Решение № 690 от 23.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. Пловдив, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Г.еоргиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20235300500840 по описа за 2023 година Производство по чл.258, ал.1 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А. Я. Д. от с.К., обл.Пловдив чрез особения й представител адв.Й. П., с посочен адрес за призоваване: гр.П., ул.“***, ет.** против Решение № 604/ 13.02.2023г. по гр.д.№ 4156/ 2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІ бр.с., в частта в която се разрешава на малолетните деца М. А. Г., ЕГН ********** и Й.ка А. Г., ЕГН ********** чрез техния баща и законен представител А. Й. Г., тримата от гр. П., обл. Пловдив да пътуват с баща си зад граница, като напускат Република България и пътуват до Република Германия и до страните, с които Република България има сключени договори за правна помощ, които са членки на Европейския съюз или са членки на Хагската конвенция от 1980г., за гражданско правните аспекти на международното отвличане на деца, за времето от пет календарни години, за което време не е предвидено майката да упражнява определения й от съда режим на лични контакти с децата, без да е необходимо за целта съгласието на майката А. Я. Д., ЕГН **********, като на ищеца са присъдени 1 направените по делото разноски. Решението се обжалва като неправилно с главния довод, че на практика с първоинстанционното решение е допусната промяна в местожителството на малолетните деца без надлежно сезиране на съда с иск по чл.127, ал.2 СК, което е в противоречие с Тълкувателно решение №1 / 03.07.2017г. по тълк.дело №1/ 2016г. на ОСГК на ВКС, с което се приема при разглеждане на въпросите, свързани с пътуване на деца в чужбина да не се допуска това да води до промяна в местоживеенето на децата, ако това не е съпроводено с искане за промяна на тяхното местоживеенето. Изтъква се наличието на алтернативно искане от страна на ищеца за разрешаване децата да пътуват до Германия, където да посещават училище и алтернативно ако не могат да пътуват с цел обучение до Германия, да могат да пътуват в чужбина през ваканциите с цел екскурзии. Сочи се наличието на съществено процесуално нарушение поради отказ на съда да разпита децата съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 ЗЗДет., което задължение произтича и от чл.12 от Конвенцията за правата на детето, както и правото на свободно изразяване , залегнало в чл.24, пар.1 от ХОПЕС, което нарушение води до неправилност на решението. Сочи се порок на решението във връзка с неговата обосноваване поради необсъждане на представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като на практика с обжалваното решение е постановено децата да бъдат изведени от страната за период от пет години, без да се връщат в България, а определеният срок от пет години е обусловен от срока на валидност на паспортите, които ще бъдат издадени на децата; не е отчетен фактът, че децата не владеят немски език, както и как това ще се отрази на възможността им да получат пълноценно образование и се интегрират в германското общество. Като необоснованост във връзка с непълнота на доказателствата се сочи неизследване на въпроса за осигурените необходими битови условия, които да са съобразени с техните нужди и възраст за продължително пребиваване в Германия, доколкото представените договор за наем и събрани свидетелски показания сочат на наемано жилище –двустаен апартамент от 51 кв м, както и това, че представеният соц.доклад на ДСП не изяснява обстоятелствата; по отношение на искането за разрешаване пътуването в чужбина през ваканциите не е отчетен фактът за размера на годишния отпуск на бащата – 10 дни в съотношение с ваканциите на децата от около 3 месеца, както и с довод за неотчетено обстоятелството, че с даденото разрешение за пътуване 2 на децата същите могат да бъдат отведени на места, където има размирици.

Не е отчетена емоционалната връзка между децата и тяхната баба, както и с техните роднини по бащина линия. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на искането на ищеца като неоснователно.

Постъпил е писмен отговор от А. Й. Г., чрез адв.М. С.-И., в която оспорва жалбата като неоснователна, вкл. доказателственото искане с оглед неговата несвоевременност, както и наличието на изготвен СД по делото, както и неоспорени представените доказателства по делото за осигуряване на добри условия на живот на децата в Германия. Иска се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение.

Жалбата е подадена от надлежен процесуален представител на жалбоподателката, в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима следва разглеждането й по същество.

Производството по делото по чл.127а СК във вр. с чл.76, т.9 ЗБДС е инициирано от А. Й. Г., с постоянен адрес в гр.П., обл.Пловдив против А. Я.

Д. с посочен адрес в с. К., обл. Пловдив за постановяване от съда заместващо съгласие за издаване на задграничен паспорт на две малолетни деца – М. А.

Г., ЕГН:********** и Й. А. Г., ЕГН: **********, чийто родители са страните по делото по прекратен с влязло в сила на 27.08.2014г. със съдебно решение № 1681/ 2014г. по гр. д. № 7916/ 2013г. на ПРС – I бр. с.граждански брак. С посоченото решение родителските права върху двете малолетни деца са предоставени на бащата, ищец в производството, който е заявил с настоящата искова си молба, че във връзка с дезинтересиране от страна на майката от двете деца по прекратения им брак, последната е била поканена по Телепоща да упълномощи ищеца за извършване на действия по снабдяване на децата със задгранични паспорти, както и с Декларация-съгласие децата да пътуват за срок от пет години в чужбина в страни, по отношение на които България има сключени договори за правна помощ – членки на ЕС или такива на Хагската конвенция от 1980 г. , вкл. и в Република Германия, където бащата към настоящия момент пребивава и работи като строителен работник по трудов договор за неопределено време, с цел осигуряване на средства за тяхната издръжка. Такава е заявено, че децата не получават от ответницата.

