Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 61 от 07.08.2025, Районен съд - Мездра

Съд
Районен съд - Мездра
Дело
Административно наказателно дело 521/2024
Вид
Решение № 61
Подписан
07.08.2025
В сила
23.08.2025
Състав
Вяра Атанасова Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.2 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.101 ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.105 · Закон за движението по пътищата
  • чл.105 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.105 ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139 ал.2 т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.36 ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.8 ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.10 ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл.10 ал.1 т.6 б."в" · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл.9 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. М, общ. М, обл. Вр, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20241450200521 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

К. В. К. от село Ц, общ. М, обл. Вр е обжалвал Наказателно постановление № 24-0300-****/28.03.2024 година на Началник група в РУ-М към ОД МВР Вр, с което за нарушения на чл.105 ал.1 и чл.139 ал.2 т.4 от Закона за движението по пътищата са му наложени административни наказания глоба в размер на 20 лева по чл.185 ЗДвП и глоба в размер на 20 лева по чл.185 от Закона за движение по пътищата. Оплакванията са свързани с неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по съставяне и връчване на административните актове. Подробни мотиви не са изложени. На тази база се иска отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител адв. В. З. от ВрАК е изразил становище, че не поддържа жалбата в частта относно нарушението по чл.139 ал.2 т.4 от Закона за движението по пътищата. По отношение на деянието, квалифицирано като нарушение по смисъла на чл.105 ал.1 ЗДвП, се счита, че обжалваният акт следва да бъде отменен, тъй като материалният закон не е приложен правилно от страна на наказващият орган. В тази връзка не е направено необходимото разграничение, с оглед хипотезите, предвидени в чл.105 ал.1 ЗДвП и не е отчетено с необходимата категоричност доколко е налице намалена прозрачност на предните странични стъкла на база изискванията на чл.105 ал.3 ЗДвП. Твърди се също, че събраните по делото 1 доказателства не сочат процесният лек автомобил да е технически неизправен, като в тази връзка е представен документ, удостоверяващ преминат технически преглед, според който моторното превозно средство е технически изправно и може да се движи по пътищата отворени за обществено ползване.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 03.03.2024 година свидетелите А. Л. и Г. Г. – служители на РУ-М били в състава на автопатрул, действащ на територията на града. Около 15.22 часа на ул.

„Ал Ст“ до № 70 в град М същите спрели за рутинна проверка лек автомобил „Ф Г“ с регистрационен № *******. От представените документи станало ясно, че моторното превозно средство е собственост на Инна В.а К.а от село Ребърково, общ. М и се управлява от К. В. К. от село Ц, общ. М. По време на проверката контролните органи забелязали, че на предните странични стъкла на лекият автомобил е залепено черно фолио, което ограничавало пропускливостта и прозрачността на същите. За констатираното нарушение свидетелят Л. съставил на К. АУАН по Закона за движението по пътищата.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А. Т. Л. и Г. А. Г..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид изложеното в административните актове и в жалбата, счита, че последната е неоснователна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че е управлявал моторно превозно средство, на което пропускливостта на предните странични стъкла е била ограничена поради залепено черно фолио. Аналогична фактология е изложена в наказателното постановление. Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са приели, че с това деяние К. К. е извършил нарушение на чл.105 ал.1 от Закона за движение по пътищата. С цитираната разпоредба се забранява ограничаването на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. От гласните доказателства по делото се установява, че предните странични стъкла на управлявания от жалбоподателя лек автомобил са били 2 затъмнени вследствие на допълнително поставено черно фолио, с което се ограничава видимостта им. Изхождайки от описанието на нарушението и от възведената правна квалификация съдът не споделя тезата на защитата за неправилно прилагане на чл.105 ал.1 от Закона за движение по пътищата от страна на актосъставителят и наказващият орган. Съдържанието на въпросната разпоредба не предполага наличие на прието от законодателя изрично нормативно разграничение чрез конструиране на две алтернативни хипотези в чл.105 ал.1 от Закона за движение по пътищата, свеждащи се в ограничаване на видимостта през челното, задното и страничните стъкла на автомобила и намаляване на прозрачността им. Действително съюзът „или“ в посочената норма създава впечатление за самостоятелност на две алтернативни форми на изпълнителното деяние на нарушението, които имат сродни характеристики, но в съдебната практика е прието, че намаляването на прозрачността на стъклата на автомобила представлява техническа неизправност и това е самостоятелна хипотеза, различна от ограничаването на видимостта по чл.105 ал.1 ЗДвП. Разпоредбата на чл.105 ал.1 ЗДвП забранява ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Тълкувана през определението на §1 т.21 от ДР на ЗДвП за "ограничена видимост", разпоредбата означава, че законодателят забранява ограничаване на видимостта чрез външни за автомобила обстоятелства.

