Решение № 1385 от 23.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1385 гр. Варна, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20233100502040 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба на М. Ф. М. от гр. Шумен, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2667/17.07.2023 год., постановено по гр. дело № 20233110106982 по описа на РС-Варна за 2023 год., с което:

1) М. Ф. М. ЕГН ********** от гр. Шумен е задължен, на основание ч л . 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. Н. Р. ЕГН **********, с адрес гр.Варна, ул. “А.С.“ ***;

2) на М. Ф. М. ЕГН ********** от гр. Шумен е забранено, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, да приближава пострадали я Н. Н. Р.

ЕГН ********** , с адрес гр. Варна, ул. “А.С.“ ***, както и жилището му в гр. Варна, ул. „А.С." ***, местоработата му – търговските му обекти и производствения му цех, на разстояние по-малко от 150 м.;

3) на М. Ф. М. ЕГН ********** от гр. Шумен е наложена глоба, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, в размер на 200 лева (двеста лева) и в негова тежест е възложена и дължимата държавна такса за производството.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилен анализ и преценка на доказателствата, в резултат на което е и необосновано.

1

Не са обсъдени подробно и обстойно събраните писмени доказателства, неправилно и в нарушение на процесуалните правила са кредитирани показанията на ангажирания от молителя свидетел, а не са кредитирани показанията на ангажираната от ответника по молбата и настоящ жалбоподател свидетелка, без да е съобразено, че показанията на последната изцяло кореспондират с писмените доказателства по делото, както и с веществените доказателства – записите от камерите пред жилището на жалбоподателя относно времето на прибиране в дома му, както и относно дрехите, които е носил в този ден и час. Твърди се, че внимателният анализ на събраните по делото доказателства обосновава извод, че спрямо молителя не е бил извършен твърдяният в молбата му акт на домашно насилие от ответника по молбата.

Въз основа на изложеното въззивникът счита, че решението е неправилно, като се настоява за отмяната му и за постановяване на друго, с което молбата на молителя да се отхвърли изцяло, както и да му се присъдят разноските за двете инстанции.

В писмени възражения, подадени в срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, насрещната страна Н. Н. Р. от гр. Варна, чрез процесуални представители, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а първоинстанционното решение – правилно и настоява да бъде потвърдено. Излага подробни съображения и доводи, които обобщено се свеждат до неоснователност на наведените в жалбата оплаквания.

В съдебно заседанине жалбоподателят не се явява, не се представлява и не изразява становище.

В съдебно заседание молителят и ответник по жалбата Н. Н. Р., чрез процесуални представители, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено.

Съдът съобрази следното:

В молбата си до РС – Варна с вх. № 40778/31.05.2023 год. молителят Н.

Н. Р. е навел следните твърдения:

Ответникът М. Ф. М. е баща на съпругата му М. М. Р.. От брака си молителят и съпругата му имат родено едно дете. От месец май 2022 год. са във фактическа раздяла и оттогава молителят е препятстван от съпругата си и нейните родители да вижда детето; заплашван е многократно от страна на съпругата си и родителите й, поради това, че желае той да отглежда детето.

Твърди, че на 02.05.2023 год., около 16, 00 часа, заедно с баща си отишъл до ДСП Шумен, отдел „Закрила на детето“ за да провери движението на подадена от него през януари същата година до дирекцията молба за съдействие да не се препятстват от страна на съпругата му и и родителите й срещите със сина му. Баща му останал да го чака пред сградата. След 10 минутна среща в отдел “Закрила на детето“ при ДСП Шумен, молителят излязъл и заедно с баща си тръгнали към колата, която била паркирана на ул.

