Решение № 373 от 24.11.2021, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Ямбол, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20212330102480 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Т. И. Т., чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес в гр. Я., ***, чрез адвокат И. Д.- ЯАК, против община Я. , с която се иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че вземането му установено с АУЗ № ***/15.01.2016 год. , въз основа на които е образувано ИД № ***/2021 год. на ДСИ при ЯРС срещу ищеца не съществува.

В исковата молба ищецът е получил покана за доброволно изпълнение за задължения по изпълнително дело № ***/2021 г. по описа на ДСИ при ЯРС, в общ размер на 1233, 01 лв. В поканата се сочило,че с акт № ***/15.01.2016 г. от община- Я. се задължавал да заплати олихвяема сума в размер на 583, 91 лв., лихва към 16.03.2021 г. в размер на 305, 92 лв. и неолихвяема сума и разноски в размер на 343, 18 лв.

Възразява се срещу претендираната сума, като счита, че същата е недължима и погасена по давност.

В исковата молба се твърди, че на 15.01.2016 г. община-Я., дирекция „Местни данъци и такси“ съставила на ответника акт за установяване на задължение № ***/15.01.2016 г., с който били установени задължения представляващи неплатен данък върху превозно средство, данък сгради и такса битови отпадъци за периода 2011-2013 г. включително, в размер на 386, 50 лв. и лихва върху неплатения данък в размер на 219, 54 лв.

На 16.02.2021 г. въз основа на издадения акт за установяване на задължения и по молба на община- Я. и с разпореждане на съдия изпълнител, срещу ответника било образувано изп. дело № ***/2021 г. по описа на ЯРС. Взискателя бил поискал съдебния изпълнител да извърши запор на банковата му сметка, справка за трудово възнаграждение, запор на два автомобила които притежавал длъжника и опис на движими вещи в апартамента му, находящ се в гр. Я., ***. Твърди се , че от съставянето на акта за установяване на задължение № ***/ 15.01.2016 г. до образуване 1 на изп. дело № ***/2021 г. били изминали повече от пет години, поради което правото на взискателя по претендираното вземане било погасено по давност. Данъка върху недвижимите имоти, таксата за битови отпадъци и данък МПС, представлявали публични общински вземания, съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.1 и т.3 ДОПК, по отношение на които намирали приложение разпоредбите на ДОПК. Съгласно чл.171, ал.1 ДОПК, публичните вземания се погасявали с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следващата година, през която е следвало да се плати публичното задължение. С издаването на акта за установяване на задължение- 15.01.2016 г., давността била прекъсната съгласно чл.172, ал.2 ДОПК, а съгласно ал.3 на посочената норма от този момент започвала да тече нова давност. От издаването на акта за установяване на задълженията-15.01.2016 г. до образуване на настоящото производство-16.02.2021 г., били изминали повече от пет години, поради което се счита, че правото било погасено по давност. Излагат се съображения, че защитата в изпълнителния процес било средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания на законност на изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност представлявали условия за допустимост на изпълнителното производство. Същите обхващали съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес, повдигал спор относно даденото гражданско право, поради която тя се реализирала по исков ред.

Моли за уважаване на иска, както и за присъждане на разноски пред настоящата инстанция..

В законоустановения срок е депозиран отговор, с който ответника посочва, че предявения иск бил процесуално допустим, но неоснователен. Излагат се съображения, че на 20.08.2015 г. от органа по приходите в отдел „Местни приходи“ в община- Я., била издадена покана за доброволно изпълнение до Т.Т.. В поканата били включени публични задължения, представляващи данък върху недвижими имоти, такса битови отпадъци, данък върху превозни средства- леки и без леки от 2009 г. до 2014 г., включително на стойност 1019, 46 лв. Поканата била изпратена до жалбоподателя на постоянния му адрес в гр. Я., чрез „Български пощи“ ЕАД с обратна разписка, като същата била върната на 14.09.2015 г. Обратната разписка била оформена като „пратката непотърсена от получателя“, като не били предприети следващи действия по връчването на посочената покана. На 15.01.2016 г., от органа по приходите в отдел „местни приходи“ в община- Я. бил издаден акт за установяване на задължения по декларация № *** от с.дата, срещу Т.Т.. В акта били включени публични задължения за периода от 2011 г. до 2014 г. включително, на стойност 729, 22 лв., към датата на издаването му. В чл.4, ал.1 ЗМДТ гласял, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършвало от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3 ЗМДТ в производството по установяване на местни данъци, служителите имали права и задължения на орган по приходите. Служителите на община- Я., които упражнявали функциите на орган по приходите, били определени със заповед на кмета на общината.

В настоящия случай ***/ 15.01.2016 г. бил издаден от компетентен орган-старши инспектор от Дирекция „Финанси, местни данъци и такси“ при община-Я., като посочения по-горе АУЗД от 15.01.2016 г. бил издаден от компетентен орган, определен 2 за орган по приходите със Заповед ***/14.09.2012 г. Актът за установяване на задължение по декларация бил издаден и в предписаната от закона писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за издаването си-органът по приходите при установяване размера на дължимия данък се бил позовал на подадените от задълженото лице Т. И. Т. декларации, а именно за облагане на данък върху недвижими имоти и такса смет за недвижим имот в гр. Я., деклариран с декларация по чл.14 ЗМДТ от 29.05.1988 г.; за облагане на данък върху превозни средства- без леки, за товарен автомобил, деклариран с декларация по чл.54 ЗМДТ от 27.09.2005 г.; за облагане с данък върху превозни средства- леки за лек автомобил, деклариран с декларация по чл.54 ЗМДТ от 08.09.2008 г.; за облагане с данък върху превозни средства- без леки за товарен автомобил, деклариран с декларация по чл.54 ЗМДТ от 01.01.2000 г. и за лек автомобил, деклариран с декларация по чл.54 ЗМДТ от 22.08.2011 г.