Прозрачността на стъклата не е такова външно обстоятелство, но е важен фактор за видимостта на водача към пътя. От тук следва извода, че в чл.105 ал.1 ЗДвП няма уредени две различни хипотези. Забранено е намаляването на видимостта през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, каквато представлява намалената прозрачност на стъклата на моторното превозно средство чрез поставяне на тъмно /черно/ фолио (хипотеза, различна от фабричното потъмняване). Забраната по чл.105 ал.1 Закона за движение по пътищата не е абсолютна, предвид разпоредбата на ал.3, съгласно която "Намаляване прозрачността на стъклата по ал.1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.“ Въведеното с цитираната разпоредба нормативно ограничение е намалената прозрачност да е в стойностите, посочени в Правилото, а според него общата светлопропускливост на предните стъкла и разположените на място, необходимо за видимостта на водача, не може да е помалка от 70 %. В настоящия случай от показанията на свидетелите Л. и Г. става ясно, че затъмняването на предните странични стъкла на автомобила на 3 жалбоподателя е било посредством допълнително поставено черно фолио.

Възраженията на защитника адв. З. за непровеждане на тест с техническо средство, който да определи дали величината на светлопропускливостта е в утвърдените с Правило № 43 норми /70 %/ и дали затъмняването е именно чрез черно фолио практически представляват опит за разместване на доказателствената тежест. Дори да се приеме, че в чл.105 ал.3 ЗДвП законодателят е предвидил изключение от общата забрана на ал.1 на чл.105 ЗДвП, то доказателствената тежест, че затъмняването попада в рамките на изключението е на жалбоподателя, който не е представил доказателства включително в процентна стойност за това, че ограничаването на светлопропускливостта на предните странични стъкла на управлявания от него автомобил не е била под 70%. Твърдението, че процесният лек автомобил е бил технически изправен въпреки поставеното черно фолио се обосновава с приложено по делото в копие удостоверение за техническа изправно на ППС, издадено след извършен на 20.02.2024 година технически преглед на моторното превозно средство. От съдържанието на удостоверението действително става ясно, че лекият автомобил е технически изправен, но в документа липсва каквато и да е било информация за това дали по време на техническия преглед е извършено обследване на предните странични стъкла и на това дали залепено на тях черно фолио, ако такова към онзи момент е било налично, е довело до ограничаване пропускливостта и до каква степен е станало това. При това положение не могат да бъдат споделени изводите на защитника на база съдържанието на представеното удостоверение, че към инкриминираната дата обективното състояние на процесното МПС е било идентично с това към датата на техническия преглед 20.02.2024 година. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства досежно процентната стойност, че ограничаването на светлопропускливостта на предните странични стъкла на автомобила е била в законовите рамки. В съдебната практика е прието, че поставянето на тъмно /черно/ фолио /за разлика от фабричното потъмняване/, редуцира прозрачността на стъклата и съставлява техническа неизправност на автомобила, респ. в този случай стъклата не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. С чл.10 ал.1 т.6 б."в" от ППЗДвП е определено кога моторното превозно средство е технически неизправно и сред хипотезите са посочени стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи.

