Протокол № 677 от 27.04.2023, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 677 гр. Пазарджик, 26.04.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Ч.а и прокурора В. Г. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Наказателно дело от общ характер № 20225220200827 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Подсъдимият А. И. П. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и със защитника си адв.Ч. Ч., редовно упълномощен.

Подсъдимият З. А. П. - редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и със защитника си адв.М. П., редовно упълномощена.

Гражданският ищец и частен обвинител Д. Н. Д. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и с повереника си адв.И. Г., редовно упълномощен.

Явяват се свидетелите Д. Б. П. и М. Г. Р. – редовно призовани.

За РП-Пазарджик се явява прокурор Н..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Няма процесуални пречки. Да се даде ход на делото.

ПОДС. А. П.: Да се гледа делото.

1

ПОДС. З. П.: Да се гледа делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Свидетелят Р. напусна залата.

Сне се самоличността на свидетеля Д. П.:

Д. Б. П. – роден на ***г. в гр.Пазарджик, живущ в с.Ивайло, обл.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, разведен, с висше образование, работещ като оперативен работник в Сектор „Криминална полиция“, Участък Изток при ОДМВР - Пазарджик, неосъждан, ЕГН: ****, без родство с подсъдимите.

Свидетелят предупредени за отговорността по чл.290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля Д. П.:

СВ. П.: Към месец май 2020г. бях на същата длъжност. Текучеството на работа при нас е много голямо и нямам спомен за лицата, които са в залата, не си ги спомням по физиономия. Визуално не си спомням да съм участвал в работа, свързана с тези лица. Сега, като ме питате, си спомням, че имаше инцидент на кръстовището на ул.“Димчо Дебелянов“ и ул.“Пловдивска“.

Извършвам оперативно-издирвателни мероприятия, свързани с ПТП-та, но в момента не си спомням за конкретния случай. Възлагани са ми доста издирвателни мероприятия и за случая не си спомням точно.

ПРОКУРОРЪТ: Очевидно е, че с оглед изминалия период от време и естеството на работа, свидетелят не и спомня и затова правя искане, със съгласие на страните, на основание чл.281 ал.5, във вр. с ал.1 т.2 пр.2-ро от НПК, да прочетат показанията на свидетеля, дадени на ДП. В случай, че няма изразено съгласие от страните, моля, показанията да се прочетат на основание чл.281 ал.4, във вр. с ал.1 т.2 от НПК.

2

АДВ. Ч.: Давам съгласие.

АДВ. П.: Давам съгласие.

ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/: Даваме съгласие.

Съдът намира за основателно искането на прокурора за прочитане показанията на свидетеля Д. П., дадени в ДП, предвид обстоятелството, че същият заявява, че не си спомня подробности по случая. С оглед изразеното съгласие от страните, показанията следва да бъдат прочетени по реда на чл.281 ал.5, във вр. с ал.1 т.2 пр.2-ро от НПК, като съдът, на основание чл.281 ал.7 от НПК, разяснява на подсъдимите, че същите могат да се ползват при постановяване на присъдата.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

Прочита на основание чл.281 ал.5, във вр. с ал.1 т.2 пр.2-ро от НПК показанията на свидетеля Д. Б. П., дадени през разследващ полицай в ДП и находящи се на л.60 от ДП.

СВ.ПЕРТОВ: Потвърждавам всичко, което прочетохте.

В залата влиза свидетелят М. Р..

Сне се самоличността на свидетеля, както следва:

М. Г. Р. – родена на ****г. в гр.Пазарджик, живуща в гр.Пазарджик ****, българка, българска гражданка, разведена, с висше образование, работеща като финансов контрол в „Напоителни системи“ Пазарджик, клон Тополница, неосъждана, ЕГН: **********, без родство с подсъдимите.

Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля М. Р.:

СВ. Р.: Двамата подсъдими ги познавам. С бащата се познаваме от много отдавна понеже сме израснали в една махала и впоследствие познавам и неговите деца. Вече не живеем в един и същи квартал, но в града се виждаме и се познаваме. Той е зъболекар и по някой път се ползвам от услугите му. Частният тъжител и граждански ищец лично не го познавам.

3

Един ден, след работа отивах към „Кауфланд“ да пазарувам. Беше по спомен в края на април месец или началото на май месец през 2020 година.

След работа отивах към магазин „Кауфланд“, за да пазарувам и се движех по канала. Аз работя до 17 ч. Това се случва след 17 ч., може би в 17:30 ч. да е било. Бях пеша и се движех по канала, като отивах към магазин „Кауфланд“.