„Д.В.“ между сградите на Районен съд – Шумен и РУ МВР Шумен. В този момент забелязали ответника М., облечен с черни дрехи и черна шапка на главата, който се насочил право към тях. Когато ги доближил на около 10 2 метра, ответникът М. извадил джобно ножче от джоба си, при което молителят и баща му спрели, шокирани от случващото се. Като ги видял, че са спрели, ответникът казал на молителя: „Още веднъж, ако се опиташ да дойдеш и да вземеш сина си от яслата или друго място, ще те намушкам и повече няма да успееш да го видиш никога повече“, след което прибрал джобното ножче в джоба си и тръгнал обратно в посоката, от която бил дошъл. Молителят и баща му постояли няколко минути, след което продължили към автомобила си и напуснали града. След този случай молителят го обземал панически страх, че ответникът може да го нападне, страхувал се за живота си, за живота на близките си и на сина си.

Въз основа на изложеното молителят счита, че на посочената по – горе дата – 02.05.2023 год. – спрямо него е извършен акт на домашно насилие от ответника М. М. и настоява срещу него да бъдат наложени мерки за защита от домашно насилие.

В съдебно заседание, лично и чрез процесуални представители, молителят поддържа молбата си и настоява да бъде уважена.

В писмено становище, поддържано в съдебно заседание лично и чрез процесуален представител, ответникът М. Ф. М. оспорва твърденията, наведени от молителя в молбата му за защита от домашно насилие, като излага, че нищо от твърдяното не е вярно. Навежда, че на 02.05.2023 год. около 15:30 часа́ е придружил дъщеря си М. М. Р. до РУ МВР – Шумен за да подаде тя жалба против съпруга си Н. Р.. Останали в сградата на РУ МВР Шумен приблизително около 15 мин., след което хванали такси от стоянката за таксита, намираща се „на гърба“ на Съдебната палата в гр. Шумен и към 16, 00 часа се прибрали се в дома си на ул. Ген. Д. № 56. Твърди, че разстоянието с автомобил от дома му до РУ МВР Шумен отнема около 10 минути, разстоянието от сградата на РУ МВР Шумен до стоянката на такситата е около 3-4 минути пеша, при което липсва физическа възможност, при положение, че в 16:00 часа́ той и дъщеря му са били у дома си, ответникът да извърши твърдяните от молителя действия. Навежда също, че не е бил облечен в черно, когато е придружил дъщеря си до РУ МВР Шумен, както и че е нямал ножче в себе си, тъй като при влизане в сградата на РУ МВР Шумен е бил претърсен за оръжие.

Настоява за отхвърляне на молбата и за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че страните са роднини по сватовство – ответникът М. М. е тъст на молителя Н. Р..

С жалба с вх. № УРИ-172900/5660 от 02.05.2023 год. по описа на ОД на МВР – Шумен, съпругата на молителя М. М. Р. се е жалвала от съпруга си с твърдения за осъществяван от него спрямо нея и роднините й психически тормоз във връзка с контактите му с детето Денис Н. Р.. Видно от извършеното в жалбата отбелязване, същата е приета в ОД на МВР – Шумен в 15, 46 часа.

3

От приобщените към делото видеозаписи, снети от камера/камери, монтирани във входа на блока, в който към 02.05.2023 год. са живели ответникът по молбата и дъщеря му, находящ се в гр. Шумен, ул. Ген. Д. 56, изгледани от първоинстанционния и въззивния съд съгласно чл. 204 ГПК, се установява, че на 02.05.2023 год. в 15: 26 часа́ две лица – мъж и жена, за които не се спори, че са ответникът и дъщеря му, преминават през коридора на входа; ответникът е гологлав, облечен в сив спортен екип, с тъмносиньо /черно/ яке тип „грейка“ /без ръкави/, с качулка; двамата излизат от входа на блока в 15:28 часа́. Установява се още, че в 16:02 часа́ на същата дата ответникът и дъщеря му, хванати под ръка, влизат във входа, ответникът е гологлав, облечен в сив спортен екип, с тъмносиньо /черно/ яке тип „грейка“ /без ръкави/, с качулка, двамата преминават по коридора към асансьорната площадка и в 16:03 часа́ заедно с трето лице от женски пол влизат в асансьора.