Разпоредбата на чл.105 ал.1 ЗДвП забранява ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.

4

Забранено е намаляването на видимостта през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, каквото представлява намалената прозрачност на стъклата на моторното превозно средство чрез поставяне на тъмно /черно/ фолио (хипотеза, различна от фабричното потъмняване). Това представлява техническа неизправност на автомобила, тъй като стъклата в този случай не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. Видно от приложното поле и пълното наименование на Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (И. на О.) — Единни технически предписания за типово одобрение на материали за безопасно остъкляване и техния монтаж на превозни средства същото се прилага за: а) материали за безопасно остъкляване, предназначени за монтиране като предни или други стъкла, или като прегради в превозни средства от категориите L, M, N, O и T(1); б) превозни средства от категориите M, N и O по отношение монтажа на тези материали; като и в двата случая се изключва остъклението на устройствата за осветяване и светлинна сигнализация, на арматурните табла, на специалните бронирани стъкла и на двойните прозорци. Следователно, като се имат предвид очертаните дефиниции в Правило 43, а и цялото съдържание на текста му (Раздел 10. Съответствие на производството; Раздел 11. Санкции при несъответствие на производството) това Правило се прилага при производството на автомобили и материали за тях, като регулира единни критерии, изискващи използваните в производствения процес материали да притежават такива характеристики, че да осигуряват безопасно остъкляване на превозните средства от категориите M, N и O и да се спазват определени технически изисквания по отношение монтажа на тези материали. В този смисъл се допуска с ал.3 на чл.105 ЗДвП отклонение от забраната по ал.1, само относно фабрично ограничаване на светлопропускливостта, на движещите се по пътищата на РБ. автомобили, извършено в рамките на допустимите граници и стойности, определени в Правило № 43. По силата на чл.105 ал.1 ЗДвП, е забранено ограничаване на видимостта през челното, и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. В настоящия случай направеното затъмняване чрез допълнително поставено тъмно /черно/ фолио, потвърдено в показанията на свидетелите е нарушение по смисъла на чл.105 ал.1 ЗДвП, което като последица рефлектира върху техническата изправност на ППС и като закономерна последица обосновава и съставомерността на нарушението по чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП. Разпоредбата на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически 5 изправни. В подкрепа на това правно становище е и обективираната практика на касационната инстанция в Решение № 714 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8156/2013 г., VII о., прецизираща допълнително ръководните критерии, позволяващи класификация и преценка на неизправността на МПС по см. на чл.10 ал.1 т.6 б.„в“ ППЗДвП , в аспекта на несъответствието на качеството на стъклата с изискванията на стандартизиращи документи: „Кога едно моторно превозно средство е неизправно сочи чл.10 ал.1 ППЗДвП. Съгласно т.6 б."в" моторното превозно средство е неизправно, когато стъклата му не отговарят на изисквания на стандартизиращи документи. Законодателят не е посочил кои са стандартизиращите документи, но от факта, че в чл.9 ППЗДвП сочи, че се разрешава движението на пътно превозно средство по пътищата, ако то отговаря на определените от производителя изисквания за експлоатация, на изискванията на правилника и на наредбите по чл.8 ал.3 и чл.36 ал.3 ЗДвП, следва, че именно в тези актове (респективно актове, към които те препращат) са и съответните стандарти./ …/“ В случая с обективно поставяне на тъмно /черно/ фолио в разрез с горецитираната регулация на Правило № 43 и в колизия с определените от производителя изисквания за експлоатация /т.е. хипотеза на механична интервенция извън фабрично затъмняване на стъклата/ са нарушени изисквания за прозрачност като базисен фактор, осигуряващ необходимата видимост, което прави превозното средство неизправно по смисъла на чл.10 ал.1 т.6 б."в" ППЗДвП.