Решение № 79 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100508285 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 2498/13.02.2024 г., постановено по гр.д. №10701/2023 г. на СРС, ГО, 51 състав, Я. П. Ч., ЕГН **********, е осъден да заплати на М. Л. Ч., ЕГН **********, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие от изнесени клеветнически твърдения, обективирани в депозирано писмено обяснение с вх. № 200/23.03.2022 г. пред Адвокатска колегия – град Пловдив, а именно: „изказа очевидни неистини, свидетелства за факти и обстоятелства, на които явно не е могла да бъде свидетел “ , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за разликата над уважения размер от 800 лева до пълния предявен размер от 1 000 лева или за сумата от 200 лева.

Срещу решението в частта, в което предявеният иск е уважен, е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Я. П. Ч..

Поддържа се, че постановеното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обследвал и разбрал действителната фактическа обстановка, като свидетелят, доведен от ищцата - И.Ц., е бил освидетелстван по всички дела, водени срещу ответника. Въззивникът сочи, че не се установило да е извършил противоправно деяние, както и причинно - следствена връзка. Сочи, че при всяко свое явяване пред съдебна зала е провокиран от ищцата и И.Ц.. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени и сторените разноски.

Въззиваемата М. Л. Ч. е депозирала отговор на въззивната част, в който са 1 изложени доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По доводите за неправилност въззивният съд намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от М.

Л. Ч. против Я. П. Ч. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от изнесени клеветнически твърдения, обективирани в депозирано писмено обяснение с вх. № 200/23.03.2022 г. пред Адвокатска колегия – град Пловдив, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Не е спорно между страните, че ответникът Я. Ч. е депозирал писмено обяснение, адресирано до Адвокатска колегия – Пловдив с вх. № 200/23.03.2022 г. във връзка с отправено от адресата запитване по дисциплинарна преписка № 1/22 г. по описа на АК-Пловдив с жалбоподател М. Л. С. и ответна страна адв. А.Я. по повод евентуално възникнал инцидент между страните на 16.12.2021 г. по време на провеждане на дисц. дело № 173/2021 г. по описа на Дисциплинарен съд към САК, първи състав. В обясненията си ответникът Я. Ч. посочва, че по време на заседанието на Дисциплинарния съд като свидетел е допусната ищцата М. С., която на зададени въпроси от председателя на състава изказала „очевидни неистини, свидетелства за факти и обстоятелства, на които явно не е могла да бъде свидетел и с тези си арогантни действия провокира адв. Я. същата да зададе въпроса: „защо лъжеш, сега ме виждаш за първи път“. В обясненията е отразено също, че след приключване на разпита и извеждането й от залата, ответникът Ч. и адв. Я. също излезли след свидетелката, като адв. Я. отново й задала този въпрос, но с по-висок тон, без да е имало обидни думи, заплахи и физически контакт. Посочено е, че даващият обясненията Ч. е пряк и непосредствен свидетел на случилото се. Между страните не е спорно, а и от удостовереното в приложеното по делото заверено копие от протокол от проведено открито заседание на 16.12.2021 г. по дисц. дело № 173/2021 г. по описа на Дисциплинарен съд при Софийска адвокатска колегия, се установява, че в хода на това заседание ищцата по настоящото дело М. Л. С. (понастоящем Ч.) е разпитана като свидетел, по уважено доказателствено искане на дисциплинарно обвинения адвокат И.Ц., както и в присъствието на заинтересованото лице – адв. А.Я. и представител на обвинението. Изяснява се, че в разказа си пред Дисциплинарния съд на САК св. С. е споделила, че е срещала адв. Я. в офиса на адв. Ц. в град София няколко пъти, като 2 първата такава среща, на която двете са се запознали, била преди Коледа на 2020 г., както и, че е виждала адв. Я. да представя документи на адв. Ц. за подпис, които после да взема.

С постановление от 12.05.2022 г. на мл. прокурор при Софийска районна прокуратура по пр. преписка № 48790/2021 г. е образувано досъдебно производство за това, че на 16.12.2021 г. в сградата на САдвС, намираща се в град София, бул. „****, на М. Л. С. била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в травматични увреждания, довели до болка, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК. Установява се, че с протоколно определение от 18.11.2022 г. по НДЧХ № 7807/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 114-ти състав, образувано по частна тъжба на М. С. срещу А.Я., по искане на подсъдимата, от председателя на Адвокатска колегия – Пловдив са изискани материалите по дисциплинарно дело № 1/2022 г. в частта, касаеща разпита на свидетелите Я. Ч. и Е.М..

Основен спорен момент, във вр. с който са и заявените във въззивната жалба доводи, е дали в подаденото писмено заявление се съдържат обидни и клеветнически твърдения от страна на Я. Ч.. Правото на мнение и на търсене и разпространяване на информация са защитени от чл. 40, ал. 1, чл. 39, ал.1 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Според чл. 39, ал. 1 от Конституцията всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Пределите на законосъобразно упражняване на това право са определени в разпоредбата на чл. 39, ал. 2, според която същото не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. В същия смисъл е и нормата на чл. 10, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, според която „всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници“. Според чл. 10, ал. 2 “ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието”.

Правото на чест, достойнство и добро име на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на абсолютните права (арг. и от чл.32, ал.1 от Конституцията).

Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на 3 неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета (чл.147, ал.1 от НК). С това деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му, неговата самооценка. За да е налице „клевета” от обективна страна се изисква да са засегнати обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността. Деянието може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото.

Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. Втората форма на деянието е приписване на пострадалия на неизвършено от него престъпление. При тази форма на клевета деецът твърди пред трето лица, че последният е извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил.

Противоправно деяние е и обидата, като тя ще е налице, ако се каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие (чл. 146, ал. 1 НК). Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи, както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични.

Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към някого. Докато мнението представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и 4 събития.

Разграничителния критерий между двата вида деяние е изяснен от теорията и практиката, и това е характерът на информацията, отнасяща се до пострадалия. При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел.

При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се преписва престъпление, което не е извършил.