Ответницата А. Я. Д. по реда на чл.47, ал.6 ГПК се представлява от назначения й особен представител адв. Й. П., който поддържа оспорване на 3 иска по съображения, че фактически се иска промяна в местоживеенето на децата, което не е в съответствие с Тълкувателно решение № 1/ 03.07.2017г по т. д. № 1/ 2016г. на ОСГК на ВКС.

Районният съд е уважил така предявените искове, вкл. като е постановил заместващо съгласие за издаване на необходимите документи за задгранично пътуване на децата в чужбина, в която част решението е влязло в законна сила, както и пътуването им в чужбина по поискания в исковата молба начин за срок от пет години, но за времето когато не е предвидено майката да упражнява определения й от съда режим на лични контакти с децата. В тази насока са отчетени ангажираните от ищеца доказателства за заявените в исковата молба обстоятелства относно пребиваването му към настоящия момент в Р Германия, гр. Б.с цел работа по трудов договор от 31.07.2021г. с получавано брутно трудово възнаграждение в размер на 1 920 евро на месец и обитаване на жилище под наем, съобразно представен по делото договор за наем. Решението е съобразено и с изготвения Социален доклад на ДСП “Стамболийски“, в който се установяват обстоятелства, че фактически към настоящия момент за децата се грижат родителите на ищеца, в дома на които се отглеждат двете малолетни деца. Към настоящия момент от родителите на ищеца фактически се осъществяват задълженията на родителите на децата по тяхното отглеждане и възпитание, като при задоволяване на техните потребности били подпомагани финансово от техния баща, ищец по делото.

Последният пребивавал в Р Германия с партньора си Е. Г. по сключен през 2022г граждански брак. Семейството на бабата и дядото на децата обитава добре поддържано и обзаведено жилище, представляващо къща в гр. П, на два етажа, по един за тях и семейството на ищеца, децата се обгрижват в стабилна среда, в която са израснали, с осигурен комфорт и сигурност, посещават училище в гр. П, М - в VI клас, а Й. – в V клас. Изследвано е от социалните работници по въпроса относно социалното сътрудничество желанието от страна на родителите на ищеца за полагане на грижи за децата, но и отчетено от последните, че децата трябва да се отглеждат от баща им, който следва да поеме своята отговорност по тяхното възпитание, израстване и развитие.

Изложените фактически обстоятелства са потвърдени и от разпитания по делото свидетел - св. С. А. А, без родство със страните, с преки впечатления поради близко съседство с ищеца в гр.П и знание относно фактическите отношения между страните, както и развитието им след прекратяване на 4 брака на родителите на децата. Депозират се от посочената свидетелка в допълнение и обстоятелства, свързани с поддържана пасивност от страна на майката на децата в интереса й спрямо тях, както и влошено здравословно състояние при дядото и безработност при бабата на децата към настоящия момент.

При така събраните доказателства следва да се приемат за доказани заявените обстоятелства по делото за липсата на активни действия от страна на родителя, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, като израз на проявен интерес към двете малолетни деца, родени от брака й с ищеца, вкл. за даване на съгласие за пътуване в чужбина на децата, поради което следва липсата на съгласие да бъде заместено от съда за извършване на такива действия от родителя, комуто са предоставени родителските права върху децата, в техен интерес, доколкото не се осуетява предоставената на другия родител възможност за реализиране на режим на лични контакти по съдебното решение. С постановено при действието на СК /отм./ съдебно решение, не е разрешаван въпрос относно местоживеенето на детето, което принципно следва да съвпада с това на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. Такъв спор не е повдиган и в настоящото производство. Като охранително производство се разрешава поставен за разрешаване въпрос и относно пътуване на децата в чужбина с родителя, комуто са предоставени родителските права. Решението поради това не се намира да се явява в противоречие с ТР № 1/ 03.07.2017г по т.д.№ 1/ 2016г. на ОСГК, вкл. във връзка с наведените доводи за изследване на жилищните условия, при които ищецът пребивава в наеман имот в Р Германия по повод на работен ангажимент. Всеки от родителите е ангажиран със задължения и предоставени права по осигуряване на възможно най-добри условия за развитие на децата си, вкл. чрез възможности за пътуване в страната и чужбина, каквато е целта на настоящото производство. Не са налице данни по делото ищецът да осъществява несъответни на характера на родителските отговорности фактически действия, което да обосновава извод за недобросъвестно реализиране на предоставената от Закона възможност за пътуване в чужбина на този родител, комуто са предоставени за упражняване родителските права, с двете малолетни деца от брака с ответницата.

По така изложените съображения постановеното в обжалваната му част 5 първоинстанционно решение ще се потвърди.

На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят направените от тази страна разноски за особен представител на ответницата в размер на 500 лева.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №604/ 13.02.2023г. постановено по гр. д. № 4156/2022г. по описа на Пловдивски районен съд – II бр. с. в обжалваната му част.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

Осъжда А. Я. Д., ЕГН: ********** да заплати на А. Й. Г., ЕГН: ********** сумата 500 лева / петстотин лева/- направени разноски за въззивната инстанция.

Осъжда А. Я. Д., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 25 лв / двадесет и пет лева/.