Решение № 420 от 03.07.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Враца, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова в присъствието на прокурора Ц. Й. Р. като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20241400500331 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Районен съд-Козлодуй, представляван от административния ръководител-председател Галя Петрешкова-Ставарова, срещу Решение №44/07.03.2024г. , постановено от Районен съд-Оряхово по гр.д.№683/2023г., с което съдът е осъден на основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ да заплати на Д. Т. Д., ЕГН ********** сумата 950лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство за безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени от нарушаване на правото му да разглеждане в разумен срок на гр.д.

№898/2022г. по описа на Районен съд-Козлодуй, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2023г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 950лв. до пълния претендиран размер от 5 001лв. като неоснователен, осъдил е Районен съд-Козлодуй да заплати на ищеца сумата 15лв. за заплатена от него държавна такса, както и на адв. Г. Г. сумата 400лв., представляваща 1 адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.

С молба вх.№4250/30.05.2024г. административният ръководител на РСКозлодуй с цел прецизиране на петутима на въззивната жалба уточнява, че обжалва посоченото първоинстанционно решение само в осъдителната му част.

В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. Сочи се, че фактите по делото са безспорни относно това, че делото е образувано на 21.07.2022г., докладчик по него е съдия Жаклин Д.а-Алексиева, на 20.10.2023г. е проведено първото открито съдебно заседание и делото е обявено за решаване, като решението е постановено на 20.11.2023г. Сочи се също, че за периода до насрочване на делото с определение от 11.09.2023г. съдията – докладчик е отсъствал, тъй като е ползвал отпуск поради временна неработоспособност общо 76 дни, за което са представени болнични листове, и по тази причина общата продължителност на делото е била около една година и два месеца. С оглед на изложеното въззивникът счита за неправилен извода на районния съд, че е налице неоснователно бездействие на съдията-докладчик и че са липсвали пречки за предприемане на действия по движение и насрочване на делото.

Посоченият срок според поддържаното в жалбата не е неразумен, тъй като делото се отличава с фактическа и правна сложност, по него са предявени три обективно съединени иска, привлечено е трето лице-помагач, предявен е и е приет за разглеждане обратен иск и пр.

В жалбата се обръща внимание и на това, че освен посоченото дело, на съдията-докладчик са разпределени още 58 броя дела с идентичен предмет, както и други граждански и наказателни дела, като до 14.02.2023г. докладчикът е изпълнявал и функциите на административен ръководител на РС-Козлодуй. От това според въззивника следва, че не е налице неоснователно бездействие на съдията-докладчик и че са били налице пречки за предприемане на действия по движение и насрочване на делото.

Нататък в жалбата се излагат вижданията на въззивника за съдържанието на понятието "разумен срок" и се изразява несъгласие с извода на решаващия първоинстанционен съд, че Районен съд-Козлодуй не е с висока натовареност, като в тази връзка се сочат конкретни данни от 2 сравнителния отчет за движението на делата в съдилищата за 2021, 2022 и 2023 година, публикуван на страницата на ВСС.

Въззивникът намира за неправилен извода на районния съд за наличие на причинна връзка между твърдените от ищеца неимуществени вреди и забавянето на делото, както и този за претърпени вреди изобщо, като в тази връзка се излагат подробни съображения.

Заявява се искане за отмяна на обжалваното решение в осъдителните части и за постановяване на друго по същество, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Алтернативно се иска размерът на обезщетението да бъде намален. Претендират се разноски, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

Доказателствени искания не се заявяват.

Чрез пълномощника си адв. Г. Г. от САК въззиваемият е подал отговор, с който оспорва въззиввата жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като претендира да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 400лв.

В отговора се изразява несъгласие с всички доводи на въззивника, наведени във въззивната жалба, като се подчертава, че предмет на спора е обективната вина на Районен съд-Козлодуй, който не е направил необходимото, за да може производството да приключи в разумен срок, а не вината на съдията, разгледал делото.

В отговора се цитира практика на ЕСПЧ. Сочи се, че всички общо 59 броя дела, разпределени на същия докладчик, са напълно идентични и се настоява, че Районен съд-Козлодуй е следвало да предприеме конкретни действия за приключването им в разумен срок.

В отговора не се заявяват доказателствени искания пред настоящата инстанция.

Участващият в производството на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ представител на Окръжна прокуратура-Враца изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че делото е разгледано и решено в разумен срок. Алтернативно дава заключение, че при уважаване на въззивната жалба размерът на обезщетението за имуществени вреди следва да бъде намален.

3

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

След извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано въз основа на искова молба на Д. Т. Д. , подадена чрез пълномощника му адв. Г. Г. , с която е предявен осъдителен иск против Районен съд–Козлодуй за заплащане на сумата 1 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от нарушаване на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 898/2022 г. по описа на РС Козлодуй, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението.

В хода на съдебното производство и по искане на ищеца районният съд на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснал изменение на цената на предявения иск чрез увеличаване на същата от 1 000,00 лв. на 5 001,00 лв.