Настоящият ми адрес е на ул.“Булаир“ и оттам тръгнах, като излезнах на канала и се движех по него към магазин „Кауфланд“. От ул.“Булаир“ до „Кауфланд“ мисля, че има километър. Бях сама. Завивах покрай градинката, която е обособена там. Бях пресекла светофара, като продължих надолу и завивайки покрай градинката, за да тръгна по правата на „Кауфланд“, се движех на десен тротоар, в посока „Кауфланд“. Направи ми впечатление, че там, където трябва да се завива по канала, има спрени две коли. Имаше едно метално заграждение и двете коли бяха спрели една зад друга на това метално заграждение, в посока на движение към канала. Предниците им гледаха в посока към канала. Привлече ми вниманието и разпознах тях двамата /сочи подсъдимите/. Те бяха пред двете коли и ми привлече вниманието удар към З. в носа и това ме накара да се спра. Този удар дойде от този господин /сочи гражданския ищец и частен обвинител Д./ към лицето на З.. Имаше удар, защото след това го видях З., че се хвана за лицето. Видях удар и след това хващане за лицето. З. беше между другите двама – баща му и въпросния господин. З. беше с лице към човека, който му посегна и го удари. Аз видях само един удар в лицето на З.. В един момент бащата заобиколи колите и отиде към неговата кола при шофьорската врата. Това стана след удара на З..

Извади оттам нещо като тояга ли, някакъв инструмент ли и замахна срещу господина, а господинът вървеше след него и се опитваше все едно да го риташе, с краката го удряше. Риташе го в краката - това виждах аз. Като взе А. това нещо като тояга, той замахна срещу въпросния господин - мисля, че за да се защити и да го накара да се отдръпне. Не мога да преценя в коя част на тялото на господина е замахнал А.. През това време З. беше отишъл настрани и просто седеше и продължаваше да се държи за носа. Когато я виждам аз тази ситуация, бях при градинката и съм била може би на 100-тина метра от тях. Не мога да определя в момента. А. не удари господина с тоягата в крайна сметка. Не мога да кажа защо не го е ударил. Впоследствие видях, че спира една кола и слиза човек в униформа, който каза на тях да спрат. Доста високо извика да спрат и аз след това си продължих, като видях, че има униформен и 4 предположих, че той ще вземе нещата в свои ръце. Аз не съм ходила на място до тях, а наблюдавах отстрани това нещо, което Ви разказах. Не се обадих на тел.112, защото видях, че отиде униформено лице при тях. Не съм успяла да чуя дали те си говорят нещо помежду си, защото бях далеч вероятно.

Първият момент, в който възприех ситуацията, беше ударът в лицето на З. – това ме спря.

След като се случи това не съм говорила със З. и баща му. В края на миналата година се засякохме на пазара с А. случайно и го попитах за случая и той каза: „Водят се дела, ще те помоля евентуално, ако се наложи, да ни бъдеш свидетел“. И аз казах, че ще дойда и ще кажа това, каквото съм видяла.

Аз му казах, че съм видяла и че съм била там на място.

Аз съм на работа до 17:00 ч. по принцип. След като си тръгнах от работа въпросния ден се прибрах вкъщи, оставих си чантата, за да не я нося с мен и тръгнах по канала към „Кауфланд“ пеша. Не съм чула реплики по време на инцидента.

С подсъдимите не съм се чувала след инцидента, а случайно се видяхме с А. и ми беше любопитно какъв е бил казусът. Миналата година може би есента или покрай Нова година сме се видели случайно. Не беше топло.

Ноември по-скоро сме се видели.

След като въпросният господин удари З. по лицето /сочи областта на носа/, З. се хвана за лицето и след това бащата А. тръгна към колата.

Тръгвайки бащата към колата, господинът тогава се отправи след него.

Тогава се опитваше да го удря в краката - вървейки. А. извади тази тояга от колата, от шофьорската врата. Не мога да преценя дали веднага след като извади тоягата, се опита да удари това лице. Тогава дойде полицаят или максимум минута след това. Спря с кола, която не беше полицейска кола и излезе човек в униформа и чух, че казва: „Спрете!“, защото доста високо го извика. Тази кола спря срещу тях, от другата страна по улицата. Колата идваше от центъра на града. Колата на А. я разпознах - тя е една тъмно синя.

Ние сме били комшии и съседи с А.. Виждала го съм из града с тази кола.

Двете коли бяха спрели една зад друга. Отпред беше на А. колата, а отзад беше другата кола.