От съдържащата се на л. 42 от делото на РС-Варна извадка от електронното приложение „Google Maps“ е видно, че разстоянието от сградата на РУП Шумен до сградата на отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Шумен е 230 метра и времето за преодоляването му пеша е три минути.

Към молбата на Н. Н. Р. за защита от домашно насилие е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която молителят е декларирал, че на 02.05.2023 год., около 16:00 час а́, заедно с баща си отишъл до ДСП Шумен, отдел „Закрила на детето“ за да провери движението на подадена от него през месец януари същата година до дирекцията молба за съдействие да не се препятстват от страна на съпругата му и и родителите й срещите със сина му.

Баща му останал да го чака пред сградата. След 10 минутна среща в отдел “Закрила на детето“ при ДСП Шумен, молителят излязъл и заедно с баща си тръгнали към колата, която била паркирана на ул. „Д.В.“ между сградите на Районен съд – Шумен и РУ МВР Шумен. В този момент забелязали ответника М., облечен с черни дрехи и черна шапка на главата, който се насочил право към тях. Когато ги доближил на около 10 метра, ответникът М. извадил джобно ножче от джоба си, при което молителят и баща му, шокирани от случващото се, спрели. Като ги видял, че са спрели, ответникът казал на молителя: „Още веднъж, ако се опиташ да дойдеш и да вземеш сина си от яслата или друго място, ще те намушкам и повече няма да успееш да го видиш никога повече“, след което прибрал джобното ножче в джоба си и тръгнал обратно в посоката, от която бил дошъл. Молителят и баща му постояли няколко минути, след което продължили към автомобила си и напуснали града.

В показанията си свидетелят Н. Р. Н., баща на молителя, заявява, че на 02.05.2023 год. около 16:00 часа заедно със сина си отишли в гр. Шумен, в отдел „Закрила на детето“, за да провери сина му какво се случва с молбата му за съдействие да може да се вижда с детето си. Когато синът на свидетеля излязъл от сградата „…точно в 16 часа…“ и двамата се били отдалечили на около 10 метра от нея, ответникът ги пресрещнал с ножка в ръка, насочена към тях, доближил ги на 2-3 метра, свидетелят и сина му спрели стъписани, ответникът заплашил молителя, че никога няма да може да види сина си, след 4 което се махнал. Пояснява, че ответникът е бил сам, облечен с тъмни дрехи и шапка на главата.

В показанията си свидетелката М. М. Р., дърщеря на ответника и съпруга на молителя, заявява, че на 02.05.2023 год. възнамерявала да пусне жалба против съпруга си задето я тормозел. Помолила баща си да я придружи до РУП Шумен. Към 15:30 часа́ излезли от дома си, хванали такси, което ги спряло непосредствено пред РУП. В сградата на полицията им проверили документите за самоличност, проверили ги и за оръжие. Свидетелката депозирала жалбата си в деловодството, след което двамата с баща си напуснали сградата на РУП, отишли към пиацата за таксита, взели такси и към 16:00 часа́ се прибрали в дома си. През цялото време баща й е бил заедно с нея, тъй като скоро била излязла от болницата и била все още физически слаба. Заявява, че разстоянието от домашния й адрес до сградата на полицията е приблизително около 10-ина минути с автомобил, а от сградата на полицията до сградата на отдел „Закрила на детето“ е около 5 минути пеша, по стръмна улица, пресича се и площад.

При повторния разпит на свидетеля Н. Р. Н., извършен в същото съдебно заседание /чл. 171, ал. 2 ГПК/, след раазпита на свидетелката М. Р., същият заявява, че не може да посочи точно времето, в което ответникът ги пресрещнал и е заплашил молителя, не си е гледал часовника, затова е заявил, че е станало около 16 часа́.