Решение № 291 от 17.04.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Бургас, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20232120204473 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „.... срещу Наказателно постановление № 663279-F674695 от 02.11.2022 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2 ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лева за нарушение на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006 на МФ във връзка с във вр. Приложение № 1, Раздел IV- б. „д", вр. с чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал. 4, т. 2 от ЗДДС.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Оспорва се извършването на нарушението, като се твърди, че не е установено от обективна страна. Сочи се, че всички системи в обекта са пломбирани, като не е било установено въздействие върху пломбите извършено от жалбоподателя. Поддържа, че в обекта се използва ЕСФП, което е от одобрения тип от БИМ и което отговаря на изискванията на Приложение 1 към чл.8, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.

Поддържа, че не е било установено по безспорен начин на какво се дължат разликите в количеството на горивата, поради което не може да се изключи разликите да се дължат на нормални физични процеси (топло или студено време). В случай че се установи нарушение, претендира за приложение на чл. 28 ЗАНН поради маловажност на случая.

За дружеството- жалбоподател, редовно уведомени, не се явява представител. Не 1 изразяват становище. Не сочат доказателства. Не правят искане за присъждане на разноски.

АНО чрез процесуалния си представител - юрисконсулт .... оспорва жалбата като неоснователна и поддържа обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не сочи доказателства. Претендира заплащане на разноски в полза на АНО за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 01.09.2022 г. служители на НАП в това число и свидетелят Г. П. на длъжност старши инспектор, на ДАНС, на БИМ и на Агенция „Митници“ извършили проверка на обект - бензиностанция ДЕГА 33, находящ се в гр. Бургас, ул. „Копривщица“ , срещу блок 37, стопанисван от жалбоподателя. Проверката започнала със скрито наблюдение от контролните органи, като било установено, че за зареждания от клиенти в сървъра на НАП не са пристигнали данни. Последвало легитимиране на проверяващите и последвала проверката в обекта. В хода на проверката и извършен оглед на ФУ, включващо ЕСФП и СИ се установило, че в обекта между връзката на сондите на резервоарите и НИС, между НИС и централното регистриращо устройство(ЦРУ), и между електрониката на бензиноколонките и ЦРУ има свързани няколко устройства, свързани към мини компютър, свързан към монитор визуализиращ моментните наличности на гориво в резервоарите и извършваните зареждания на колонките. Операционната система на мини компютъра наподобявала UBUNTU - linux, а стартираният софтуер, който визуализирал наличностите в резервоарите и зарежданията на бензиноколонките бил с наименования според визуализацията в информационната лента „GSINS”. Също така се установило, че софтуерът визуализирал зарежданията на гориво и по какъв начин са приключени - „изтриване на бележка“'. Свидетеят П. лично констатирал, че допълнителното устройство представлявало мини компютър, към който имало свързан монитор, клавиатура и мишка, като на монитора се визуализирали реалните наличности в резервоара и извършените продажби, които били установени при скритото наблюдение, но не са били подадени към основания компютър, който има връзка със сървъра на НАП.

При извършено физическо замерване на наличностите гориво в резервоарите от представителя на Българския институт по метрология, чрез щрихова мярка за дължина „Nedo” за което бил съставен протокол, се установило разминаване на данните с отпечатания при започване на проверката отчет наличности №0726430/01.09.2022 г. както следва:

Резервоар 1 за съхранение на бензин А95Н, ниво по отчет от ФУ - 1619 мм, наличност по отчет от ФУ - 6867 л., физически измерено ниво 1851 мм, налично гориво изчислено по свидетелството за калибриране и калибровачните таблици за резервоара 7971,5 л., разлика между физически установеното и данните от ФУ, които се подават към сървъра на НАП 1104,5 л. в повече.

2

Резервоар 2 за съхранение на дизелово гориво, ниво по отчет от ФУ - 824 мм, наличност по отчет от ФУ - 5786 л., физически измерено ниво 2046 мм, налично гориво изчислено по свидетелството за калибриране и калибровачните таблици за резервоара 17775,6 л., разлика между физически установеното и данните от ФУ, които се подават към сървъра на НАП 11989,6 л. в повече.

При извършено визуализиране на тоталните броячи на електронните глави разходомерите на бензиноколонките от сервизния техник обслужващ бензиноколонките се установили разминавания с отпечатания отчет броячи с №0726429/01.06.2022 г. както следва:

БК1 П1 дизел, показания визуализирани на електронната глава 1085677,84, показания по отчет броячи 1058774,98;

БК2 П1 бензин, показания визуализирани на електронната глава 1858859,87, показания по отчет броячи 1819153,29;

БКЗ П1 LPG, показания визуализирани на електронната глава 221094,81, показания по отчет броячи 901362,21;

БК4 Г11 LPG, показания визуализирани на електронната глава 906097,38, показания по отчет броячи 214074,74;

БК5 П1 дизел, показания визуализирани на електронната глава 794741,99, показания по отчет броячи 778597,85;

БК6 П1 бензин, показания визуализирани на електронната глава 1586924,43, показания по отчет броячи 1550340,03;

БК7 П1 дизел, показания визуализирани на електронната глава 1144258, показания по отчет броячи 119771,51;

БК7 П1 дизел, показания визуализирани на електронната глава 1123642,36, показания по отчет броячи 1107952,34;

Предвид установените при проверката констатации, актосъставителят Г. П. съставил на 07.09.2022 г. АУАН, за това, че жалбоподателят използва в проверявания обект ЕСФП, неотговаряща на одобрения тип от БИМ, позволяваща работа в автономен режим, тъй като същата не отговаря на функционалните изисквания съгласно Приложение № 1 към чл. 8, ал.

