Решение № 456 от 22.05.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Стара Загора, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20235530100380 по описа за 2023 година

Делото е образувано по иск с правна квалификация чл.45 вр. чл.51 ЗЗД от „А.и Спед“ЕООД, с.Желю войвода, обл.Сливен, против А. М. К. за заплащане на сумата от 7874,78лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди – направени разходи за изваждане на товарен автомобил, отстраняване на повредите по влекача на тежкотоварен автомобил марка „Ивеко“ с рег.№ *******, собственост на ищцовото дружество. Ремаркето с рег.№ ****** било собственост на „Леополд Шефер“ООД гр.Нойкирхен, за които извършвал превоз на товари по спедиционен договор.

Сочат, че ответникът, изпълняващ длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“, на 20.10.2021г. в град Бад Берленбург, ФРГ, без да се съобрази с указанията на управителя на дружеството/дадено по телефона след негово позвъняване/ да изчака, навлязъл в горски път, който не бил предназначен за тежкотоварни автомобили, като камионът се килнал, пропаднал в банкета на лявата си страна и се подпрял на дърво. За изваждането му бил използван камион – триосов и багер за издърпването му, като се наложило част от товара да се пренатовари. На ремаракето били причинени много повреди, посочени във фактура, издадена от сервиз на фирмата „Леополд Шефер“ООД, за които те заплатили сумата от 4038,35евро /с левова равностойност от 7874,78лева/. Тази сума била възстановена изцяло от ищцовото дружество чрез удръжки от заработката на камионите му. По предложение на ответника до края на месец март 2022г. той трябвало да заплати сумата разсрочено, но не сторил това, а от април 2022г. телефонът му бил изключен и с него нямало връзка.

Претендират заплащане на сумата от 7874,78лева, представляваща обезщетение за причинените на ищцовото дружество имуществени вреди, ведно със законната лихва от 1 датата на увреждането – 20.10.2021г. до окончателното заплащане на сумата и направените по делото разноски. В срока по чл.131 ГПК ответникът представил писмен отговор, в който заявил че не оспорва обстоятелствата, че работил като „Шофьор на тежкотварен автомобил“ в ищцовото дружество, съгласно Трудов договор № *****г. Трудовото правоотношение било прекратено едностранно от работодателя на осн. чл.71, ал.1 от КТ, считано от 08.11.2021г. Не оспорват обстоятелството, че на 20.10.2021г. е настъпило ПТП с управлявания от ответника тежкотварен автомобил в град Бад Берлебург, Германия.

Оспорват твърденията в исковата молба за обстоятелствата около настъпване на произтеклото ПТП и нанесените щети. За маршрута, по който следвало да ес движи ответникът ползвал навигация за придвижване от т.А до т.Б. Инцидентът се случил при завой на пътя, който бил хлъзгав, ремаркето поднесло и се обърнало в банкета - вероятно защото товарът не бил правилно разпределен и обезопасен. На работодателя шофьорът звъннал едва след настъпилото ПТП. Твърди, че не е действал умишлено. Излага съображения за приложение на раздел втори, глава десета от КТ, а не по общия ред, поради причиняване на пътното произшествие от него по непредпазливост, като следвало да бъде ангажирана отговорността на работника по реда на чл.203, ал.1 вр. чл.210 КТ, като такова производство не било провеждано от работодателя преди прекратяване на трудовия договор с работника. Оспорва размера на настъпилите щети за работодателя – извършеният ремонт бил за сметка на собственика на ремаркето, като задължението да го застрахова било за собственик на същото, или за ползвателя, но не и за шофьора на камиона, извършващ превоза. В случай, че не било застраховано, то вредоносните последици от случайно събитие /каквото било поднасянето на камиона/ било за сметка на собственика на камиона и ремаркето. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

Претендира направените по делото разноски.

Ищецът излага твърдения в исковата молба, че ответника К. бил назначен във фирмата му с трудов договор № ***** г. на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил”. Същият извършвал превоз на стоки и товари в Р Германия по спедиционен договор с немска фирма „Леополд Шефер” ООД, със седалище гр. Нойнкирхен. Бил му предоставен тежкотоварен автомобил марка ’’ИВЕКО” с per. № *******, собственост на фирмата ми, като ремаркето било собственост на немската фирма, с p e r № ******. На 20.10.2021 г. около 16.00 ч. ответника се бил обадил на ищеца по телефона и му съобщил, че бил влязъл в някаква тясна улица в гр. Бад Берленбург и не могъл да маневрира, за да се върне обратно. Ищецът му бил казал му да изчака на място докато дойде друг негов колега, който бил наблизо, за да му съдейства. Ответникът обаче, бил решил и продължил по собствена инициатива, напред по пътя. След известно време му позвънил на мобилния телефон, буквално плачел и му обяснил, че камионът се бил килнал, пропаднал в банкета на лявата си страна и се бил подпрял на дърво. Оказало се било, че това бил горски път и не бил предназначен за тежкотоварни автомобили. Изпратил бил колега-шофьор, който бил наблизо да отиде на местопроизшествието. Оказало се било, че то било посетено от 2 полицейски екип и били съставени съответните протоколи и документи. За изваждането на камиона бил използван камион-триосов и багер, с които се бил издърпал камиона, като се било наложило част от товара на камиона да се пренатовари. В резултата на случилото се на ремаркето били причинени много повреди, подробно описани във фактура издадена от сервиз на немската фирма „Леополд Шефер” ООД за отстраняването на които, била заплатила общо 4038.35 евро /левова равностойност-7874.78 лева/. Тази сума след като била предявена на ищеца, той я бил възстановил изцяло, като му били направени удръжки от заработките на камионите. От противоправните действия на ответника К. той бил търпял имуществени вреди в размер на 7874.78 лева представляващи направени разходи за изваждането на товарният автомобил, отстраняване по повредите по влекача и привеждането му в изправност, подробно описани в издадената му подробна фактура. По предложение на ответника до края на м. март т.г. той трябвало да заплати разсрочено, стойността на причинените на фирмата на ищеца имуществени вреди, но не сторил това, а от м април т.г. телефонът му бил изключен и нямал връзка с него. За него се породил правен интерес от предявяването на настоящият иск за причинените му имуществени вреди в размер на 7874.78 /седем хиляди осемстотин седемдесет и четири и 78 ст./ лева. Моли съда да постанови решение по силата на което осъди ответника по делото А. М. К., ЕГН ********** с адрес: ****************, да му заплати сумата от 7874.78 /седем хиляди осемстотин седемдесет и четири и 78 ст./ лева. представляваща обезщетение за нанесените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането20.10.2021 г., до окончателно изплащане на задължението. Претендира и за направените по делото съдебни и деловодни разноски. При проявено разбиране от страна на ответника, бил склонен настоящото производство да приключи със спогодба.