Като правни основания за издаването на акта били посочени разпоредбите на чл.197, ал.1 и ал.3 ДОПК, вр. с чл.4, ал.1,2,3 и чл.96 ЗМДТ, като с акта за установяване на задължения по декларации № ***, съставен на 15.01.2016 г., органа по приходите бил установил изискуеми задължения, като със същия не били установени погасени по давност задължения. Били направени опити за връчването на акта на жалбоподателя, чрез „Български пощи“ с обратна разписка, като пратката била върната на подателя на 18.02.2016 г. и обратната разписка била оформена „пратката била непотърсена от получателя“. Бил направен нов опит за връчване на посочения по-горе акт за установяване на задължение по декларации, чрез „Български пощи“, като пратката отново била върната на подателя на 17.12.2018 г., като непотърсена от получателя. На 24.03.2020 г. и на 01.04.2020 г. служители на Дирекция „Сигурност, превенция и опазване на обществения ред“ при община- Я. посетили постоянния адрес на жалбоподателя в гр. Я. и направили безуспешен опит за връчването на акта, като за извършените дейности длъжностните лица изготвили протоколи, в който било отбелязано, че Т. живее в с.Р., общ. Т. След направените опити за връчване на акта и по преценка от органа по приходите в община-Я., било издадено съобщение по чл.32 ДОПК от 13.01.2021 г. до Т.Т., което било изпратено да настоящия му адрес. В него било записано, че в срок до 27.01.2021 г. било необходимо Т. да се яви в сградата на община-Я. за връчване акта от 15.01.2016 г., което било изпратено по „Български пощи“ с обратна разписка, като същия получил съобщението на 18.01.2021 г., но не бил посетил общината за получаване на посочените документи. След изтичането на сроковете предвидени в закона АУЗД от 15.01.2016 г. бил влязъл в сила на 27.01.2021 г. На 03.02.2021 г. в община-Я. постъпило заявление от Т., в което желаел да бъдат погасени по давност задълженията му за товарен автомобил с рег. номер *** и за товарно ремарке с рег. номер ***. На същия бил изготвен отговор на 26.02.2021 г., в който се акцентрирало, че давността за задлъжения описани в заявлението била прекъсната и било образувано изп. дело по описа в РС- Я.. С оглед на това, че за периода от 18.01.2021 г. до 27.01.2020 г. не били предприети действия от жалбоподателя за получаване на АУЗД от 15.01.2016 г., била изготвена молба от 09.02.2021 г. до служба съдебно изпълнение при ЯРС за образуване на изп. дело, като въз основа на посочената молба било образувано изп. дело № ***/2021 г. по описа на ДСИ при ЯРС, като в молбата били посочени и изпълнителните способи, а именно, налагане на запор върху паричните средства до размера на вземането по изпълнителното производство, находящи се в банковите сметки на Т.; налагане на запор върху МПС с рег. номера *** и ***; опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника на адрес в гр. Я., *** и изискване на справка за сключен трудов договор 3 от Т.. В резултат на горепосочените изпълнителни способи до момента на отговора на исковата молба бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в една банка и двете МПС. По изпълнителното дело била депозирана молба за разсрочено плащане от 29.03.2021 г. от жалбоподателя, като за месеците април и май била заплатена сума на стойност 443, 82 лв., като остатъка се отнасял за периода от 2012 г. до 2014 г. включително и бил на стойност от 489, 45 лв., от които 280, 47 лв.-главница и лихва в размер на 208, 97 лв. към 15.09.2021 г. Твърди се, че с издаването на покана за доброволно изпълнение с изх. № *** от 20.08.2015 г., от органа по приходите в дирекция „Финанси,местни данъци и такси“ в община-Я., на основание чл.172, ал.1 ДОПК било започнато производство по установяване на публични задължения на Т.Т..

Следователно на основание чл.172, ал.1, т.1 ДОПК била прекъсната давността до издаването на АУЗД от 15.01.2016 г., като съгласно разпоредбата на чл.172, ал.2 ДОПК давността се прекъсвала и с издаването на самия акт за установяване на публично вземане. В тази връзка, следвало да се акцентира, че претендираната давност за данък върху недвижими имоти, такса битови отпадъци, данък върху превозни средства-леки и данък върху превозни средства- без леки за периода от 2011 до 2014 г., установени с АУЗД от 15.01.2016 г. , не следвало да бъде уважавана. От изложените по-горе факти задълженията за 2011 г. и частично за 2012 г. били заплатени от Т.. Освен тези факти следвало да се вземе предвид, че по изп. дело 187 в СИС при ЯРС била депозирана молба за разсрочено плащане от 29.03.2021 г. от жалбоподателя. Не била настъпила и абсолютната давност по чл.171, ал.2 ДОПК, като изтеклата давност не водила до погасяване на самото вземане, а на правната възможност да бъде събрано принудително, т.е. чрез съдебна защита и санкция. Вземането продължавало да съществува, като естествено и длъжникът продължавал да дължи, но възможността да бъде изпълнено била ограничена до доброволно изпълнение и плащане.

Иска се отхвърляне на иска като неоснователен.

В с.з. исковата молба се поддържа пълномощника адвокат на ищеца, сочи доказателства и моли за уважаването на иска, така както е предявен.

В с.з. ответника се представлява от процесуален представител, ст.юрисконсулт, чрез който поддържа отговора на исковата молба, сочи доказателства и моли за отхвърлянето на иска, като неоснователен.