Решение № 7594 от 12.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7594 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100511482 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Ц. В. П. срещу решение № 11151/11.06.2025 г. по гр.д. № 13851/2025 г. по описа на СРС, 160 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, че жалбоподателят дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 236,94 лв., представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот - магазин № 15, находящ се в гр. София, ж.к. „********, партер, за периода 01.11.2022 г. – 31.03.2024 г., с която сума Ц. В. П. се е обогатил за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, спестявайки си разходи за заплащане стойността на доставена и потребена топлинна енергия в горепосочения топлоснабден имот през посочения период, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.01.2025 г. до окончателното й изплащане; 28,81 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.01.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 10.01.2025 г. по ч.гр.д. № 1444/2025 г. по описа на СРС, 160 състав.

1

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че между страните не е налице договор за предоставян на топлинни услуги, поради което не дължи заплащането им. Счита, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по установителен иск за неоснователно обогатяване, а не по осъдителен такъв. Оспорва също така в имота да са предоставяни топлинни услуги, както и да е налице неоснователно обогатяване, тъй като по делото не е доказано ответникът да е ползвал имота. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 и чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът Ц. В. П. дължи в полза на ищеца сумите, както следва: 236,96 лв., представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.11.2022 г. до м.03.2024 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „********, партер, магазин 15, аб. № 444173, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.01.2025 г., до погасяването; 43,71 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 31.12.2022 г. до 08.01.2025 г.; 28,81 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.01.2025 г., до погасяването; 5,75 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 01.07.2022 г. до 08.01.2025 г., за които в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.01.2025 г. по ч.гр.д. № 1444/2025 г. по описа на СРС, 160 състав.

С обжалваното решение исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 236,94 лв., представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот - магазин № 15, находящ се в гр. София, ж.к. „********, партер, за периода 01.11.2022 г. – 31.03.2024 г., с която сума Ц. В. П. се е обогатил за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, спестявайки си разходи за заплащане стойността на доставена и потребена топлинна енергия в горепосочения топлоснабден имот през посочения период, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 2

10.01.2025 г. до окончателното й изплащане; 28,81 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.01.2025 г. до окончателното й изплащане.

В останалата част исковете са отхвърлени.

Решението е обжалвано само от ответника в частта, с която предявените искове са уважени.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО в обжалваната част.

В тази връзка въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД:

На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба твърди, че между страните не е налице договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, въпреки което е доставял на ответника топлинна енергия за стопански нужди, със спестяването на разходи за заплащането на която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил разходи за предоставяне на ответника на топлинна енергия за стопански нужди.

За основателност на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна услуга в твърдените количества и при посочената стойност, с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, тъй като е потребил топлинна услуга, без да заплаща стойността , т.е. не е извършвал разходи за потребената от него топлинна услуга за стопански нужди.

Следва да се установи, дали в процесния имот – магазин № 15, находящ се в гр.

София, ж.к. „********, партер, ищецът е доставял топлинна услуга за процесния период.

Противно на изложеното в обжалваното решение, не е установено при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е предоставил в имота топлини услуги с цена в размер на претендираната сума. В тази връзка, приета е единствено съдебно-техническа експертиза, в която е посочено, че отклонението от щранга към имота е било прекъснато, поради което в имота не се начислява и не се ползва топлинна енергия за отопление от радиатор. Също така, не се ползва топла вода, поради което не се ползва топлинна услуга от този вид. В процесния период ищецът е начислявал за имота цена за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, като същата е изчислявана, съгласно т. 7.2 от приложението към Наредба № Е-РД-04-1.

