Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6553 от 07.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 11/2026
Вид
Решение № 6553
Подписан
07.04.2026
В сила
12.05.2026
Състав
НИКОЛА ДИНКОВ КЪНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал.1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 4, ал. 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 6553 гр. ***, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20261110100011 по описа за 2026 година намери следното:

Предявена е искова молба от К. Г. С. против У.Е.. Ищецът претендира сумата от 400 евро, представляващи дължимо обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, произтичащо от сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се е задължил да осигури извършването на полет *** по направление гр. ***, А. до гр. ***, Б., проведен със закъснение. За неизпълнение на това си задължение, ответникът дължал на ищеца сумата от 400 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Претендира направените в производството съдебни разноски. В срока по чл.

131 от ГПК ответника подава отговор на исковата молба, признава фактите в исковата молба, както и предявените искове, представя доказателства за плащане.

В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ответникът не се явява, не изпраща представител, взима становище с което поддържа исканията си. Ищецът не се явява, не изпраща представител, взима становище с което признава направеното плащане.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД вр. с чл. 4, ал. 3 вр. чл. 7 Регламент (ЕО) 261/2004 г.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на сключен между страните договор за въздушен превоз; 2) осъществяване на превоза със закъснение; 3) разстоянието между началната и крайната точка на маршрута да надвишава 1500 километра, изчислено по метода на дъгата на 1 големия кръг.

С оглед направените от ответника признания, съдът намира, че всички правнорелевантни факти, от които произтичат неговите задължения, са осъществени. Ищецът има качеството на пътник, полетът е осъществен със закъснение и разстоянието между началната и крайната точка на маршрута да надвишава 1500 километра, изчислено по метода на дъгата на големия кръг.

Възражението за плащане на вземането в цялост също се доказва от представеното платежно нареждане. С оглед на това исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на исковете, такива следва да се присъдят в тежест на ответника. Налице е постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение № 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и цитираните в последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.

Настоящият случай е точно такъв. Направеното от ответника плащане е направено на 27.02.2026 г. след входирането на исковата молба по настоящото дело. Когато причината за завеждането на делото се намира в извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. От ищеца се претендират 25,56 евро – държавна такса в заповедното и настоящото производство и 204,52 евро – адвокатско възнаграждение които следва да бъдат присъдени.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. С., ЕГН: ********** със съдебен адрес: гр. ***, ул. Г.В., № *** срещу У.Е., регистрирано в унгарския Регистър на дружествата с рег. № 01-10-140174 със съдебен адрес гр. ***, ул. *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД вр. с чл. 4, ал. 3 вр. чл. 7 Регламент (ЕО) 261/2004 г. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро – дължимо обезщетение за закъснение на полет № *** проведен на 20.09.2025 г. по направление ***, А. –***, Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, като погасен чрез плащане.

ОСЪЖДА У.Е., регистрирано в унгарския Регистър на дружествата с рег. № 01-10-140174 да заплати на К. Г. С., ЕГН: ********** на основание чл.

2

78, ал. 1 ГПК сумите: 25,56 евро – държавна такса в заповедното и настоящото производство и 204,52 евро – адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда на глава ХХ ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3