Решение № 78 от 04.04.2025, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 699/2024
- Вид
- Решение № 78
- Подписан
- 04.04.2025
- Състав
- Диана Георгиева Дякова, Жечка Николова Маргенова Томова, Галина Димитрова Жечева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 212 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл.5, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 68 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 78 гр. гр. Добрич, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Диана Г. Дякова
Членове:
Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20243200500699 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№3085/10.05.2024г./по опис на ДОС/ и с вх.№2123/10.05.2024г./по опис на БРС/, подадена от А. Н. У. с ЕГН **********, чрез упълномощения адв.С. А. У., АК-В., срещу решение №33/22.04.2024г. по гр.д.№454/2023г.на РС-Балчик, с което се ОТМЕНЯ КНА под №125/27.12.1990г., с който е признато, че Н.А. У. е собственик по наследство и давност върху НИ-дворно място от 3805кв.м. урегулирано в парцели VII XIII, двата парцела от планоснимачен номер № 928 в кв. 94 по плана на гр.Ш., КНА №126/27.12.1990 г., с който е признато, че Д.А.Б. от гр.В. е собственик по наследство и давностно владение на НИ-дворно място от 2000 кв.м.урегулирано в парцели X и XI, двата парцела от планоснимачен номер 928 в кв.94 по плана на гр.Ш., КНА №127/27.12.1990 г., с който е признато, че М.А. Д. е собственик по наследство и давностно владение върху НИ-дворно място от 2190кв.м., редставляващо парцел VIII И парцел IX, двата парцела от планоснимачен номер 928, в кв.94 по плана на гр.Ш., КНА №128/27.12.1990 г., с който М.А. Д. е призната за собственик по наследство и давностно владение върху НИ дворно място от 2090кв.м. представляващо парцел VI-928 ОТ КВ.94, по плана 1 на гр. Ш., в които собственикът участва с 2090кв.м.,КНИ №1242/11.06.1975г., с който Н.А. У. е признат за собственик по давностно владение на НИ -дворно място от 1190 кв.м., находящо се в гр.Ш., съставляващо парцел XVI-598, в кв.86 по плана на гр.Ш. ,както и Нотариален акт за дарение №165/25.02.1991г., с който Н.А. У. дарява на А. Н. У. НИ, находящ се в гр.Ш., представляващ празно дворно място с площ от 2020кв.м., урегулирано в парцел XIII-928, в кв.
94 по плана на гр. Ш.; ОТХВЪРЛЯ се като неоснователен предявеният от А.
Н. У. с ЕГН ********** от гр. В., *** ИУИ, против В. П. Д. с ЕГН********** от гр. Ш., ул.“***“ № 7, Л. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. В.,*** и Ж. Д. М. с ЕГН ********** от гр. В., ***, иск за признаване за установено, че ответниците не са собственици на дворно място с площ от 2090кв.м., представляващо парцел VI-928, в кв.94 по плана за улична регулация на гр.
Ш., представляващ част от ПИ с идентификатор *** по КК, одобрена със Заповед №РД-18-15/29.03.2006г. на ИД на АГКК; ОТХВЪРЛЯ се като неоснователен предявеният от А. Н. У. с ЕГН ********** от гр. В., *** ИУИ против Л. Д. Д. с ЕГН ********** от гр. В.,*** и Ж. Д. М. с ЕГН ********** от гр. В., ***, за признаване за установено, че ответниците не са собственици на дворно място с площ от 2000кв.м., урегулирано в парцел X и XI, двата парцела с планоснимачен номер 928, в кв.94 по плана за улична регулация на гр. Ш., представляващ част от имот с идентификатор №*** по КК, одобрена със Заповед №РД-18-15/29.03.2006г. на ИД на АГКК; ОТХВЪРЛЯ се като неоснователен предявеният от А. Н. У. с ЕГН ********** от гр.В., *** ИУИ против В. П. Д. с ЕГН от гр. Ш., ул.“***“, №7, Л. Д. Д. с ЕГН********** от гр. В., *** и Ж. Д. М. с ЕГН********** от гр.В., ****, за признаване за установено, че ответниците не са собственици на дворно място с площ от 2190кв.м., представляващо парцел VIII и IX и двата с планоснимачен номер 928, в кв.94 по плана за улична регулация на гр. Ш., представляващ част от ПИ с идентификатор № *** по КК, одобрена със Заповед №РД-18-15/29.03.2006г. на ИД на АГКК; ДОПУСКАТ се до делба следните имоти: - имот с идентификатор №*** с площ от 4018кв.м. и - имот с идентификатор №*** с площ от 8312кв.м., между страните и при квоти: 2/6 ид.ч. за А. У., 2/6 ид.ч. за В. П. Д., 1/6 ид.ч. за Л. Д. Д. и 1/6 ид.ч. за Ж. Д. М..
Въззивникът намира решението за недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, несправедливо, постановено в нарушение на материалния 2 и процесуалния закон. Съдебния акт счита за недопустим, тъй като с него била уважена недопустима претенция за отмяна на КНА-искането на ищцата за отмяна на КНА №№126 и 127/1990г. я поставяло в хипотеза да води иск сама срещу себе си, защото черпела права от тях. Необосновани намира изводите на съда за отхвърляне на предявените от него инциденти установителни искове.
Районният съд не преценил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Налице било и позоваване на несъществуващи в кориците на делото писмени доказателства, изопачено и повратно тълкуване на факти, бегла преценка на агрономическата експертиза. Съдът кредитирал единствено показанията на св.П., Г.а и Д., последната от които била дъщеря на ответницата В. Д.. Възприетата от съда фактическа обстановка не съответствала на обективната истина и водела до погрешни правни изводи.
Подробно се анализират мотивите на съдебния акт и доказателства по делото, обосновават се изводи за пропуски, неточности, непълноти , допуснати от съда при преценка на доказателствата във връзка с данъчни задължения за имотите. Излагат се доводи и по същество на спора- за осъществявано владение от страна неговите родители, изграждане на ограда между парцелите, за които баща му притежавал документи за собственост и тези, за които двете му сестри притежавали документи за собственост, с която фактически били разделени двата имота, че от 1990г. до сега парцелите, за които сестрите на баща му имали документи не се обработвали. Игнорирано било от съда заключението по съдебно-агротехническата експертиза, изопачени били констатацциите на двете вещи лица по техническите експертизи, в която връзка се цитират и анализират експертни констатации и изявления. Цитират се протоколирани гласни доказателства, анализират се и се извежда извод за противоречия в тях, за несъответно установяване на действителното фактическо положение. Счита в съдебния акт да липсва преценка на установените факти, което говорело за липса на обективност и едностранчиво разглеждане на спора, в която връзка се излагат и оплаквания за непроизнасяне по негови молби и за процесуални нарушения във връзка със събиране на гласни доказателства.Счита, че съобразно нотариалните актове съсобственост имало между ищцата и ответницата Ж. М., евентуално и общината, за парцели Х-928 и ХІ-928, между ищцата и двете ответници за парцел VІ-928, или обективно съсобственост съществувала между ищцата, двете ответници и общината в границите на имот .890. Иска отмяна изцяло на 3 решението, уважаване на предявените от него инцидентни установителни иска , а ако се приеме, че са налице условия за допускане на делба, от същата да бъдат изключени парцели VІІ, ХІІ и ХІІІ по плана от 1990г. защото са негова собственост.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна Л. Д. Д. чрез адв.Л.Ш., с доводи за неоснователността и. Наведените основания за порочност на решението намира за объркани, каквито били и твърденията и исканията на жалбоподателя по същество на спора.Не било ясно какво иска съда да постанови вместо вече постановеното. С решението били отменени констативните нотариални актове, а с жалбата се искало отново отмяната им.
Излагат се фактически твърдения за отношения и състояния във връзка с двата поземлени имота, извежда се извод, че жалбоподателя е само държател на идеалните части на останалите наследници. Излагат се доводи и за несъстоятелност на твърденията в жалбата относно неверни свидетелски показания, относно оградата между двата имота, във връзка с която се обсъждат експертните заключения и гласните доказателства. Иска се потвърждаване на решението.
Съединена за общо разглеждане е подадената в срок частна жалба вх.
№4631/07.10.2024г. от Л. Д. срещу определение по чл.248 от ГПК №518/11.09.2024г. по гр.д.№454/2023г., с което е отказано изменение на решението по делото в частта на разноските,по която частна жалба е подаден писмен отговор от А. Н. У.. В частната жалба е изразено несъгласие с извода на съда, че разноски се дължат при приложение на чл.355 от ГПК в края на делбеното производство.Счита, че доколкото в делбеното производство имало присъединени и отхвърлени искове, спорът за разноските следвало да бъде решен по правилото на чл.78 от ГПК, претендираната от нея сума 1500лева следвало да бъде отнесена към отхвърлените искове, на което ответникът А.