3

Изчисленията, извършени от вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, са на базата на изготвени изравнителни сметки от „Топлофикация София“ ЕАД, което дружество е осъществявало дяловото разпределение в сградата, в която се намира процесният имот. Отчитането на постъпилата топлинна енергия в абонатната станция е извършено чрез общ топломер, който е отчитан по електронен път всеки месец. По делото обаче липсват каквито и да е доказателства за отчетените количества топлинна енергия от общия топломер, която топлинна енергия следва да бъде разпределена между всички потребители. Следователно, само въз основа на приетата съдебно-техническа експертиза не може да се формира извод, че в сградата, в която се намира процесният имот, е предоставяна топлинна услуга, доколкото не са представени доказателства за отчетеното количество топлинна енергия, което следва да бъде разпределено между потребителите.

Освен това, както беше посочено, според твърденията на ищеца, ответникът няма качеството на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, доколкото не е сключен договор между страните, като е налице неоснователно обогатяване, тъй като ответникът е използвал топлинна енергия в имота му и не е заплатил стойността .

Посочената от вещото лице нормативна уредба касае разпределение на топлинна енергия за сградта инсталация между потребителите на топлинни услуги.

Следователно, посоченият начин е относим към определяне на задължението, в случай че е има договор между страните, какъвто не е налице.

Същественото при иска по чл. 59 ЗЗД е да се докаже реално имуществено разместване при липса на основание, а именно – че ответникът е потребил реално топлинна услуга в имота му и е спестил разходи за заплащане на същата, поради което е налице обогатяване за него, за сметка на обедняване на ищеца, който е доставил такава. В случая, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, в имота на ответника не се използва топлинна енергия нито за отопление, нито за битово горещо водоснабдяване. Ето защо, не е осъществен фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, съответно, не може да се приеме, че ответникът, само въз основа на факта, че е собственик на магазин № 15, находящ се в гр. София, ж.к. „********, партер, дължи претендираните суми за топлинна енергия за сградна инсталация в сградата, в която не намира имотът.

Във връзка с изложеното както главните искове за установяване на дължимостта на цена за предоставена топлинна енергия и дялово разпределение, така и обусловените от тях искове за мораторна лихва, подлежат на отхвърляне.

Ето защо, решението на СРС в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено.

Предвид изхода от обжалването, решението на СРС следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на ищеца е присъдена сумата в размер на 63,24 лв. – разноски 4 по ч.гр.д. № 1444/2025 г. по описа на СРС, 160 състав, както и сумата в размер на 400,54 лв. – разноски по гр.д. № 13851/2025 г. по описа на СРС, 160 състав.

По разноските:

При този изход на спора в полза на въззивника следва да се присъди сумата в размер на 425 лв., представляваща разноски за въззивното производство, сумата в размер на 168,65 лв., представляваща допълнителни разноски за заповедното производство, както и сумата в размер на 337,29 лв., представляваща допълнителни разноски за първоинстанционното производство.

В тази връзка следва да се посочи, че възражението на „Топлофикация София“ ЕАД за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника е основателно. Същото следва да бъде определено на сумата в размер на 400 лв., която отговоря на фактическата и правна сложност на делото във въззивното производство, както и на извършените от процесуалния представител на въззивника действия пред въззивната инстанция.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 11151/11.06.2025 г. по гр.д. № 13851/2025 г. по описа на СРС, 160 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, че ответникът Ц. В. П. дължи в полза на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 236,94 лв., представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот - магазин № 15, находящ се в гр.

София, ж.к. „********, партер, за периода 01.11.2022 г. – 31.03.2024 г., с която сума Ц.

В. П. се е обогатил за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, спестявайки си разходи за заплащане стойността на доставена и потребена топлинна енергия в горепосочения топлоснабден имот през посочения период, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.01.2025 г. до окончателното й изплащане; 28,81 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.01.2025 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 10.01.2025 г. по ч.гр.д. № 1444/2025 г. по описа на СРС, 160 състав, както и в частта, с която ответникът Ц. В. П. е осъден да заплати в полза на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 63,24 лв. – разноски по ч.гр.д. № 1444/2025 г. по описа на СРС, 160 състав, както и сумата в размер на 400,54 лв. – разноски по гр.д. № 13851/2025 г. по описа на СРС, 160 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: