Определение № 24223 от 02.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24223 гр. София, 02.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110106870 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д. Н.

Н., чрез адв. Г. Ч., срещу „************“ ЕООД.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими /неоснователни са доводите на ответника за недопустимост на предявените искове, тъй като предмет на производството е осъдителен иск, основан на недействителността на договор за потребителски кредит/, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

Изготвя следния проект за доклад по делото:

I. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 23.08.2022 г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит № 1190842, по силата на който му била предоставена сума в размер на 3 000 лв., при уговорен лихвен процент – 35%, ГПР – 49,66%, срещу насрещното задължение да върне общата сума от 7020 лв. на 18 погасителни вноски. Сочи, че изпълнението на този договор било обезпечено от "*************", за което на същата било платено възнаграждение в размер на 2970 лв. Твърди се, че Д. Н. изплатил изцяло сумата по сключения договор - 7020 лв. Сумата била платена на ответника.

Ищецът счита, че сключените договори са нищожни, защото противоречат на императивни норми на закона и излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че осигуряването на обезпечение се е явявало необходимо условие за получаването на кредитиране, както и, че кредитополучателят е лишен от правото на избор дали да предостави обезпечение, и в какво да се изразява то. Допълва, че възнаграждението за обезпечение е пряко свързано с договора за паричен заем, както и че възнаграждението е дължимо независимо дали е ангажирана 1 отговорността на дружеството гарант. Твърди, че заемодателят и поръчителят били свързани лица, а възнаграждението за поръчителство се явявало допълнително възнаграждение за кредитора под формата на скрита възнаградителна лихва, поради което уговорката за неговата дължимост била в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Релевира доводи за недействителност поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, тъй като възнаграждението за обезпечение не било включено в размера на ГПР, въпреки че представлявало разход по кредита и че неговата стойност е изначално известна на кредитодателя. Посочването на по-нисък размер ГПР от действителния било заблуждаваща търговска практика. Сочи, че при сключването на договора за кредит е нарушен и чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, тъй като е налице неяснота относно общия размер на задължението. Поради изложените и други съображения счита, че платената от него сума в размер на 4020 лв. е недължимо платена, при липса на основания за това и предявява частичен осъдителен иск за сума в размер на 25 лв. от платените от него 4020 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. Релевира възражения срещу твърденията, че платено обезпечение на дружеството гарант е задължително условие за кредитирането, като се твърди, че ищецът информирано е избрал тази форма на обезпечение. Оспорва да е налице заблуждаваща търговска практика, с аргументи, че на всеки етап от сключването на договора ищецът е бил информиран за последиците. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца: Предявения осъдителен иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

III . Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства:

Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че на 23.08.2022 г. е сключен договор за потребителски кредит № 1190842, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата от 3 000 лв., при лихвен процент – 35 %, годишен процент на разходите – 49, 66%, при обща сума за връщане 7020 лв. на 18 погасителни вноски.

IV . Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже при условията на главно и пълно доказване твърденията си за сключен договор за кредит с клаузата за обезпечаването му със сума в размер на 2970 лв., платима на "*************", основанията, обуславящи недействителност на процесния договор за паричен заем.

УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже твърдението си, че на потребителя е била предоставена информация за последиците от сключването на договора с посоченото по размер обезпечение, което не е условие за отпускането на кредита, като за последното не сочи доказателства.

V. По доказателствата:

2

ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

СЪОБЩАВА на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, в която връзка УКАЗВА на страните, че могат в срок до първото о.с.з. да вземат становище.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.10.2026 г. от 15:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

ОПРЕДЕЛЕНИТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3