Н. У. се противопоставя като счита, че отговорност за разноски следва да се разпределя по правилото на чл.355 от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 30.04.2024г., когато на обжалващия е връчен препис от решението, и край 07.05.2024г., чрез изпращането и на датата 07.05.2024г. по пощата до РС-Балчик и на същата дата по пощата и до ОС-Добрич.
4
По повод подадената жалба Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
Районният съд е сезиран с искова молба с вх. №1635/05.10.*** г., с която от Л. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.В., срещу Ж. Д. М. с ЕГН ********** от гр.В., А. Н. У. с ЕГН ********** от гр.В. и В. П. Д. с ЕГН ********** от гр.Ш., е предявен иск за делба на два поземлени имоти/ПИ/ в гр.Ш., а именно :
ПИ с идентификатор *** с площ от 4 018 кв.м. и ПИ с идентификатор *** с площ от 8312 кв.м. при квоти от по 2/6 ид.ч. за всеки от ответниците А. Н. У. и В. П. Д. и от по 1/6 ид.ч. за ищцата Л. Д. Д. и ответницата Ж. Д. М..
Твърди се от ищцата, че страните са наследници по закон на Е. И. У., п.***г. и А.Д. У., п.***г. Двамата имали три деца –син Н.А. У. и две дъщери – М.А. Д. и Д.А.Б., а страните са техни законни наследници -низходящи.
Ответникът А. Н. У. е наследник по закон на Н.А. У., ищцата Л. Д. Д. и ответницата Ж. Д. М. са законни наследници на М.А. Д., а В. П. Д. е наследник по закон на М.А. Д., п.на ***г. Излага се и, че общите на страните наследодатели /съпрузите Е. И. У. и А.Д. У./ владяли два урегулирани поземлени имота – с №597 и №598 в кв.86 по плана на гр.Ш. от 1949г., в разписния лист към който същите били записани на наследодателя А.Д.. Двата имота се включвали в парцели ХІІ-598, ХVІ-598, ХVІІ-598 и ХVІІІ-598; ХІ597;ХІІ-597; ХV-597; ХІV-597; ХІХ-597 и ХХ-597. Наследодателите владели като своя общата площ от 12 330кв.м., тъй като граница между имотите никога не било имало. След тяхната смърт техните деца продължили да владеят имота в границите от 1949г. ведно с изградената масивна жилищна сграда, две по-малки масивни сгради, една паянтова сграда, разположени в средата на общата площ, изградени през 1949г. и през 1960г. от общите наследодатели.
Понастоящем, според издадената скица от АГКК двата имота били отразени в КККР като ПИ с идентификатор *** с площ от 4 018 кв.м. и ПИ с идентификатор *** с площ от 8312 кв.м. и били съсобствени между страните.
На 11.06.1975г.Н.А. У. се е снабдил с констативен нотариален акт за 5 собственост по давност върху дворно място с площ от 1 190 кв.м., представляващо парцел ХVІ-598 в кв.86, ведно с построената в него жилищна сграда, като съседи били посочени от три страни Н.А. У. и улица. След одобряването на нов регулационен план през 1990г., по който имотите са с пл.
№982 и за тях са отразени осем парцела- с номера У1-928; УП-928; УШ-928;
1Х-928; Х-928;Х1-928; Х11-928 и ХШ-928, били съставени четири констативни нотариални акта с последователни номера: 125, 126, 127 и 128, съгласно които Н.А. У. придобил по давност собствеността върху парцели VІІ928 и XIIІ-928 с обща площ от 3 805 кв.м.; Д.А.Б. придобила парцели Х-928 и Х1-928; М.А. Д. парцели VІІІ-928 и Х1-928, а парцел VІ-928 бил признат за съсобствен между М.А. Д. и Д.А.Б. при равни квоти. С н.а. №165, том I, дело №396/1991г., Н.А. У. дарил на сина си А. Н. У., придобития по давност парцел ХІІІ-928 с площ от 2 020 кв.м.
Разпечатката съдържа 31 от 168 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e096ae08-2aa1-4263-9f9f-9cb448e74654