Определение № 155 от 27.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Пловдив, 27.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20225001000191 по описа за 2022 година

Производството е по чл.274 и сл.от ГПК.

С разпореждане №243/31.01.2022г., постановено по т.д. №719/2021г. по описа на Окръжен съд П., е оставено без уважение искането на ищеца по молба вх.№2380/28.01.22г. за ново продължаване на срока, даден му за отстраняване нередовности на исковата молба, указани му с Разпореждане №1775/25.11.21г. Върната е исковата молба, поради неотстраняване от ищеца на указаните му от съда с посоченото разпореждане нейни нередовности в даения за целта срок, продължаван с Разпореждане №2176/30.12.21г. и Разпореждане №83/13.01.22г.

Срещу разпореждането за връщане на исковата молба, поради неотстраняване нередовностите по същата, е постъпила частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство ЗК „Л.И.“ АД. Счита, че същото е неправилно, както и че съдът неоснователно е оставил искането за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите по исковата молба.

Изложени са подробни съображения. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Като се запозна с данните по делото, Апелативният съд намира частната жалба за допустима – като подадена в срок и от легитимирана страна, а по същество - основателна по следните съображения:

1

Обжалваното разпореждане е постановено по реда на чл.63 ал.1 от ГПК и чл.129 ал.3 от ГПК и има характер на прекратителен акт.

С исковата молба, по която е образувано т.д. №719/2021г. по описа на Окръжен съд П., е предявен регресен иск по чл.500 от КЗ от ЗК „Л.И.“ АД срещу А.В.Д.. Съобщението до ответника с приложение – препис от исковата молба и приложените доказателства, е върнато в цялост с отразяване, че лицето е търсено на три дати, не е открито на адреса и по сведения на родственик – живее в чужбина, където е с неизвестен адрес. По повод на така посоченото отразяване, с разпореждане №1775/25.11.2021г. съдът е дал указания на ищеца да посочи актуален адрес за призоваване на ответника в чужбина или да представи доказателства за регистрирания от него в страната постоянен или настоящ адрес. Във връзка с така дадените указания ищецът е поискал с молба от 17.12.2021г. съдът да извърши служебна справка за настоящ и постоянен адрес на ответника или да бъде издадено удостоверение, по силата на което да се снабди от ГД „ГРАО“ с информация за регистрирания от ответника постоянен или настоящ адрес. С разпореждане №2078/20.12.2021г. съдът се е разпоредил на ищеца да бъде издадено исканото удостоверение. Последвали са двукратно молби по чл.63 от ГПК с искания за продължаване на срока за представяне на актуален адрес на ответника. Като уважителни причини в същите е посочено, че към момента не е получена исканата информация от ГД „ГРАО“. Тези молби са уважени с Разпореждане №2176/30.12.2021г. и Разпореждане №83/13.01.2022г.

Постъпила е трета молба – вх.№2830/28.01.2022г. с идентично съдържание, по която окръжният съд се е произнесъл с обжалваното разпореждане.

Съдебният акт, постановен в производството по чл.63 от ГПК не е от категорията актове, подлежащ на обжалване и на въззивен контрол. Вярно е посоченото от първоинстанционния съд, че като уважителни причини в двете последни молби по чл.63 от ГПК се сочат идентични обстоятелства, като страната не представя доказателства, че съдебното удостоверение, което съдът му е издал на 20.12.2021г., а ищецът е получил на 07.01.2022г., е подадено пред съответните органи. Доколкото още в първата молба от 17.12.2021г. ищецът е поискал съдът да извърши служебна справка за настоящ и постоянен адрес на ответника, би било процесуално съобразно съдът да извърши такава справка по Националната база данни „Население“ за 2 адресна регистрация; постоянен, настоящ адрес на ответника. Освен това с частната жалба е представена справка от ГД „ГРАО“, с изходяща дата 31.01.2022г., за постоянен и настоящ адрес на ответника. Видно от същата е налице идентичност на постоянен е настоящ адрес на ответника и той е този – посочен с исковата молба, на който адрес е изпратено и върнатото в цялост съобщение. При това положение са налице процесуалните предпоставки за процедиране по реда на чл.47 от ГПК. Ето защо и съобразявайки разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, въззивната инстанция намира, че обжалваното разпореждане, с което е върната исковата молба, се явява неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №243/31.01.2022г., постановено по т.д.

№719/2021г. по описа на Окръжен съд П., с което е върната исковата молба, поради неотстраняване от ищеца /ЗК „Л.И.“ АД/ на указаните му от съда нередовности.

Връща делото на окръжен съдопроизводствените действия. съд

П. за продължаване на

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3