1, т. 1 от Наредба - Н18/13.12.2006 г. на МФ, императивно изискуеми съгласно Раздел Шб, т.

1, б. „е”, предложение единадесето и т. 3, б. „б” и Раздел IV, б. „а”.

Впоследствие на 02.11.2022 г. било издадено обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.185, ал.2 ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лева за нарушение на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба Н- 18/13.12.2006 на МФ във връзка с във вр. Приложение № 1, Раздел IV- б. „д", вр. с чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118, ал. 4, т. 2 от ЗДДС..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, 3 поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетеля П. са обективни, последователни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира следното:

АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № ЗЦУ- 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - арг. от пар. 11 от ПЗР към Наредбата. Според чл.8, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с във вр.

Приложение № 1, Раздел IV- б. „д", вр. с чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13,12.2006 г. на МФ, електронните системи с фискална памет за отчитане на оборотите от продажби/зареждания за собствени нужди на течни горива трябва да осигуряват: автоматично подаване на достоверна информация към централно регистриращо устройство с ФП от измервателни средства за разход на течни горива за реализирания оборот от продажби на течните горива и от нивомерната измервателна система.

Не е спорно по делото, че жалбоподателят извършва продажби на течни горива, (дизелово гориво, бензин А95Н и втечнен нефтен газ), като има въведено в експлоатация фискално устройство(ФУ), представляващо електронна система с фискална памет (ЕСФП) модел ОЙЛ СИС 2.0 Д-KL, с индивидуален номер OS005221 и номер на фискалната памет 58005221 и средства за измерване - нивомерна измервателна система(НИС). От събраните писмени доказателства и от показанията на свидетеля Г. П. безспорно се установява, че при извършена проверка на място в процесния обект, се констатирало допълнително техническо устройтсво, включено към електронната система с фискална памет (ЕСФП). Проверяващите органи в това число и свидетелят П. установили, че върху това допълнително устройство се визуализирали действителните зареждания и продажби на гориво, които проверяващите наблюдавали, като констатирали, че не всички продажби са били изпратени към основаното ЕСФП, свързсано със сървъра на НАП. Различията в реалните наличности в резервоарите и подадените количества към НАП били установени и чрез физическо измерване от служител на БИМ.

4

Свидетелят П. посочва в показанията си, че ЕСФП на процесния обект не е изпълнявало всички функции съгласно Наредба Н-18, като една от основаните функции - не се подавали всички продажби към НАП. Също така свидетелят сочи, че не са били издавани касови бележки за всички продажби, тъй като се извършвали зареждания. Свидетелят е констатирал, че на допълнителното устройство било визуализирано кои касови бележки за заредено гориво да се изтрият и кои да се изпратят към НАП. Всички тези констатации на контролните органи при извършената проверка категорично навеждат на извод за извършено нарушение на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с във вр. Приложение № 1, Раздел IV- б. „д", вр. с чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не е било установено въздействие върху пломбите на системите в обекта. Свидетелят П. сочи, че към фискалното устройство, което включва централно регистриращо устройство - компютър с фискален принтер и средства за измерване на разход на бензиноколонките и средства за измерване на наличното гориво в сондите на резервоарите имало допълнително устройство, което не е от състава на одобреното фискално устройство. Същото манипулирало данните, подавани от средствата за измерване на разход и наличност на гориво към електронната система с фискална памет и съответно към сървъра на НАП.

Видно от гореизложеното, съдът намира, че нарушението е доказано. Безспорно е наличието на допълнително свързано устройство към функциониращата в обекта ЕСФП.

В НП, отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл.185, ал.2, изр. първо от ЗДДС, която предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 3000 лв. до 10 000 лв. за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл.185, ал.1 от ЗДДС. Последната предвижда имуществена санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500 лв. до 2000 лв., а съгласно чл.185, ал.2, изр. второ от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Анализът на посочените разпоредби налага извод, че за да се наложи на търговец имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2, изр. първо от ЗДДС, следва нарушението да е довело до неотразяване на приходи - факт, който е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване от наказващия орган, както и изрично посочване в описанието на нарушението. Такива конкретни твърдения в НП липсват. След като наказващият орган не е констатирал, че вследствие на установеното нарушение е настъпило неотразяване на приходи, то правилната санкционна разпоредба, която е следвало да бъде приложена е чл.185, ал.2, изр.последно, вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, която разпоредба предвижда глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.