В исковата молба се посочва, че на 21.07.2022 г. е образувано гр.д. № 898/2022 г. по описа на РС-Козлодуй, което е разпределено на съдия Жаклин Георгиева Д.а – Алексиева. Сочи се също, че с определение от 11.09.2023 г. съдията-докладчик е насрочил дата за първото заседание на 20.10.2023 г. , като за периода от образуване на делото до насрочване на първото заседание са изминали повече от 1 година и 2 месеца, а до провеждане на заседанието – повече от 1 година и 3 месеца. Според изложеното в исковата молба, заседанието е проведено на посочената дата.

Ищецът счита, че съгласно практиката на ЕСПЧ съществуват няколко критерия за определяне на нарушаването на разумния срок за решаване на делата.

Първият критерий е фактическата и правна сложност на делото, във връзка с който ищецът навежда доводи, че на посочения съдия-докладчик по едно и също време са били разпределени общо 59 идентични по своя характер 4 дела, като на останалите три състава в РС -Козлодуй по същото време са били разпределени дела от същия вид и предмет, както следва: н а І І състав – 58 дела, приключили с решения до 10.04.2023 г.; н а І V състав – 54 дела, приключили с решения до 28.04.2023 г.; на ІІІ състав – 59 дела, приключили с решения до 10.04.2023 г., с изключение на 8 дела, приключили с решения до 25.09.2023 г., поради отлагане по обективни причини. Въз основа на тези данни се прави извод, че разпределението на делата е било равномерно за всички съдии, а фактическата и правна сложност на делата е била от такъв характер, че е позволила разглеждането и приключването от другите състави на 171 дела преди края на м.април 2023 г., т.е. не са налице пречки от обективен характер, които да обусловят това значително разминаване в сроковете за разглеждане и произнасяне по делото на ищеца. Според изложеното в исковата молба, прави впечатление рязкото разминаване не само в липсата на произнасяне от съдия Д.а-Алексиева с краен съдебен акт до момента на предявяване на иска, но и насрочването на дела повече от половин година след насрочването на останалите дела от другите три състава.

Вторият критерий е поведението на страните по делото, като се твърди, че ищецът не е дал никакъв повод за забавянето на съдебното производство, не е станал пречка за провеждане на заседанието, за отлагане на делото и е изпълнил всички указания на съда.

Във връзка с третия критерий - поведението на властническия орган (решаващия съд) в исковата молба се посочва, че съдът има отговорността да организира своевременното разглеждане на делото. Твърди се, че за периода от м.01.2023 г. до насрочването на делото липсва каквато и да е активност от съда, което, съчетано с общата продължителност на процеса, налага извод за бездействие, продължило отвъд разумния срок за разглеждане на делото, а за периода след приключване на последното заседание единствено съдът носи отговорност за постановяване на решението в срок. В тази насока се сочи практика на ЕСПЧ.

Във връзка с четвъртия критерий – важност и характер на делото се сочи, че решението по делото касае конституционното право на достойно заплащане на положен труд, което се признава от практиката на ЕСПЧ и на българските съдилища за особено важен интерес.

В исковата молба се твърди, че за дълъг период от време ищецът е 5 изпитвал чувство на безпомощност, неувереност, недоверие в правораздавателните органи на държавата и в самата държава, проблеми в нормалното приемане на житейските препятствия, тъй като според него това необосновано забавяне може да се повтори при всеки следващ правен спор с негово участие.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Районен съдКозлодуй, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер.

Не се оспорват изложените в исковата молба обстоятелства, свързани с образувано и движението на посоченото дело на КРС, като се пояснява, че на 20.11.2023 г. е постановено решението по него.

Според ответника съдията не е допуснал забавяне по своя вина и без основателни причини. В подкрепа на това становище сочи, че в периода от образуване на делото до насрочването му съдът е извършвал подготовка за разглеждането му в закрити заседания, като е постановил да бъде извършена размяна по реда на чл.131 ГПК, оставил е без движение предявения обратен иск и след отстраняването на нередовности в същия е постановил да бъде извършена размяна и на исковата молба по този иск по реда на чл.131 ГПК.

Изтъква, че този период е включвал две съдебни ваканции, в които делото не се разглежда, предвид предмета му, както и че в рамките на същия период съдията-докладчик е бил в отпуск поради временна неработоспособност общо 7 6 дни, през които не е могъл да насрочи и разгледа делото по обективни причини. Също така посочва, че в срока за решаване на делото съдиятадокладчик е ползвал общо 9 дни отпуск поради временна неработоспособност. Сочи също, че в периода на разглеждане и решаване на делото на съдията-докладчик са били разпределелени общо 403 броя наказателни и граждански дела. Изразява се несъгласие с твърденията на ищеца, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като се твърди, че делото има за предмет три обективно съединени иска, конституирани са три страни, вкл. трето лице-помагач и ответник по обратен иск, както и че е събран изключителен обем доказателствен материал.