В отговора си ответникът излага следните твърдения, възражения и искания, а именно: В действителност ответникът бил работил на длъжност „Шофьор на тежкотоварен автомобил“ в ищцовото дружество, съгласно Трудов договор №*****г. Не оспорва, че трудовото правоотношение било прекратено едностранно от работодателя на основание чл.71, ал.1 от КТ, считано от 08.11.2021г. Не оспорва обстоятелството, че на 20.10.2021г. било настъпило ПТП с управлявания от ответника тежкотоварен автомобил в град Бад Берлебург, Германия, оспорва обаче твърденията относно обстоятелствата, при които било настъпило ПТП-то и нанесените щети. На първо място, не отговаряло на истината, че ответникът бил звънял на работодателя си на процесната дата, за да му каже, че бил навлязъл с камиона в някаква тясна улица и не можел да излезе. За маршрутите, по които следвало да се движи, шофьорът бил ползвал навигация за придвижване от т.А до т.Б.

Инцидентът се бил случил при завой на пътя, който бил хлъзгав и ремаркето поднесло и се било обърнало в банкета. Вероятната причина, според ответника била, че товарът не бил правилно разпределен и обезопасен (за което не отговарял той). На работодателя шофьорът бил звъннал едва след настъпилото ПТП. Твърди, че в случая не била налице умисъл от страна на шофьора при настъпването на процесното ПТП. От твърденията в исковата молба и представените доказателства било видно, че работодателят търсил реализацията на пълна имуществена отговорност от ответника за обезвреда на настъпилите следствие на 3 процесното ПТП щети. За да се ангажирала пълната имуществена отговорност на служителя, било необходимо да се установят всички елементи от фактическия състав на деликта, а именно наличието на деяние, чийто автор бил ответника; деянието да било противоправно; да бил причинен вредоносен резултат и да била налице причинна връзка между деянието и вредата. Следвало обаче да се установят и специфичните елементи от фактическия състав на чл. 203, ал. 2 КТ, а именно деянието да било осъществено при или по повод на възложената работа и съответно деецът да бил действал виновно, но само при условията на умисъл, доколкото при небрежна форма на вина отговорността му може да бъде само ограничена (чл. 203, ал. 1 КТ) и съответно би могла да бъде реализирана само по реда на Раздел втори на Глава десета от КТ, а не по общия ред. Категорично заявява, че ответникът не бил причинил вредите на ищеца умишлено. Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.2 от НК, деянието било умишлено, когато деецът бил съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал бил неговите общественоопасни последици и бил искал или допускал настъпването на тези последици. Ал.З от същата разпоредба предвиждала, че деянието било непредпазливо, когато деецът не бил предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но бил длъжен и би могъл да ги предвиди, или когато бил предвиждал настъпването на тези последици, но бил мислил да ги предотврати. Несъобразяването на водача на МПС с пътната обстановка и предизвикването от това на ПТП сочили на непредпазливост. Съгласно чл.203 ал.2 от КТ, при умишлено причинена вреда на работодателя или на вреда, причинена от престъпление, отговорността на работника се определяла от гражданския закон. Основанието за възникване на тази отговорност било наличието на умисъл у работника при причиняването й, като в тази насока било Решение №*********** г. по Гр.Дело №137/2010 г. на ВКС, IV-то г.о., постановено по реда на чл.

290 ГПК. В настоящия случай, в т.ч. и от изложеното в самата искова молба от ищеца, не можело да се направи извод, че ответника бил действал умишлено, защото липсвали каквито и да е данни той да бил целял или допускал настъпването на вредоносния резултат. В настоящото производство, за да бъде реализирана пълна имуществена отговорност на ответника, ищцовото дружество следвало да докаже, че причинената му вреда била в следствие на виновни и то умишлени действия от страна на работника-ответник. В случай на причиняване на вреда на работодателя по непредпазливост, какъвто бил настоящия случай, отговорността на работника можела да бъде ангажирана единствено по реда на чл.203, ал.1 вр. чл.210 от КТ. Такова производство не било провеждано от работодателя преди прекратяване на трудовия договор с работника. От друга страна оспорва размера на настъпилите следствие на посоченото в исковата молба ПТП щети за работодателя. В протокола за ПТП, изготвен от полицейските власти в Германия било посочено, че „Видимо няма щети.“ Тъй като ремаркето било собственост не на работодателя, а на немско дружество, то ремонта най-вероятно, а и по твърдения на ищцовото дружество, найвероятно бил извършен от и за сметка на собственика. Също така по делото нямало представени доказателства относно това дали процесното ремарке било застраховано.