Решение № 3696 от 12.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3696 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20241100510281 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 5741 от 31.03.2024 г., постановено по гр. д. № 39714/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 74 състав „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК 030269049 и със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Княз Ал. Дондуков“ № 68, е осъдено да заплати на М. П. К., с ЕГН ********** и адрес гр. ****, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата в размер на 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата в размер на 140,48 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и медикаменти, причинени вследствие на настъпило на 01.01.2022 г. застрахователно събитие– ПТП, по вина на водача на МПС „Опел Астра“ с рег.

№ ****, който е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху главниците от 23.05.2022 г. до окончателното плащане, като искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 8 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева е отхвърлен като неоснователен. С решението страните са осъдени на разноски по делото съобразно уважената, съответно отхвърлената част от исковете.

Въззивна жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство – М. П. К., с която обжалва Решение №5741 от 31.03.2024 г., постановено по гр. д. № 39714/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 74 1 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. П. К. срещу „Дженерали застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ – за разликата над уважения размер от 8000 лева до размера на сумата от 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП, реализирано на 01.01.2022 г. в гр. София. Поддържа, че правилно и с оглед събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е установил причинените увреждания, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, вида и обема на причинените неимуществени вреди, но неправилно е приел, че е налице съпричиняване в размер на 20% от страна на пострадалата предвид наличието на предхождащи ПТП-то хронични заболявания в шийния отдел на гръбначния стълб. Счита, че по делото е безспорно доказана причинната връзка между настъпилото вследствие на ПТП травматично увреждане на шиен отдел на гръбначни стълб и настъпилите впоследствие усложнения. С оглед на изложеното счита, че определеното обезщетение в размер на 8000 лв. ( след отчитането на приетия процент съпричиняване) за репариране на неимуществените вреди, понесени от ищеца не съответства на характера, степента, времетраенето и интензитета на претърпените болки и страдания, поради което е несправедливо и само частично компенсира вредите на ищеца, а справедливият размер за компенсация на болките и страданията е в размер на 10 000 лв. Излага, че неправилно СРС е приел наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като наличието на предходни заболявания не съставлява противоправно поведение от нейна страна. Моли да се отмени решението в обжалваната отхвърлителна част и искът да се уважи за разликата над уважения размер от 8000 лева до размера на претендираната сума от 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2022 г. до 22.05.2022г. Не са направени доказателствени искания. Претендира разноски, в това число адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

Ответникът в първоинстанционното производство –„Дженерали застраховане“ АД, е депозирал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ за сумата от 8000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 140, 48 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно с компенсаторна лихва. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Оспорва като завишен определеният от съда, по реда на чл. 52 ЗЗД, размер на справедливото обезщетение с оглед установеното относно морфологичните признаци на телесните травми и данните относно проявлението им като неблагоприятно засягане. Поддържа, че не е съобразена тълкувателната практика на върховната инстанция при определяне на справедливия размер на обезщетението. Счита, че не са ангажирани доказателства, които да обосновават такъв завишен размер на обезщетението.

Излага, че съдът правилно е приел, че е налице съпричиняване от страна на ищеца заради негови предходни заболявания, но неправилно е определил процентното му изражение. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго решение, с което предявеният иск да се отхвърли изцяло, ведно с всички законни последици от това. В 2 проведеното по делото съдебно заседание пред въззивната инстанция ответникът чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и оспорва въззивната жалба на ищеца. Не са направени доказателствени искания. Претендира разноски, в това число – юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и за сумата в размер на 140,48 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение и медикаменти, вследствие на претърпяно на 01.01.2022 г. застрахователно събитие – ПТП, причинено по вина на водача на МПС „Опел Астра“ с рег. № ****, който е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от 01.01.2022 г. до окончателното плащане. Претенцията е предявена срещу застрахователя на виновния водач по договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответното дружество оспорва иска по основание и размер, като излага, че вината за случилото се ПТП не е само на водача на застрахования при него л. а., а и на самия ищец. В тази връзка и с оглед установяване на поведението на пострадалия, е поискал поставянето на допълнителни въпроси към САТЕ и СМЕ, поискани от ищеца. Оспорват се и наведените телесни травми и здравословни състояния като се навежда, че не са в причинно-следствена връзка с твърдяното ПТП. Оспорва се претендираният размер на обезщетението като завишен, както и искът за лихвата. Оспорва размера на предявения иск по съображения за прекомерност предвид принципа на справедливост, установен в нормата на чл. 52 от ЗЗД.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел наличието на кумулативните предпоставки на нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, като е направил извод, че справедливият размер за репариране на претърпените от ищеца вреди възлиза на сумата от общо 10 000 лева.

Разгледал е релевираното възражение за съпричиняване и е счел, че следва да бъде взето предвид и това, че в пряка причинна връзка с настъпилите вреди е не само процесното ПТП, но и наличните преди това хронични дегенеративни (болестни) промени в шийния отдел на гръбначния стълб на ищцата, които са станали причина за по-лесно причиняване на по-тежка травма и за по-тежко и продължително протичане на възстановителния процес. По тези съображения 3 е направил извод, че предхождащите увреждания на ищцата и настъпилото впоследствие ПТП съставляват един каузален комплекс, който в своята цялост е причинил настъпването на посочените увреждания, като всеки от тези фактори се явява и необходимо условие за тежестта и продължителността на страданията. Това обосновава извод за 20 % съпричиняване на вредоносните последици и дължимото обезщетение следва да бъде намалено с посочения процент. При съобразяване на тези изводи предявеният иск е уважен до размер на сумата от 8000 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

С договора за застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен по чл. 45 от ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.

Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност“ на причинителя на вредата (делинквент) по чл. 432, ал. 1 КЗ е функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право са следните: 1). валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2). настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3). претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира застрахователно обезщетение (имуществени или неимуществени, или двата вида вреди в зависимост от предявения иск); 4). предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице (дееца) и причинените вреди.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени погоре кумулативни предпоставки на исковата претенция.

В конкретния случай във въззивните жалби не се съдържат оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение и/или необоснованост на решението на СРС относно следните фактически констатации, които следва да се възприемат за установени и от настоящия съдебен състав: между водача на 4 процесното МПС и ответното дружество била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по силата на която застрахователят се е задължил да отговаря за риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност по отношение на застрахования и при настъпване на застрахователното събитие да заплати дължимото обезщетение за вредите, причинени на трети лица; настъпването на застрахователно събитие по време на действие на застрахователния договор – ПТП на 01.01.2022 г. Спори се претърпените травматични увреждания – контузия на шия, да са в резултат на настъпилото застрахователно събитие и от противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил „Опел Астра“, който движейки се с несъобразена скорост, да е застигнал и ударил в задната част л.а. БМВ 330, в който се е намирала пострадалата.

Настъпването на ПТП, механизмът му и причинната връзка на уврежданията на ищеца с произшествието се установяват от събраните пред СРС писмени доказателства в тяхната съвкупност, в това число неоспорените САТЕ и СМЕ. От представените по делото протоколи за ПТП № 1776181 и № 1776182 от 01.01.2022 г., неоспореното от страните и прието заключение на автотехническата експертиза и показанията на свидетелите Д.О.Г., Л.К.К. и В.Н.Ж., се установява, че на 01.01.2022 г. водачът на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ****, при движение по бул. „Цар Борис III“ с посока от бул.