенията за това са следните:

В случая досъдебното производство е водено срещу обв. Г.М. А. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК. За да е налице измама, необходимо е адресатът на заблуждаването да бъде насочен към осъществяване на правно значимо поведение.

Изпълнителното деяние на измамата по чл. 209, ал. 1 НК се състои в действия, чрез които деецът въвежда или поддържа /вкл. чрез бездействие/ заблуждение у дадено лице, за да го мотивира да извърши имуществено разпореждане.

Заблуждението съставлява грешна, неправилна представа относно релевантните обстоятелства, свързани с разпореждането. Поради това, измамата е възможна само по отношение на физическо лице, защото то притежава съзнание и може да формира правно валидна воля.

В тази връзка, принципно е възможно лице, страдащо от психично заболяване да е адресат на измамливи действие, доколкото в закона не са въведени подобни ограничения, а е използван израз „у някого“. Въпреки това, необходима е конкретна преценка относно това дали даденото лице може да бъде въведено в заблуждение и/или у него да бъде поддържано заблуждение, която зависи от неговото психично състояние към момента на деянието. В случай, че лицето не е било в състояние да разбира фактите от обективната действителност, да прави логически връзки, да има информирано и разумно изразяване на воля, то такова лице не може да бъде въведено в заблуждение, респ. да бъде поддържано у него такова заблуждение. Неспособността на едно 4 лице да се ориентира в случващото се, да изгражда в съзнанието си логически връзки между отделните елементи на обективната действителност и да осмисля последиците от своето поведение, го прави непригодно да бъде обект на измамливи действия. В подобна хипотеза е невъзможно да бъде реализиран състав на измама по чл. 209, ал. 1 НК и извършените действия се явяват несъставомерни по посочената правна квалификация.

В настоящия случай безспорно от събраните доказателства се установява, че към инкриминираната деятелност пострадалата не е била в състояние да разбира свойството и значението на фактите от обективната действителност, както и да ръководи постъпките си. В заключението по приетата комплексна СППЕ е прието, че Г. Н. страда от биполярно афективно разстройство с дългогодишна давност, без да има данни за нарушение в умственото развитие. В заключението се посочва, че пострадалата Н. се е намирала в състояние на обострено психично разстройство /рецидив/ както преди, така и по време на процесния период /м. юни – м. септември 2020 г./. В тази връзка, вещите лица посочват, че въз основа свидетелски показания и с оглед особеностите на заболяването на пострадалата, може да се направи извод, че тя е влязла в манийна фаза на заболяването още преди първите проявени признаци /началото на м. август според показанията на св. Д. Й. – л.